В неговия успех лежат и семената на собственото му унищожение
От всички мистерии на Древния Рим, силфиумът е сред най-интригуващите. Римляните са обичали тази билка толкова, колкото ние обичаме шоколада. Използвали са силфиума като парфюм, като лекарство, като афродизиак и го превръщаха в подправката, наречена лазер, която посипваха върху почти всяко ястие. Била толкова ценна, че Юлий Цезар прибрал повече от половин тон в своята съкровищница.
Но все пак тя изчезнала след по-малко от век по-късно, по времето на Нерон, и в продължение на почти 2000 години хората все още са озадачени за причината.
Сега изследователите смятат, че тази билка е първата жертва на предизвиканото от човека изменение на климата - и предупреждават, че трябва да се вслушаме в урока на силфиума иначе рискуваме да загубим много растения, които са в основата на много от съвременните вкусове.
Пол Поларо и Пол Робъртсън от Университета на Ню Хемпшир казват, че тяхното изследване, публикувано в Frontiers in Conservation Science, показва, че урбанизирането на териториите и съпътстващото го обезлесяване променят местния микроклимат, където виреел силфиумът.
Той растял в по-сухата, и обърната към морето страна на либийското плато Джебел ал-Ахдар, плодороден, горист регион.
Гърците и римляните, които поели контрола над Киренайка около 90 г. пр. н. е., изсичали горите на платото, за да построят по-големи и по-добри къщи и да разчистят земята за хранителните култури. Но това обезлесяване променило моделите на валежите, и причинило по-голямата ерозия по хълмовете, където растял силфиумът, за което Поларо казва, че е потвърдено от разкопките в пещерата Хауа Фтеах близо до Бенгази. Микроклиматът на силфиума бил разрушен и той започнал да изчезва доста бързо.
Съвременното изменение на климата оказва същото подобно въздействие. Асафетидата, е сок, извлечен от билка, която расте диво в части от Афганистан и в съседните страни, и се използва широко в Индия. Но нейното място на обитаване се свива поради промените в местния климат.
Заглавието е на редакцията
Превод за „Труд“ - Павел Павлов