Спи, Дяконе, остани в незнайния си гроб - историята на едно стихотворение

Стих, посветен на Васил Левски, лавинообразно обикаля необятното интернет пространство, особено в дните, когато отбелязваме неговото рождение или почитаме паметта му на датата, в която е обесен за свободата на България.

Текстът е подписан с автор "ученичката Таня". Много време отне на поетесата Златина Великова да докаже, че стихът е нейно дело.

И днес, когато честваме 187 години от рождението на Апостола, "Писмо до Левски" отново е актуално. 

Писмо до Левски

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти… От там не виждаш
съдбата на достойния ни род.

Не виждаш майките, които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите със джобове празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.

Децата ни са вече на изчезване.
Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи…
Край просяка минава БееМВе.

На „пътя към Европа“ се продават
в ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват.
Стаена скръб в очите им гори.

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака
мечтите си, разпънати на кръст.

 

"Написах „Писмо до Левски“ в края на 2002 година. Беше публикувано в регионален вестник и много познати го харесаха. Синът на моя приятелка го изпрати до „Шоуто на Слави“, защото в своя младежки устрем беше убеден, че там ще бъде забелязано и ще му се даде гласност. Но естествено никой не му обърна внимание. След време го изпратих на конкурса „Мелнишки вечери на поезията“, където беше отличено с награда на ВМРО. Влезе в Алманаха и пак потъна в забрава. После го публикувах в стихосбирката си „Живея като чучулигите“, а година -две по-късно – в литературните сайтове „Буквите“ и „Хулите“ и дори и аз забравих за него. 

Докато през пролетта на 2011 г. гръмна в интернет като написано от "ученичката Таня". Дни наред буквално изскачаше от всякъде. Започнах да пиша, да обяснявам и доказвам, че автор на стихотворението съм аз. Не съм го писала по поръчка, да се харесам на някого или за да се издигна в кариерата си, с каквито обвинения се сдобих", казва Златина Великова.

 "Хубавото е, че стихотворението достигна до много хора, повечето го оцениха, четоха го в медиите, направиха се клипове по него, на некролог го отпечатаха и разлепиха, песен даже се появи. Дори един политик ми се обади с искане да го сложат на предизборните си плакати – отказах му. След време се оказа, че част от стихотворението ми е издълбана на плоча в Босилеград. Рецитира се в училища и читалища. А моята най-голяма мечта е това стихотворение да потъне в забрава, описаното в него да не е актуално, да нямаме повод да искаме прошка от Дякона за това, че сме предали заветите му и сме позволили да разпънат на кръст мечтите ни", убедена е поетесата. 

"Левски е най-светлият образ в нашата история! Гениален стратег, будител на душите човешки, чиста душа с големи мечти за един нов свят - добър и справедлив за всички, които го обитават. И нещо много важно! Той е бил убеден, че свободата и новият ред ще дойдат със съвместните действия на всеки поотделно и на всички заедно. Че това трябва да е всенародно дело. Свободата е вътре в нас! Ако я няма в нас, никой отвън не може да ни освободи. Това е най-голямата ценност на Левски!", заяви специално за "Труд news" поетесата.

Великова е родена на 6 ноември 1964 година в гр. Нова Загора. Пише от 12-13 годишна възраст – в началото опити за проза, после и поезия. Започва да публикува доста по-късно – от 2001 г.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от България