Ако чужденец пита софиянци кои забележителности да посети в София сред препоръките неизменно е уникалната Боянска църква, построена през 10-ти век. Неслучайно храмът „Св. Св. Никола и Пантелеймон“ е включен в списъка на ЮНЕСКО още през 1979 г. и едва 42-та културна световна забележителност призната като изключителна ценност за планетата. По време на комунистическото управление на страната на всеки гост от чужбина задължително са показвани стенописите на Боянската църква, докато достъпът до уникалните рисунки е бил почти невъзможен за простосмъртните. И днес църквата се разглежда от почти знаменитостите, посетили София. И е сред най-посещаваните филиали на Националния исторически музей.

До Боянската църква лесно можете да стигнете с автобус 107 или с метро и после автобус 64. Предвид, че се намира в квартал на столицата, можете да изберете като вариант и такси или автомобил за споделено ползване. Както и да съчетаете визитата си с посещение на Националния исторически музей или пък ако обичате разходките сред природата – с посещение на Боянския водопад или на Боянското езеро.

Славата й се дължи на изписването от 1259 г.

В боянския храм се различават няколко строителни етапа. Първоначално през 10-11 век е изградена малка кръстокуполна църква. Тогава и храмът е изписан за първи път. Части от най-старите стенописи могат да се видят и днес. Посетителите ще различат лесно схематично начертаните лица на светиите. Впоследствие Боянската църква е обновена през 12-ти век.

През 13 век към западната фасада на старата църква е пристроен притвор, а над него – малък параклис. Именно на стенописите от този период се дължи и съвременната слава на Боянската църква. Ктиторски надпис на български език в притвора на църквата указва годината на цялостното й изписване (1259 г.), имената на дарителите и родствената връзка на местния феодал ктитор с българския цар и сръбския крал. Вторият пласт рисунки е направен при управлението на местния велможа севастократор Калоян. Именно той заедно със съпругата си Десислава е изографисан на стените на църквата, а на срещуположната стена са образите на тогавашния български владетел цар Константин Асен и съпругата му Ирина.

По портретите в храма историците разчитат миналото

По портретите им историците съдят за традициите и облеклото от периода. Сред фреските са 18 сцени от житието на Свети Никола и едно от първите известни изображения на Св. Иван Рилски. Изрисуваната сцена от тайната вечеря пък е интересна, защото дава представа за живота на хората от българския народ тогава и типичната им храна като чесън, лук, ряпа и хрян.

Стенописите от 13 век в кораба или наоса на църквата включват изписания Христос Вседържител. Под него са изрисувани са ангели и евангелистите. В олтарната ниша можете да видите „Богородица на трон“, „Поклонение на жертвата“, „Благовещение“, а по стените и арките са стенописите със сцени от живота на Христос.

Стенописите в параклиса „Св. Пантелеймон“ на втория етаж са от същото време, но се различават по стил. Запазени са части от: „Благовещение“, „Причастие на апостолите“, „Разпятие“, „Възкресение“, житийни сцени на св. Пантелеймон.

Очите на Свети Ефрем следят зорко посетителите

Образът на свети Ефрем Сирин също буди любопитството на посетителите заради майсторското му изрисуване. Очите на светеца следят всеки гост на църквата, независимо къде се намира, а най-забавно това се струва на децата. За първи път в храм е изрисувана и полугола жена.

Стилът на стенописите от 13 век се свързва с Търновската живописна школа. Неизвестният иконописец е използвал ярки и наситени цветове, а образите му са жизнени. Вместо на класически икони образите на светците наподобяват повече портрети, като новаторският подход на живописеца е и сред основните причини Боянската църква да намери място в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Царица Елеонора я спасява от разрушаване

 В средата на 19 век е достроено двуетажно преддверие „Св. Св. Никола и  Пантелеймон“ на Боянската църква. Тя остава действащ храм до 1954 г.

Освен на възхищението на своите посетители, храмът е подлаган и на много изпитания през вековете. Боянската църква за малко да бъде разрушена и този уникален паметник да остане само като част от историята, но не и от настоящето на България. Веднага след освобождението от османското иго селяните от Бояна поискали да разрушат църквата и да построят по-голяма, тъй като населението на тогавашното село в покрайнините на София било нараснало, а святото място се оказало тясно за богомолците.

Храмът спасила втората жена на цар Фердинанд Елеонора, която толкова обичала църквата, че дори е погребана в двора й. И днес можете да се поклоните на него и да я помолите да се застъпи в небесата и за друга справедлива кауза.

Само имайте предвид, че снимането вътре в самата Боянска църква е забранено. Входният билет струва 10 лева за индивидуални посетители, а за ученици и студенти – 2 лева. Предвидени са още отстъпки за комбинирани билети с други забележителности, както и за групи. 

English version