Първият тур на президентските избори в България създадоха нова политическа ситуация в страната. На терена се появиха нови перспективни играчи, а някои стари показаха нови възможности. Реформаторският блок вече не съществува в познатия ни досега формат. Изходът от балотажа се превърна в залог за втория кабинет на Борисов. Ако се приемат дори частично някои от поставените въпроси на референдума, това може да промени партийната ни система като цяло. Това е само на пръв поглед. А резултатите от втория тур вещаят още по-големи промени.

И тук идва големият въпрос - можем ли да станем свидетели на обрат на 13 ноември и в крайна сметка Цачева да заеме мястото на „Дондуков“ 2? Отговорът - малко вероятно.

В хода на кампанията се забеляза една много ясна тенденция на скъсяване на разликата между първите двама. Тя се задълбочи дотам, че в крайна сметка соченият за фаворит на първи тур отстъпи на Радев. Не виждаме никакви основания този тренд да се обърне в оставащите дни до балотажа. Нещо повече, Цачева е кандидатът, подкрепен от по-голямата партия, и тъй като именно на първия тур до голяма степен основният електорален ресурс идва от партийна подкрепа, изненадата за нейното второ място е още по-голяма. Това несъмнено говори за едно - Радев успява да привлече сериозна периферия. А на балотажа, без съмнение, се търси именно това. На втория тур партийните ядра вече нямат толкова голямо значение. За победа ще са нужни по всяка вероятност над милион и половина гласа. За тази цел един кандидат е нужно да привлича гласове извън традиционната подкрепа на партията, която го е издигнала. А очевидно за Цачева това е проблем.

На второ място идва и подкрепата от различни партии и кандидати за достигналите до балотажа. Към този момент единият лагер от Реформаторския блок подкрепи Цачева, а Радан Кънев се въздържа. Тук трябва да имаме предвид, че именно ДСБ е жизнената в организационно и електорално отношение част от реформаторите. Най-вероятно просто немалка част от „сините“ гласоподаватели просто ще се въздържат да гласуват на 13 ноември.

Веселин Марешки даде подкрепа за адмирал Манушев с половин уста. Патриотите вероятно също клонят по-скоро към Цачева. Въпросът е обаче доколко изброените имат контрол върху симпатизантите си и могат ли да ги насочват в една или друга посока. Само ДПС са доказвали многократно, че го могат, но те дадоха рамо на Румен Радев. Подкрепата на движението за кандидата на БСП вероятно ще консолидира анти-ДПС вот към Цачева, но надали само това ще бъде достатъчно.

На трето място, не трябва да подценяваме и т.нар. комформистки вот - избиратели, които следват победителя. Сравнително крехката преднина от 3% на първия тур за Радев обаче му осигури именно това.

Не трябва да имаме никакви съмнения, че ако в крайна сметка Радев удържи победа на балотажа, Борисов ще подаде оставка веднага. Министър-председателят отлично си дава сметка, че след загуба на президентските избори всеки ден начело на изпълнителната власт ще му носи само негативи. Опозицията всеки ден ще му напомня за обещанието му за оставка. ГЕРБ ще се намира в отбранителна позиция и дори да успее да удържа мнозинството в Народното събрание до редовните парламентарни избори, то тогава загубата му ще бъде сигурна.

Борисов днес е в много по-добра ситуация в сравнение с тази, в която се намираше през пролетта на 2013 г., когато БСП и ДПС успяха да формират кабинет начело с Орешарски. Тогава ГЕРБ беше изпаднал в политическа изолация. Никой тогава не искаше диалог с тях. Събраха се несъбираеми субекти (БСП, ДПС с подкрепата на „Атака“) само за да свалят ГЕРБ от власт.

А как би изглеждала картината при един предсрочен парламентарен вот в началото на 2017 г.?

Ситуацията отново ще е поляризирана. На този етап трябва до голяма степен да изключваме формирането на голяма коалиция между ГЕРБ и БСП. На предсрочните избори ще има сблъсък между два политически блока. От едната страна ще имаме дясно-патриотичен (ГЕРБ и патриотите), а от другата страна - БСП и ДПС. По средата ще застане новата партия на Веселин Марешки. Шансове за попадане в следващото Народно събрание вероятно има и новият проект на Радан Кънев.

В сравнението в електоралната тежест на двата основни политически блока преимущество имат ГЕРБ и патриотите. В другия лагер пък далеч не е толкова ясно дали БСП и ДПС отново ще искат да единодействат на всяка цена. Нещо повече, няма съмнение, че евентуална нова партия на Веселин Марешки би била по-склонна да работи с дясно-патриотичния блок, отколкото с БСП и ДПС. За Радан Кънев важи същото, колкото и да не му се иска.

Или с други думи, ситуацията за ГЕРБ е несравнимо по-добра с тази от 2013 г.

Всичко написано дотук обаче е в хипотезата, че избирателната система ще остане пропорционална. Референдумът на Слави Трифонов тепърва ще стане занимание на депутатите. При условие че искането за мажоритарна избирателна система събере необходимото мнозинство, сметките ще бъдат напълно различни. Без съмнение мажоритарната избирателна система дава предимство на големите партии. В една такава ситуация можем да осъмнем след предсрочния парламентарен вот с абсолютно мнозинство на ГЕРБ и непропорционално ниско представителство на останалите. Само ДПС ще запази относителната си тежест в новото Народно събрание поради регионалната концентрация на своя електорат.

Сметките обаче не включват един много съществен фактор - евентуалното активно включване на Слави Трифонов в този мач. Телевизионният водещ натрупа сериозен политически капитал с инициирания от него референдум. Подкрепата за всеки един от въпросите е еднозначна. Ако Народното събрание не се съобрази с волята на хората по поставените въпроси, Трифонов ще остане в изключително силна позиция. Те (елитът) срещу нас (народът). Цел, която шоуменът си беше поставил от самото начало - да бъде от печелившата страна - на хората. Едни бързи избори обаче могат да изненадат Слави Трифонов и той да няма време да структурира новия си политически проект.

В този ред на мисли, дори и Цачева да спечели балотажа, Борисов пак може да хвърли оставка. Интересът му е очевиден.