Стилияна Николова пред „Труд news”: Когато разбрах, че майка ми е била шампион, поисках и аз (СНИМКИ/ВИДЕО)

Тя е малкото, златно лъвче на художествената ни гимнастика. Родена в Египет, израстнала в България, а на 18 г. вече стигнала до върха в кариерата си. И продължава към следващия...

И няма как да е иначе, тъй като родителите на Стилияна Николова са спортисти, а майка ѝ Паулина е нейният идол в художествената гимнастика.

От новия сезон тя и останалите грации ще се състезават с нови уреди, трика и съчетания. За пътя към големия спорт, борбата и мечтите, пред „Труд news”, говори Стилияна Николова. 

- Стили, как преминава един твой ден, когато си в работен процес?

- Ставам сутрин към 7:40 ч., правя си кафе, тръгвам към залата и тренировката започва около 8 - 9 часа.

- Колко часова е една тренировка?

- 7-8 часа на ден. Понякога се случва да няма почивки през деня. По време на тренировката изработваме съчетанията. След като приключи имаме обща физическа подготовка, възстановяване, след което се прибирам и на следващия ден – отново. 

- Колко почивни дни имаш през седмицата?

- Един почивен ден – в неделя. 

- С кой уред предпочиташ да играеш?

- Нямам любим. От новия сезон ще играем с нови уреди и вече ще могат да ни изработват индивидуални уреди спрямо нашата музика. Ако аз искам да имам кафяви бухалки, например, биха могли за мен да изработят специално такива. 

- Какви ще бъдат новите съчетания?

- Имам четири нови съчетания – с обръч, топка, бухалки и лента. Бих казала, че ще бъда по-различна. Всички нови съчетания са много различни едно от друго. 

- Оказва ли ти влияние музиката, на която ще играеш?

- В началото дори и да съм скептична към някоя музика, когато се направи съчетанието, вече я усещам като своя и ми става приятна. Не бих казала, че това ми оказва някакво влияние.

- Кое е любимото ти съчетание през годините до момента?

- Много обичах съчетанието си с обръч от 2022 г. на музиката „Вярвам в чудеса“.

- Минаха доста месеци от Олимпийските игри в Париж. Как се пребори с бушуващите емоции от тогава, когато малко не ти достигна да достигнеш до челно място?

- Париж за мен беше един голям урок. Науча ме да бъда по-сигурна. След това имах дълга почивка.

- Миналата година беше абитуриентка. Как премина този ден за теб?

- Беше вълнуващ ден, много се забавлявах. Роклята ми беше лилава. Отделно имах и бал с моите близки и приятели.

- Като стана дума за роклята, да те попитам има ли мода и при триката?

- Има, през годините триката много са се променили. Напоследък малко се връщаме към класическите трика, но има различни хора и вкусове. На някои повече им харесва да има камъни, слагат се и 3D елементи. Според мен, трикото зависи от музиката и характера на съчетанието, както и какво се опитваш да изразяваш с него.

- Коя е твоята любима гимнастичка?

- Възхищавала съм се на много гимнастички, особено на моята майка (бел. ред. Паулина Николова).Не съм имала възможност да я гледам, но фактът, че е двукратна Световна и веднъж Европейска шампионка, за мен значи много. Когато го чух за първи път, като малка, реакцията ми беше „Уау, искам и аз“.

- Тя критична ли е към теб?

- Не, майка ми е много голяма опора, както сестра ми и всички в семейството. 

- Ти идваш в България на 13 години сама. Какви обаче са спомените ти от живота в Кайро?

- Спомените ми са свързани с рутината на деня и как майка ми или бащи ми ме водят на училище и след това на тренировка. Подготвях си домашните в залата и тренирах. На следващия ден това се повтаряше.

- А как се справи, когато дойде в България?

- Момичетата, които идваха от друго място или пък други градове от България, живеехме заедно на общежития. Помогна ми това, че бяхме заедно и останалите също бяха сами. Бяхме като едно гимнастическо семейство. Свикнах бързо.

- Би ли се върнала някой ден в Египет?

- По-скоро не, бих останала в България.

- Предвид това, че и двамата ти родители са спортисти, имаше ли шанс ти да не станеш?

- Не бих казала (усмихва се).

- Каква е следващата ти цел?

- Тя не е насочена веднага за след 4 години, т.е., Олимпиадата, а година по година да покажа максимума в художествената гимнастика и това, което мога най-добре. 

- След края на кариерата си, мислила ли си вече, с какво ще се занимаваш и ще останеш ли в света на спорта?

- Мислила съм за това, да, но много неща са ми в главата. Когато дойде времето за това, ще го реша.