Труд
Автор:
Кеворк Кеворкян
Телевизиите отдавна са пощальоните на сквернословията, които си подхвърлят политиците, нищо повече от това
Днес почти цялото внимание на голяма част от медиите е ангажирано с Незначителното - с незначителни и главно безопасни сюжети, както и с незначителни хорица
Случи се нещо важно, но медиите не му обърнаха никакво внимание: столът на министъра в рубриката на Би Ти Ви „Защо, господин министър?“ миналата неделя остана празен. И по-рано това се е случвало в някаква степен - когато празнословието на гостуващия министър създаваше усещането само за формалното му присъствие. Но този път столът наистина остана празен.
За чест на Би Ти Ви и на водещата Жени Марчева, причината не бе спестена. Жени направи кратък коментар, от който стана ясно, че Властта просто се е покрила: „Това е прецедент в „Защо, господин министър“ - предаване, което е преминало през далеч по-турбулентни политически времена на оставки, несигурност и служебни правителства...“ - заяви тя. И още: „Общественият разговор няма как да спре, дори когато властта предпочита да мълчи“.
Във времена, когато повечето медии, включително и самата Би Ти Ви, предпочитат да се ослушват и отмерват с пипетка всяка, дори и най-боязливата критика по адрес на Властта, тези думи няма как да не направят впечатление. Още повече, че днес почти цялото внимание на голяма част от медиите е ангажирано с Незначителното - с незначителни и главно безопасни сюжети, както и с незначителни хорица, които свободно се търкалят из тресавищата на различни „шоу-програми“. Те пък нахално претендират, че провеждат важни „социални експерименти“. Елегантно казано - свидетели сме на експерименти с екскременти.
Надеждата, че телевизионните новини и публицистика са едно „приближение“ към Живота вече до голяма степен е една илюзия. А и самите телевизии не полагат особени усилия да я поддържат, за тях е много по-изгодно просто да следват дневния ред - хаотичен, невнятен, а понякога и направо налуден - на политиците. Те нямат куража да разчупят този ред, а направо немислимо изглежда да се опитат да наложат свой, който да ни отведе отвъд дребнотемието и провинциалните изстъпления, налагани от Политическата Секта.
Тъкмо обратното: телевизиите лакомо поглъщат просташката ù продукция и дори се облизват за още. А зрителите все повече се превръщат в пленници на коварната заблуда, че разправиите на политиканите ни, много често на гаменско, улично ниво, са „политика“ - дори, когато е очевидно, че те нямат нищо общо с нея. Телевизиите отдавна са пощальоните на сквернословията, които си подхвърлят политиците, нищо повече от това. И въпреки тази си срамна роля, те все още си остават могъщ инструмент за подхранване на простолюдната наивност.
Те се задоволяват да бъдат очевидци - но доста предпазливи и плашливи, чиято цел е да поднесат някаква истина, удобна за всички - като при това спестят собствената си оценка за случващото се.
Преди време Бойко нарече репортерките „мисирки“, което е очаквано, предвид еротичният подтекст, който наднича зад всичките му приказки още от началото на кариерата му. Далеч по-точно обаче би било те да бъдат уподобени с „фикуси“ - и то специално с тези, които са разхвърляни из парламентарните кулоари. Ако някой ден се проникне в тяхната „памет“ ще бъдем смаяни от онова, което тя е съхранила. Костов си говореше с теменужките си - и щом го правеше, те вероятно също са му говорили. А теменужките са далеч по-нисш вид в сравнение с фикусите, да не говорим пък за парламентарните.
И тъй, повечето от репортерите, поне телевизионните - като същински фикуси - все повече се вглъбяват в мълчанието си. И са прави, понеже колкото и да се надвикват, политиците, дори от най-дребния калибър, не гледат сериозно на тях - те просто трябва да пренесат брътвежите им до зрителите. Това отношение изглежда унизително за фикусите, обаче, всъщност, е направо изгодно за тях (редакторите им също са доволни, да не говорим за началниците им). Но репортерстващите трябва да пояснят на зрителите - с една заключителна декларация - какво, всъщност, се случва. А то е, че се създава една фонотека на съществуващата в момента политическата реалност, която в доста случаи няма нищо общо с традиционната репортерска практика, понеже съдържа звуци, които трудно могат да бъдат осмислени, а дори и само разбрани в бъдещето. Репортерите трябва да направят тази уговорка, за да им са чисти сметките с публиката.
Още повече, че те и сега са убедени, че няма смисъл да се опитват да търсят логични обяснения за случващото се пред очите им. Тъй че, прави сте - оставете политиците да си дрънкат каквото си щат. Записвайте ги и когато мълчат. Ако публиката, днес или след време, успее да разбере записаното - хубаво, ако не успее - още по-хубаво.
Между другото. Някакъв застрелял майка си, леля си и сестра си - а един тв репортер нарече това „инцидент“. Как ли би го нарекъл един фикус?
Неизкоренимо е встрастяването на днешните телевизии в криминалните сюжети - сякаш не си дават сметка, че писецът на политиците поражда повече Зло, отколкото брадвата.
Но какво, всъщност, се бе случило, та столът на министъра остана празен в „Защо, господин министър?“. Най-правдоподобно изглежда предположението, че някой е издал командата министрите да залегнат зад бюрата си. Кой? Това е лесен въпрос - особено след наскоро разиграната от Бойко сценка пред актива на ГЕРБ, която човек с по-артистично въображение спокойно би нарекъл „Падишах кастри харем“.
И това съпроводено със самопризнанието на въпросния Падишах, че е „будала“ - което, разбира се, може да бъде разчетено само и единствено като хвалба. Трябва да си идиот, за да не схванеш това.
Преди десетина години излъчвах „Всяка неделя“ по Нова телевизия. При едно участие на Бойко, споменах, че иска да бъде схващан като наивник - думата, която използвах бе „льохман“. Той я преглътна, засмя се и рече, че майка му казвала, че е „будала“. Тия дни пък спомена, че баща му го вземал за такъв. Някой му е повярвал и затова онзи стол при Марчева остана празен.
Нека си стои празен - той да е за „текущите“ министри, за дежурните по актуалните лъжи, от които и без друго нищо особено няма да научим. Сложете обаче трети стол. Жени вече го направи миналата неделя, като замени плашливеца от „харема“ с Даниела Бобева, тя пък бивш вицепремиер по икономическите въпроси в правителството на Орешарски.
Ако придобият малко повече смелост в Би Ти Ви, третият стол може в значителна степен да ни приближи към някои добре прикривани истини за Прехода.
Извън всички останали мерзости, които извърши, Прехода приватизира и важните факти за смутните времена, които преживяхме. Някои от най-фалшивите му герои поръчаха и създадоха една история, която напълно ги задоволява. Хората, които можеха да бъдат достоверни летописци на случилото се бяха изтикани встрани. Но някои от тях все още са тук - и очакват да се сетите за тях. Иначе, както често се случва, безчестните измамници отново ще надделеят. Освен, ако третият стол не се превърне в тяхната гилотина.
*Специално за “Труд news”
