Любителски прочит на поемата през модерността

Световни трябват нам поети, а не някакви си народни!

Народен поет бил бае ни Вазов? Хъм, че то няма народи и ние пак на опашката на либералната демокрация. Вкопчили сме се в баето, че народен бил. Световни трябват нам поети. Щото бавно и полека всичко почва да ни става световно. И ще стане за няколко века. Засега са само магистралите и методите за борба с коранавируса. Но напредваме. Я при комунизма - нищо не ни беше световно, а само съветско. Даже със световно готовите банани не се оправяхме и ги ядяхме само на Нова година.

Пък освен народен бае Вазов и русофил си падал. С руски пари си купувал хляба, когато си бил в Одеса. А никой не те изправил пред комисия, която да заключи по въпроса, че това си били императорски деньги. Лошо, лошо, пък с тебе учим невинните си дечица. В Одеса си написал и нещо с недопустимото заглавие “Под игото”. Какво иго, никога не го е имало - доказаха българските европейци. Та ще го минем и “Под игото” през ситото на модерността. Но сега е ред на “Опълченците на Шипка”. Написал Вазовецът една такава работа, съмнителна отвсякъде. Още в началото си се разпенявил: 

Нека носим йоще срама
по челото,
синила от бича, следи 
от теглото;
нека спомен люти от дни 
на позор
да висне кат облак 
в наший кръгозор...

Какъв бич, ало. Тогава е имало камшик. И какво тегло, бе. Даже за войници не са взимали мъжете ни. А жените ни - само в харемите. Лошо ли е там, бе неблагодарници. И го дава все така фриволно и нататък поетът: 

... нека таз свобода да 
ни бъде дар! 

Каква свобода, Народни, кога ли българинът е видял свобода. И хайде - била ни ни дар. Ама не казваш какъв и от кого. Скатал си се та не продумваш, че дарът е от руснаците - което само ти си вярвал. А вече цял свят научи от европейците ни, че свободата ни дава Берлинският конгрес - англичане, французе, Бисмарк, австрийце, е и малко руснаце. Които: а да ни попречат да си получим пая. Ама не станало. Добре, че и турците казали да. И не е дар това, мили хора. Нарича се данайски дар.

И от благодарност байко Вазов написал за опълченците, душманите на султана. А бе, бае, като си толкоз курназ що ни се станал опълченец. Не за друго, а от близо да видиш как са се били на Шипка. А после си се сетил, гато си бил на завет да ги разправяш разни врели-некипели. И кога и как преброи, че дванайсети път турците нападали. Бре, бре, ако беше толкова добре с математиката, баща ти щеше да те направи уважаван търговец. А не да го раздаваш народен поет, дето сега нема и народ и дето с неговото “Под иго” плашат горките ученици.

И как видял нападащите турци баето:

Идат като тигри, бягат 
като овци...

Хъм, като тигри. Че тигърът няма от кого да бяга. Да бяха тигри, да са оглозгали младите и крехки опълченци. После пък станали овци. И затова благодарим - че си зачел Корана и не си ги нарекъл на някое животно, дето е забранено от свещената книга. Тогава си щял да настъпиш мотиката на религиозната нетърпимост. А така си поласкал агаларите, които овцата и агнето довеждат до кулинарно и всякакво блаженство.

Значи така - тигрите станали овци, А видиш ли - отсреща се бият лъвове: „... българи, орловци кат лъвове тичат...”. А орловци си нарекъл московците да не изглежда, че натякваш, че русняците всъщност там били. И наред с българите спасили войната. Хитър си, байно, ама хитрата сврака с двата крака... Та нямаше ли, байно, навремето някой да ти каже колко румънци, финландци, украинци и... са гинали заради нас. А ти - орловци, Столетов, Радецки... Вместо да го речеш, че наред с българите има и суоми (и звучи - като страшни сумисти), махновци (ритмично замества орловци) и всякакви други освободители освен споменатите от Берлинския конгрес. И с турците се били все войни мъжествени, с железни гърди, лъвове, орли. Нямало ли някой, така, по-мекичък и нежен като газела, та да гледа подир бягащите турци с естетска и с друга наслада. Ама това е да си народен, а не - международен. Все гледаш да угодиш на народа, а не на европейските ценности.

Както се вижда, байно, здравата си загазил с историческата истина в това стихотворение. Що ли си го писал, като хич те няма с историята. Но модернизмът, колкото и да е любителски, ни задължава да оглеждаме и още творбата ти. Че не си модерен са го видели още на времето Пенчо Славейков и д-р Кръстев. Та ние няма да открием топлата вода с твоята не-модерност. Остарял ти е, байно, реализмът, несъстоятелен е някак. И не затова, че времето бързо променя войните и днес няма как да стават подобни сражения. А защото виждаш нещата фотографически, а не рентгеново, както би сторил модният модернист. И когато нещо си открехнал в душите опълченски, направо си се изложил, с това, че им се умира: „... сладката радост до крак да измрът...”. Живяло им се е, народни. Живяло им се е, байно, но кой ги питал. Макар и народен, не го разбираш, ти, народа.

Българите не знаели де отлитат душите им, та Българите не знаели де отлитат душите им, та затуй трудно се раздели с живота - бой до последно, та даже и мъртви. А турците са научили от Корана какъв рай ги чака и затуй така леко и масово са мрели на Шипка. Що да се биеш и мъчиш за султана, като знаеш, че за миг ще отлетиш при копнеещи женски създания. Ама ти поете хем не отбираш от човешки души, хем не си чел Корана и Фройд, хем си се вторачил само в част от баира. Орловци, опълченци, дрън, дрън. За истинската литература страданието на победения е по-важно от тържеството на победителя. Да беше се поучил поне от Уолт Уитман, който отдавна е изрекъл: Да славим победените.

Не ти достига, бае Вазов, модерност щото каквото ти е на душата гледаш на лист да положиш. А то така не става. Не всичко трябва да казваш и доказваш, дай и подтекст в текста си. За какво ти е било това финално четиристишие. Дето всичко щяло да се помни вовеки, щото преданието е тръгнало да прескача от урва на урва и от век на век. То виж как те опроверга времето, но не това е важното. Да беше спрял до стиха: 
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.

Как хубаво си го казал и обобщил - руснакът все пристига с гръм. И спираш. Ако беше свършил дотук, хората щяха да се догаждат, че им показваш и предсказваш, че руснакът не само пристига с гръм, ами и остава завинаги. Че да ти се прииска да го гръмнеш. Да беше свършил навреме и аз нямаше да те почвам. Оставях те на сериозните модернисти, които, съумели да ти схванат подтекста, щяха да си затворят очите за всичките лудории на текста.