От Ония ценности все по-категорично се отказват западняците в собствените си държави

Човешките общности винаги са били подложени на натиск към конформизъм, към все по-голяма социална кротост. Гениите много трудно вървят, обикновено никак, тъй като по природа им е крайно трудно да се вписват в типичната за времето среда или въобще са неприспособими. Преимущества при получаването на храна и размножаване получават най-приспособимите с най-слабо изразена самостоятелност хорица. Приспособената към социалната среда посредственост е моделът за еволюционен подбор във всички времена.

Обществената поръчка за поява на талантливи индивидуалности е извънредно ниска, свестните често ги считат за луди. За властимащите от всички разновидности те са дразнещ, ако не и направо опасен феномен. По време на безбройните войни са на първа линия на фронта или сред първите за избиване в противниковия лагер. За да оцелее, Леонардо да Винчи е правел повече механизирани играчки, отколкото е рисувал, а записките си е кодирал.

Алхимиците са търсели философския камък и получаването на злато от други метали най-често запряни в тъмници . Учени и конструктори на военна техника в СССР през войната са държани в луксозни затвори. С Божии заповеди си служи всяка религия, за да обслужва конкретната власт. Заповедите Свише биват различни на брой, най-често са десет. В „Моралния кодекс на комунизма“ са били дванадесет. Шест-седем са Ония ценности с ранг на Заповеди, наложени за употреба в Евросъюза.

Заповедите се изпълняват, а не се обсъждат, така е не само в армията. За неизпълнението им следват санкции. Адептите на конкретната верска конструкция се чувстват призвани да наказват за неизпълнение било с бой с пръчки, било с изгаряне на клада, джихад, концлагер, ембарго или интервенция на желаещите. По наше време международната на САЩ общност наказва по цял свят за всяко отклонение от правата либерално-демократична вяра.

Преди това обикновено проповядват вярата, изпращат емисари и разнообразни групи за подриване и изличаване на заварените лъжеучения и масови заблуди. У нас нахлуха разни секти: протестанти всякакви, сциентолози, мормони и реформирани апостоли. Край нямат, докато нашата Православна църква беше подложена на разцепление с втори синод. Пречеше на провеждания от нашествениците сектанти маркетинг за определяне на размерите и състоянието на целевите аудитории.

Загнездиха се и се размножиха НПО-та на отварящия обществата „благодетел“ Сорос, отровиха образованието, науката и всичко, до което се допряха. Днес записването на децата в детска градина и първи клас е по-трудно, отколкото влизането в някой от многобройните университети. Под удар беше поставено всичко, което пазеше българите и страната. Няма желаещи да станат войници и офицери, обезцени се самото понятие „служба“. МВР е напълно скапано от политическа злонамереност, дори и много да желаят, без него правосъдието не може да е ефективно.

Извънредно важна цел на външното насилие е създаването отначало на хаос в главите на подложените на въздействие люде с последващо ново подреждане на ценностите, мислите, привързаностите и мотивите им за дейност. Психологията, както и математиката, подреждат света. Математиката чрез числа, психологията чрез съзнателни и несъзнателни решения, чрез постулати, т. е. чрез приемане на норми и правила без доказателства.

Хаос в главите настъпва, както когато постулатите са много, така и когато са малко. В първия случай човекът е заобиколен от множество бариери и самостоятелно просто няма накъде. Това се случи със следсоциалистическия българин непосредствено след началото на „мирния преход“ и в хода на предприсъединяването към НАТО и ЕС. Щастието е когато всичко ти е у дома. Към милениума на нашенеца малко неща „у дома“ му останаха, където и каквито бяха преди. Неведнъж справедливо е отбелязвано, че след „мирния преход“ България загуби повече човешки и материален капитал, отколкото след всяка от световните войни. За нас той е Третата.

Да беше постепенно и действително мирно, голям процент нашенци щяха да се справят успешно, читав народ сме. То нарочно беше презглава, митингово, шумно, катастрофично за икономиката и обществения живот. България ускорено се превръщаше във все по-лошо място за живот за българите. Справиха се сами не повече от един процент, още няколко процента избранници се възползваха обилно, тъй като своевременно бяха ориентирани кой е точният „път към Европа“.

Когато постулатите в главите са много - към постсоциалистическите секти и непеошници забива цял куп техни -, инфектираният човек няма на какво да се чуди, какво да открива, накъде да расте, няма от какво да се изненадва и реагира спонтанно. В мозъка му постоянно се върти мисълта „ами ако…“, тя спира всяка появила се инициатива, подава аргументи срещу всяка възможност за успех върху основата на предприемчивост и риск.

Стоян стои и чака, този е нашият национален герой според незабравимия Станислав Стратиев. „Стоян е идеалният гyбещ. Губи ту работата си, ту спестяванията си, ту жизнения си минимум, ту колата си, ту водата си, ту синовете си, ту дъщерите си, ту надеждата, че въобще ще излезе някога от прехода… Пазарите си. Уважението. Себеуважението. Националната си идея.“

Хората с много малко постулати в главите във висока степен са лишени от ориентири в живота. От единици покрай нулите, казано на езика на математиката. Много са такива сред посещаващите психиатричните кабинети и консултациите при психолози. „Животът ми е пълна обърквация!“, „Не знам как да живея!“, „Не знам какво точно искам“, „Каквото и да започна, все не ми харесва!“.

Житейските реалности остават за тези, които не се справят с научната фантастика и не са склонни дълго да пребивават в нея. Другите гонят Михаля. Отскоро и малки рисувани същества в анимета иманги, Марсшедоу и Бълбазор. Всеки час един мъж изоставя по една жена, за да се впусне в лов на покемони, съобщиха медии преди година по повод турнир по такъв лов в НДК. „Най-дълбоката форма на отчаянието е да избереш да бъдеш някой друг, освен себе си“, пише Киркегор.

Околният свят се състои от несвързани помежду си елементи: вещи, явления, хора, различна информация. В полето човек вижда само онова, което разбира като своя необходимост. Само така полето се подрежда и взаимовръзката между отделните елементи се осмисля. Естествено всички други елементи остават игнорирани извън, най-много като фон. Ако формираме света, в който сме потопени, според извиращите от нашата същност желания и интереси, е едно, ако други ни формират смисловото поле, е съвсем друго.

Ако успеят да внушат на хората, че народ, родина и своя страна са станали излишни, да врим в етнически котел с всякакви пришълци до окончателната победа на либерализма (правата вяра, комунизма и пр.) е формиране на желан околен свят. Тогава, изправен пред все по-нарастващите права на малцинствата, кучетата и де що тъдява се навърта небългарин, Стоян застива и чака във вид на идеалния губещ. Атомизира се, откъснат от другите, също отчуждени от народа си. Това ни се случи и продължава да ни убива под въздействието на „международно-общностна“ твърда и непеошката мека сили.

Затова разбиха звената за националната сигурност - да няма кой професионално да разкрива и противодейства на подривните намерения. В наборната служба, например, с ежедневната команда „равнис“ се формира „лакетната връзка“ между младите мъже, защитниците на народа и родината. Затова разнебитиха образователните системи - да няма кой и как системно да формира, както е в хората и ръчениците, същата „лакетна връзка“ чрез езика, историята и литературата.

Вместо това - Ония ценности, от които все по-категорично се отказват и западняците в собствените им държави. Заместник министър Султанка Петрова пише в „Труд“: „Крайно време е предвид демографската ситуация у нас да се предприеме национална стратегия сред младите като тази в Исландия… за справяне с многото негативни тенденции…“ Движението като YouthinEurope го има от 2006 г, но се реализира само в Исландия. Защо ли?

През 2008 г. по неолибералния модел тази страна, банкрутира. МВФ и ЕЦБ опитаха да наложат обичайните си за такива случаи свирепи изисквания, но исландците излязоха на улиците и през 2009 г. докараха на власт антилиберална коалиция. Тя отказа да ратифицира закон, задължаващ гражданите да носят отговорност за безобразията на банкерите и предишните управници. Ние сме суверенът, заявиха исландците на референдум и отказаха да плащат дълговете! Предложиха и нова конституция, наистина демократична.

Така започна истинското обновление в тази страна, национално по същество, затова и въодушевило младите хора да се променят към смислен и здравословен начин на живот за своя и на родината полза. И хич не им пука на тез неконформисти, че в световните медии не пишат за процесите в Исландия нищо.

А за нас кога ще спрат да пишат колко сме успешни в реформите и как ни харесват управниците?