Разговаряме с Боян Ангелов - председател на Съюза на българските писатели – за скандалната пиеса на Бърнард Шоу „Оръжията и човекът“, която Джон Малкович ще постави в Народния театър „Иван Вазов“. Премиерата е тази вечер от 19 часа, а преди това ще има демонстрация на недоволни граждани. Съюзът на българските писатели излезе с остра позиция и поиска свалянето на пиесата, осмиваща българските войници, от програмата на най-голямата и важна театрална сцена в страната.

- Господин Ангелов, има ли място пиесата „Оръжията и човекът“ на Бърнард Шоу в Народния театър „Иван Вазов“? И какво бихте казали на актьора и режисьор Джон Малкович, който е избрал да постави тук тази творба, осмиваща националните ни герои от Сръбско-българската война от 1885 година?
- Ние се обърнахме към обществеността с искане да бъде свалена от сцената на Народния театър „Иван Вазов“. Режисьорът Джон Малкович ни обвини, че ние сме изгонили Георги Марков от Съюза на българските писатели. Ако аз бях на тази пресконференция, щях да кажа три важни неща: първо, ние, днешните писатели, нямаме вина, че преди 50 години е изключен Георги Марков; второ, по същия начин ние нямаме заслуга, че през 1940 г. 28 български писатели, начело с Елин Пелин, пишат писмо до министър-председателя Богдан Филов да не се приема Закон за защита на нацията. Реално тогава само три институции (Светият Синод, Синдикатът на българските учители и Съюзът на българските писатели) застават срещу приемането на този репресивен закон, унижаващ българските евреи. Трето, бих казал на американеца Малкович, че това е Съюзът, чийто председател Елин Пелин по време на бомбардировките над София спасява стъкленицата със сърцето на Вазов. Знаем кои тогава са бомбардирали София и колко жертви сме дали... Затова нека да отдадем почит на писателите преди нас, създали Съюза ни на 8 септември 1913 г., чийто Почетен председател става Иван Вазов. Когато чуем, че някой се гаври с неговото име, ние не можем да стоим безучастни. Малкович има право да си постави пиесата където поиска, но не и тук. Българският войник не е страхливец. Вазов е създал шедьовъра „Иде ли?“, както и стихосбирката „Сливница“, посветена на героизма на нашите войници... Сръбско-българската война за нас е отечествена. Ние не можем да търпим подобни сквернословия. Все още вярвам, че имаме държавници, които би трябвало да се събудят.

- Обида ли е тази постановка за България?
- Ръководството на СБП излезе съвсем наскоро с изявление, че пиесата на Бърнард Шоу „Оръжието и човекът“ уронва достойнството на българската нация, и няма място в репертоара на националния театър, носещ името на Иван Вазов. Години наред в този театър се играеше „Хъшове“ на Вазов при пълни салони, а сега се подготвя гавра с героите от Сръбско-българската война през 1885, завоевателна за Сърбия, но отечествена за нас. Вазов създаде литературни шедьоври, посветени героите в тази война. Да си припомним разказа „Иде ли“ или стихосбирката му „Сливница“, включваща и възхитителната балада „Новото гробище над Сливница“. Вазов е разбрал, че истински виновник за войната с България не е сръбският народ, а сръбският крал Милан – верен слуга на Австро-Унгарската империя. Затова и строфите в „Бойното поле при Сливница“ звучат толкова прямо и така категорично: 

Защо запали огъня
на таз борба проклета,
та с кръв обагри нашите
балкани и полета?

И брат въз брата дигна ти,
опълчи два народа
с един завет и бъдеще,
родени за свобода?

- Премиерата на пиесата идва и скоро след Денят на народните будители на 1 ноември. Колко важна е тази дата за Вас?
- С всяка измината година Денят на народните будители завладява все повече мислите на българите. Събужда и надеждите им, защото през този ден се завръщаме към отечественото ни минало, белязано със славни периоди. Разгледана посредством пространствено-времевия континуум, триадата светло минало – срамно настояще – неизвестно бъдеще съдържа имплицитно доста нелицеприятна прогноза. За всичко това няма вина обикновеният български гражданин, а избираните от него политици, в болшинство си без чувство за свян и срам от безчинствата, които сътвориха и продължават да възпроизвеждат. Като атрибут на общественото съзнание, категорията историческо време има способността да осмисля и мултиплицира знания за себе си, синхронизирайки общите аспекти на индивидуалните разсъдъчни умозрения. Науката дори допуска, че на субатомно равнище съществуват повече от десет пространствени реалности, способни да моделират жизнени процеси. А понятия като будителство предопределят завръщане в реалностите на миналото, извличайки оттам положителна енергия, така ценна в абсурдната реалност на съществуването ни. Събуждането от кошмарите на действителността, в която на почит са предателствата и отцеругателството, е процес бавен и понякога незабележим, защото от „раждащия чудовища кошмар“ на съновиденията преминаваме в „действителната преизподня“. 

- Как изглежда делото на будителите в контекста на пост-модерната епоха на цивилизационно разграждане и мулти-култи мазохизъм?
- Нека кажем, че заедно с националноосвободителното ни движение започва и борбата за чист български език – в неговия градеж са първостроителите Иван Богоров, П.Р. Славейков, Л. Каравелов, Ив. Вазов, К. Величков, М. Дринов, З. Стоянов, Н. Начов – истинска плеяда от светила, чието дело през миналия век продължават и основателите на СБП. Не е ли парадоксално, че въпреки усилията, настояванията и внесените проектозакони на Съюза на българските писатели, нашите депутати тридесет години отказват да приемат Закон за българския език и книжовност?

Нашата борба не е спирала и оптимизмът ми става все по-непоклатим, защото подобен закон би изпълнил и важни конституционни задължения, вменени на депутатите. Да се надяваме, че новият парламент ще обърне най-подир внимание на този проблем. Биха се разрешили семантични, но и политически казуси, включително външнополитически. Споделяйки всичко това, не мога да не спомена и някои успехи, постигнати от българските правителства в дългата и упорита борба за налагането на родната кирилица като част от словесната конфигурация на Европейския съюз. Създадената от Климент Охридски и учениците азбука вече е призната за една от трите официални азбуки на ЕС. Името на общоевропейската валута евро е изписано и на кирилица. А Законът за употреба и защита на българския език наистина би способствал не малко при опазването на държавата ни и на нейната история от чуждоземни посегателства. 

- В много западни страни вече цензурират и пренаписват класики в синхрон с новите догми на прогресивния либерализъм. Има ли подобни опасности за българското литературно богатство?
- Да припомним, че преди няколко години ръководството на СБП публикува специална декларация против появата на „превод“ на романа „Под игото“ на „шльокавица“. Почти по същото време излезе издание на „Под игото“ със смехотворни разяснения на уж непознати и остарели думи. Тук не е разбрано едно важно нещо - старите думи са като старото злато. Министерството на културата тогава наложи глоби на издателства поради грубо нарушение на Закона за авторското право. Сегашните напъни да се „осъвременява“ Иван Вазов също ще завършат безславно и позорно. Едно от завещанията на нашия литературен патриарх е да не бъдат редактирани в никакъв случай и под никакъв предлог творбите му. Поредната гавра с емблематичния за историята ни роман „Под игото“ не само е неморална. Тя е подсъдна! Тъй като не от вчера България стана страна на парадоксите, вече имаме и този - 130 годишнината от отпечатването на „Под игото“ като самостоятелна книга (на английски език във Великобритания и на български у нас) да съвпадне с появата на този опошлен и позорен сурогат, създателите на който имали „благородното“ намерение да запознаят българчетата зад граница с най-популярния и най-обичан български роман.

И понеже темата е Вазов, хубаво е да припомним още една годишнина, свързана с творчеството му. В бр. 15/1 август 1874 г. на списание „Читалище“ двадесет и три годишният Иван Вазов публикува статията си „История та на робството“, изградена по материали от френския вестник „Насионал“. Без никакъв страх от свирепата османска цензура, той е завършил статията си така: „С големи усилия и упорити борби няколко човеколюбиви и гениални хора можаха едвам преди десетина години да сполучат унищожението на робството почти между всичките европейски народи, което беше срам и укор на човечеството и петно на новата цивилизация.“ Тези Вазови слова са написани преди век и половина!

- Може ли да се говори за разделяне на лагери и „гражданска война“ в българската литература?
- Обществените промени след 10 ноември 1989 г. изведоха в орбитата на политиката глутници от самозванци, които успяха да се обградят с млади послушковци. Ала сляпото послушание, подражателството, слугинажът и майцепродавството все още не са признати като литературни приоритети. Не съществуват и обективни причини това да се случи, но отдавна се знае, че художествените посредственици имат неимоверни способности за личностна изява. Те владеят политически кабинети, университетски катедри, издателства, чуждоземни фондации, електронни медии. Тяхната политкоректност е пословична, но пословична е и тяхната интелектуална немощ. Всичко това в крайна сметка се е превърнало в унил фон, върху който се разгръщат истинските литературни таланти. За моя радост нашия творчески съюз е пребогат с такива творци – мъдри, уравновесени, неподкупни, обречени на литературата, загрижени за съдбата на народа си. Даровити писатели творят и извън СБП. Съществуват други писателски сдружения, с някои от които поддържаме колегиални контакти. Писателският съюз отдавна е отворен за всеки даровит творец, който желае да стане негов член.

- Прониква ли политическата коректност на НПО-мрежите в българското образование?
- Съществува процес, водещ до изхвърлянето на класически творби от учебниците и помощните помагала по български език и литература. Това се осъществява под вещото ръководство на небългарски фондации, проникнали като метастази в плътта на българското образование. Знакови творби биват заменяни с несръчни писания на бездарни самозванци и клетите ученици заедно с родителите си са принудени да сричат безсмислици и безумни словоблудства. Без някакво логично обяснение и вероятно под диктовката на задокеански покровители възпитанието е отделено от образователния процес. Захвърлено е като ненужна стара дреха в клера на забвението. А знае се, че без наличието на морално съзнание много по-лесно младите българчета се превръщат в роботизирани безродници, прекланящи главици се пред мнимото очарование на западните общества. 

- Каква фигура според Вас трябва да е министърът на културата?
- Обединяваща! Не трябва да обслужва конюнктурни и лобисти интереси. Необходимо е да бъде творец, за да може интуитивно да разбира нуждите на колегите си. Да бъде патриот в истинския смисъл на тази дума и да е непримирим към пошлостта, посредствеността, бездарието.

- Как гледате на идеята, че творците трябва да се издържат изцяло на пазарен принцип?
- Тези гласове чуваме повече от три десетилетия. Целта е ясна и конкретна. Държавната субсидия се дава на „политкоректни“ неправителствени организации, чиято цел е да ерозират българските традиции и да всяват национален нихилизъм, който би превърнал обществото ни в лумпенизирана общност от полуграмотни индивиди без историческа гордост и без чувство за родова принадлежност. Ала ние, българите, сме доста жилав народ и подобни инвазии изострят до крайна степен чувството за самосъхранение. В това разделно време отново изпитваме нужда да се обърнем към примерите от миналото. Преди броени дни гостувах във Видин като участник в жури на литературен конкурс, посветен на живота и делото на екзарх Антим I (1816-1888). Конкурсът се проведе под егидата и с благословията на Видинския митрополит Даниил. Първият български екзарх Антим е бил Видински митрополит и по време на Сръбско-българската война от 1885 г. отказва да напусне града и рискува живота си, защото искал да сподели участта на обсадените негови съграждани. А няколко години по-рано, при потушаването на Априлското въстание от 1876 г., той изпраща с тайна мисия Марко Балабанов и Драган Цанков, които се срещат с коронованите глави на Европа, за да търсят подкрепа в защита на българския народ. Не случайно Антим I е избран за председател на Учредителното събрание в Търново и пръв полага подписа си върху Търновската конституция, поставила основите на възкресена България. Останах не само силно впечатлен, но и възхитен от искреното родолюбие на митрополит Даниил и на неговия екип младежи, току-що завършили Богословския факултет. И отново в мен възниква въпросът: защо толкова време се бави въвеждането на часовете по религия в българските училища? Тези часове са особено необходими за младите хора, защото по незримия път на високата човечност ще ги научат да обичат и отечеството си.

Нашият гост
Боян Ангелов е роден през 1955 г. в Панагюрище. Председател на Съюза на българските писатели от 2014 г. до днес, директор на издателство “Български писател”, дългогодишен главен редактор на списание “Читалище”. Той е полиглот, поет, литературен историк и критик. Издал е повече 35 стихосбирки и над дузина литературно-критически и философски изследвания. Преподавал е в университети в Базел и Лозана. Творбите му са преведени в 38 държави. Носител на десетки престижни награди за литература.