Над 3000 души се събраха в прохода „Кадъ Боаз“

Всяка година в разгара на лятото границата между България и Сърбия над Белоградчик пада. Хиляди мъже, жени и деца от двете държави се събират по поляните под връх Ведерник, за да се повеселят, да се разговорят кой как живее и покрай това да развъртят малко и алъш-вериша – кой каквото е произвел в двора, градината или мазето… По традиция от десетилетия – с известно прекъсване по времето на комунизма, в предпоследната събота и неделя на юли над видинското село Салаш в прохода “Кадъ Боаз” се провежда българо-сръбски събор. Според организаторите му от общините Белоградчик и Княжевац това е най-големият на Балканите международен панаир, който поддържа и разширява културните и търговски връзки между хората в двата гранични района. Колоните от автомобили тръгват към прохода още в петък. По пътя от Салаш към браздата в облаци прах се точат стари “Москвичи” и “Жигулита”, джипове и камиони с маси, столове, сергии и стоки за тридневния купон под открито небе. Пушилката по черния път, тук там застлан с трошен камък, навярно е същата като преди векове, когато през планината са минавали римски легиони и товари със стоки от дунавските пристанища към Ниш и Западна Европа. Гъсти облаци, само че от барутен дим, са покривали тези места и през 1876 г., когато българи, сърби, руси и черногорци заедно са се сражавали с турските войски…

Международният събор на “Кадъ Боаз” за пръв път се е провел през 1925 година. Тогава жителите на българското село Салаш и сръбското Ново корито се събрали в подножието на върховете Ведерник, Жребче и Царовица в чест на свети Прокопий – закрилникът на пчеларите. Защото както пчелите в търсене на прашец за меда си не познават граници, така и хората трябва да разменят плодовете на труда си с приятелството. Краеведи и белокоси старци обаче смятат, че първата среща край западната граница е била и заради разкъсаните с огън и нож човешки контакти във войните в началото на 20 век. След Ньойския договор от 1919 г. части от западните българските земи минават в Кралството на сърби, хървати и словенци. И за да облекчат поне малко мъката на разделените фамилии и приятели, местните власти организирали граничната среща. А тя толкова харесала на хората, че те продължили да я правят десетилетия след това, дори когато част от връзките се загубили. Приятелството обаче останало.

Тази година събора на “Кадъ Боаз” откриха кметът на Белоградчик Борис Николов и зам. председателят на община Княжевац Миролюб Михайлович. “Ние сме два народа с една вяра и сродни души и е нормално да живеем заедно в разбирателство и мир. И от двете страни на границата хората остават все по-малко и живеят трудно, затова трябва да си помагат!”, заявиха, освещавайки празника, Тимочкият епископ Иларион и Белоградчишкият епископ Поликарп. И сцената се разлюля от самодейни състави.

Много преди официалните речи обаче по поляните закипяха разговори и се завъртя търговията. От българската страна на браздата са разпънати десетки палатки и сергии с всякакви стоки – от техноджунджурии, събирани по битаците, до троянски грънци и гювечи и дрехи от Илиенци… В сръбската част пък са подредени основно маси със селскостопанска продукция – чушки, домати, сливи, дини и пъпеши. Всичко е домашно производство и е запазило вкуса на истинските плодове и зеленчуци, които част от българите отдавна са забравили заради вноса от далечна чужбина. Сърбите мъкнат към колите си предимно домашни потреби, а нашенците – чанти с храни и напитки.

- Ракията ни е плодова, собствено производство – имаме градина с вишни, дюли и сливи. Няколко златни медала сме спечелили по изложения, с тези питиета зареждаме и ресторанти в София, разказват на любителите на истинските напитки Драгица и Славомир Тошев от Княжевац - бивши учители, вече пенсионери. Специално за празника те са намалили цените на ароматните си еликсири на 12 лева за шише. Пробата в дребни като напръстничета чашки е безплатна. Докато българите си купуват шишета от вълшебната “Дуньа”, край тях, помъкнала два денка със завивки от Българско, минава баба Мирослава от Княжевац.

- Бивша шивачка съм, а сега работя в градината си, имам всичко, ама вашите завивки са по-хубави, казва тя, явно не забеляза етикета “ Мade in China” на пакетите. Шареният пръстен гювеч, който мъкне до нея едър сърбин, обаче си е чиста троянска изработка. И още тия дни ще бъде изпробван, хвали се стопанинът му. “12 години вече идвам на събора в “Кадъ Боаз”! Хубаво е да има такива срещи, опознаваме се, продаваме стока, вече имаме доста клиенти отвъд границата!”, споделя майстор Наско от Троян. Най-сериозното сприятеляване обаче върви в бирариите от двете страни на границата. И в Българско, и в Сръбско димят огромни скари и ехтят почни едни и същи песни. На запад обаче музиката е само “жива”. Знойна певачка, опънала до скъсване блузка и гласни струни, реди песни за любов и раздяла. По балканска традиция песните са тъжни, но настроението е весело и се вдига с всяка чаша повече и от живака в термометрите, кипнали от жегата. Мощен купон се вихри и на общата маса на ловците от сдружение “Миджур” в Чупрене и колегите им “ловачи” от Свърлиг и Меничево. Като хора решителни, ловците отдавна са направили това, за което управниците от двете страни повече говорят.

- От три години развиваме успешно сътрудничество със сръбските ловни сдружения. Обменяме опит, устройваме си съзтезания по стрелба и готвене, заедно ходим на лов, а тази година на събора направихме и първа обща изложба на трофеи, казва ръководителят на чупренските ловци Владислав Антонов. Под навес са наредени огромни рога на елени и глигански зъби, донесли на стрелците си медали от изложби и хвалби от колеги.

- Миналия сезон бяхме на лов в Чупрене и повалихме с колегите дива свиня, те пък участваха в хайка за вълци при нас. Сега сме ги поканили за откриването на сезона, разказва Златко Рашич, шеф на сдружението в Свърлиг и зам. председател на Националното ловно сдружение на Сърбия.

По-встрани от всеобщата веселба под чадърите на зелените борове управниците на Белоградчик и Княжевац обсъждат нови общи планове.

- Догодина ще честваме 50 години от побратимяването на двете общини и ще разширим сътрудничеството и програмите. Надяваме се обаче и държавата да ни помогне повече. От 2014 г. се мъчим да оправим пътя до границата, но все парите не стигат. На думи в България сме заедно, но опре ли до работа, се делим по политически цветове.А трябват само един милион лева, за да асфалтираме шосето до прохода. Ако се отвори граничен пункт край Салаш, какъвто хората отдавна чакат, и двата района ще живнат! Съседи сме, а почти не се познаваме!”, казва кметът Борис Николов. За да разширят познанствата и приятелствата от двете страни на границата, учениците от Белоградчик и Княжевац вече са издали общ туристически справочник с местните забележителности. Във Видинско – Баба Вида, Белоградчишките скали и пещерата Магура. А в Сърбия - Княжевац със седемте си моста на Тимок, наречен заради това “сръбската Венеция”, етнопарка “Равна”, ски курорта “Бабин зуб” и минералния комплекс “Баница”.

Според организаторите за трите дни граничният събор в Северозапада бе посетен от 3000 души.