Дори траките са пришълци в днешните български земи

За да спре емигрантската вълна, византийският император Анастасий I изгражда стена

Ако нямаше бежанци, нямаше да има България. Ние сме потомци на вълни пришълци, които са градили устоите на отечеството. Страната ни е пресечна точка на заселници от мегаконтинента Евразия.

Дори траките не са коренното население по днешните български земи. В дълбоката древност идат от североизток и се смесват с местните праобитатели. Не съумяват да изградят трайна държавна организация. Одриското царство например пада под ударите на Рим в 46 година от новата ера.

Родина на славяните е територията между горното течение на Висла, Северните Карпати и Днепър. Там пъшкат под гнета на скити и сармати. По-късно се добавя натиск на други прииждащи азиатци. От III век насам славяните се разбягват, като една част тръгва на мощни потоци на юг.

За да спре емигрантската вълна, византийският император Анастасий I изгражда стена. В най-ново време и ние вдигнахме такава. Следващите василевси са архитекти на нови заграждения. Нищо обаче не може да спре пришълците. Последното десетилетие на VI век бележи трайното отсядане на славяните отсам река Дунав.

Велика България е в зоната на Азовско море. От средата на VII век се разпада под ударите на Хазарския хаганат. След смъртта на хан Кубрат част от племето е покорено, останалите поемат в различни посоки. Ордата на хан Аспарух намира убежище в местността Онгъл в делтата на Дунав.

Лятото на 680 г. византийският император Константин IV Погонат тръгва на поход срещу неканените гости. В съюз със славяните Аспарух разбива ромеите. Следващата 681 г. с мирен договор му е отстъпена територия между Дунав и Стара планина. Положени са темелите на българската държавност.

Гонени през цялата си хилядолетна история, евреите винаги са намирали закрила в България. Още през средновековието в Търновград има значителен еврейски квартал. Нещо повече - втората съпруга на цар Иван Александър е еврейката Сара. Ликовете на двамата са изографисани в Лондонското четириевангелие. От техния брак се ражда Иван Шишман, последният владетел на Второто българско царство.

Докато сме под турско робство руската дипломация върти срамна търговия с хора. Сключва договори с османлиите за преселване на етнически българи от едната империя в другата. Наши единородци напускат бащините огнища, за да заселят пустеещи степи. На тяхно място се настаняват татари и черкези.

Първата българска колония е създадена през 1752 г. С времето се оформят три района, населени с българи: Бесарабия, Херсонска губерния и Таврическа губерния. През 60-те години на XIX век в Южна Русия има вече над 100 колонии с около 170 000 наши емигранти.

След Освобождението започва обратен процес - бесарабските българи се връщат в земята на дедите си. Те са сред строителите на съвременна България. Димитър Греков е първият министър на правосъдието в младото княжество. Александър Малинов няколко пъти е министър-председател, неговото правителство обявява Независимостта през 1908 г. Данаил Николаев стига чин генерал в българската войска.

„Баланският род в Болград има за родоначалник един преселец от Сливен, комуто нарекли прякор Балан от първична дума Бялан, понеже бил бял по плът и по влас“, сочи произхода си Александър Теодоров-Балан. Той е първият ректор на Софийския университет. Майсторът на краткия разказ Г. П. Стаматов също е с тамошни корени. Роден е през 1869 г. в Тираспол.

Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. е опит да се освободи и приобщи Македония към майка България. Да се зачеркне несправедливият Берлински договор, който разпокъса отечеството. Целта на бунта е да повтори акта на Съединението от 1885 г.

В сраженията загиват около 1000 въстаници, опожарени са 201 села, избити са 4696 мирни люде. Бежански поток от 30 000 страдалци тръгва към България. В княжеството е създадена Благодетелна комисия начело с проф. Димитър Агура. Той също е бесарабски българин, познава мъките на емиграцията. Комисията полага усилия да облекчи положението на бежанците. Народното събрание гласува кредит от 500 милиона лева. Лично дарение прави и княгиня Клементина, майката на княз Фердинанд.

България е сразена в Междусъюзническата и Първата световна война. Унизена е с така наречения Ньойски договор от 1919 г., който всъщност е диктат. Губим половината от територията, осъдени сме да плащаме непосилни репарации. Над 250 000 бежанци се стичат от Македония, Одринска Тракия, Западните покрайнини и Южна Добруджа.

Моят дядо разказваше: „Стамболийски ни раздаде безплатно земя в Красно село край София, да си построим къщурки. Ние сме от Македония, съседи ни бяха добруджанци и царибродци. В квартала имаше и арменци. Помня старецът Ашот. Дясната му ръка беше „суха“, не можеше да я движи. Разправяше, че като ги карали из пустинята, стигнали място с вода. Посегнал да гребне с шепата, а турски низам го халосал с пушката през ръката.“

Арменците като Ашот са жертви на геноцида през 1915 г. „Ние сме слушали разказите на своите баби, които са дошли в България. Били са спасени от България“, казва Вартануш Топакбашян, главен редактор на вестник „Ереван“. „Българите не познават много този факт - че благодарение на тях са спасени над 50 000 арменци“, уточнява тя.

Белогвардейците също намират своята втора родина у нас. След Гражданската война в Русия през 1917-1922 г. България им дава политическо убежище. Бялата емиграция пристига по море във Варна и Бургас, откъдето се разселва из страната.

За да реши бежанския проблем, правителството на Андрей Ляпчев взема заем. През 1926 г. външният министър Атанас Буров и финансовият Владимир Моллов подписват в Женева финансов протокол. Гарант става Обществото на народите.

Парите са отпуснати от британски, италиански, швейцарски, холандски и американски банки. Заемът е с номинална стойност 2 400 000 британски лири и 4 500 000 американски долара при емисионен курс 92% и лихва 7%. За неговото реализиране е създадена Главна дирекция за настаняване на бежанците, пряко подчинена на министър-председателя.

На 7 септември 1940 г. е подписан Крайовският договор, с който Румъния връща Южна Добруджа на България. Eдин от най-големите успехи в историята на нашата дипломация. Договорът предвижда размяна на населението между двете страни. Около 70 000 българи се прехвърлят от Северна в Южна Добруджа. Идат само с онова, което могат да носят със себе си. Оземлени са с имотите на изселените власи.

Това е последната бежанска вълна преди да ни удари арабската.