„Доктор Корона“ - така наричат в Германия професор Кристиан Дростен 

Носенето на маска е признак на вежливост

Ситуацията в Германия с коронавируса е „сравнително добра“ според немските експерти. Вирусът е диагностициран при 183 000, а 8500 са загинали досега. В сравнение с водещите западни страни - САЩ, Великобритания, Франция, Италия и Канада, смъртността на пациентите с коронавирус остава сравнително ниска - около 10 на 100 000 - 3 пъти по-малко, отколкото в САЩ и 9 пъти по-малко отколкото в Италия. В страната обаче не бяха въведени строги карантинни мерки и отделенията за интензивно лечение не бяха пренаселени. От 10 май броят на новите случаи на заболяването дневно не надвишава 1000 души в цялата страна.

В наши дни главните герои в Германия, както и в много страни, са медицински работници и вирусолози. Във времена на кризата с короната знанията и мненията на вирусолозите бяха изключително търсени. Вестници, онлайн и токшоу вече не могат без тях“, пише Der Spiegel, най-популярното печатно издание в Германия. Неговите журналисти анализираха материалите на всички федерални печатни медии в Германия и редица регионални и онлайн публикации от 1 януари тази година, за да установят кой от немските вирусолози или епидемиолози е най-популярен. От този анализ беше изключен само Лотар Вилер, ръководител на Института „Робърт Кох“, който редовно докладваше за разпространението на вируса в страната на пресконференции, но дори и да бе останал в списъка, щеше да заеме само второто място.

Първото място със сериозен аванс зае човекът, който преди тази класация бе наречен „Доктор Корона“ - директорът на Института по вирусология на клиниката „Шарите“ в Берлин, професор Кристиан Дростен.

Професор Дростен е на 48 години. Роден е и е израснал в село Грос-Хезеп в Северозападна Германия, където днес живеят малко над 2000 души. Учи химическа технология, биология и медицина в Мюнстер, Дортмунд и Франкфурт, където през 2003 г. защитава докторска дисертация по вирусология с отличие. В същото време той ръководи работна група по молекулярна диагностика и програмата за обучение за диагностика на тропическите болести в Института за тропична медицина „Бернхард Нохт“ в Хамбург, най-голямата европейска институция за изследване на тропическите болести, която също изучава новите вируси.

До 2007 г. той оглавява Института по вирусология в университетската болница в Бон, една от най-големите мултидисциплинарни медицински клиники в Германия. По немските стандарти много рано, на 35 години, когато средната възраст на випускниците на немските университети гони 28 години, а дисертация се защитава средно на 33 години. През 2017 г. той оглавява катедра и Института по вирусология в берлинската клиника „Шарите“.

Но световна слава на Кристиан Дростен донесе увлечението му по коронавирусите. Още през 2003 г., заедно с своя колега Стефан Гюнтер, той предлага първия тест в света за диагностициране на SARS-CoV, за който по-късно е награден с Орден за заслуги на ФРГ. В началото на 2010 г. работна група под негово ръководство изучава MERS-CoV - така наречения респираторен синдром на Близкия изток, респираторно заболяване, което подобно на коронавирус в сложни случаи се превръща във вирусна пневмония.
Всичко това позволи на екипа му през януари 2020 г. да бъде първият, който разработи протокол за тестване, одобрен от СЗО. Коронавирусният тест стана достъпен за учени по целия свят: Кристиан Дростен ревностно се застъпва за откритост в научната работа. Тогава в медиите започнаха да се появяват първите редовни публикации от него. А през февруари самият професор пусна своя подкаст Coronavirus-Update съвместно с тв и радио компанията NDR.

Самият учен се шегува, че е бил принуден да направи това от журналистите, които непрекъснато го търсели за интервю. Съпругата му също беше недоволна, защото на закуска му се налагало да отговаря на телефона. Много немци разпознават спокойния му глас без подсказване и около милион души редовно слушат неговия подкаст. Берлинската НПО „Европейски обмен“ дори превежда неговите подкасти на руски език. „Човекът, на когото немците се доверяват“, пише едно от немските издания, и не за първи път отбелязва скромността на учения.
В едно от последните издания той обясни: „Аз съм вирусолог и никога не бих коментирал темата за бактериите“. И ученият се изненада, как някои негови колеги толкова смело обясняват на обществеността неща, които не са учили? Славата на професор Дорстен отдавна прекрачи границите. Чуждите медии също са пълни със заглавия за „култовата фигура“ или „вирусолог-поп звезда шепне съвети на Ангела Меркел“. А в Twitter, вече се шегуват: може ли самият той да стане канцлер?

Какво каза проф. Дростен?

За омекотяване на ограниченията. „Когато се казва, че трябва да се грижим за бизнеса, това е игра на определени политически сили. Но ако се премахнат ограниченията по-рано, напротив, това може да удари бизнеса, защото съществува риск ограниченията да се наложат отново, при това по-строги. Притеснявам се, когато чуя изявления на представители на бизнеса и индустрията, които казват, че няма да отстъпят нито милиметър от сегашните омекотявания. Сякаш е сделка. Ако може, тогава да я направят с природата, а не с вирусолозите“.

За отварянето на ресторантите. „Когато хората седят близо един до друг в едно и също помещение, това е опасно. Отворете прозорците, и тогава, очевидно, можете и да не излизате. И спазвайте изискванията за разстояние в стаята. Когато стане по-топло, вече можете да излезете навън и дори да работите там. И не трябва да се казва, че всички ресторанти все още трябва да бъдат затворени. През лятото улицата е сравнително безопасна. Затова ресторантите с тераси и маси по улиците трябва да бъдат насърчавани да използват точно тези зони. Дори бих казал, че не е необходимо да се поддържа разстояние от 2 метра навън, тъй като вирусът, който се разпространява чрез въздушни капчици, пада, когато сте на улицата“.

За ситуацията в Германия и отварянето на границите в Европа. „Като цяло Германия има ниска заболяемост. Ние се справихме, благодарение на ранното ограничаване на контактите, което ни позволи да предотвратим рязкото увеличение на броя на новите случаи на болестта. Има държави, които не успяха да направят това. Това е важно и полезно, особено за икономиката, ако границите се отворят отново. Трябва да сме наясно, че щетите за икономиката, за които се говори много, са свързани не толкова с мерките, предприети в страната, а с това, че износа и търговията не работят. Това наистина носи щети. Не говоря като експерт - занимавам се с вируси, а не с икономика - но мисля, че отварянето на границите като цяло ще донесе много полза“.

За превенцията. „Превенцията не носи слава. И никой няма да ви похвали за превенцията на болест, ако тя не дойде. И изобщо вие не знаете на какво сте попречили. Така че остава да напомняме какво се случва в чужбина.
В много ранен етап ние се хвърлихме да разширяваме диагностиката. И затова не успяхме да идентифицираме пациентите много рано. Но цялата здравна система беше готова. Всички лаборатории бяха готови за извършване на диагностика. Макар че, имаше оплаквания от бавната диагностика и това, че тя не винаги е достъпна навсякъде, нашата достъпност бе много по-висока, отколкото в другите страни. Може би у нас дори имахме най-добрата диагноза. И това води до различни последствия - например, ние имаме сравнително млада средна възраст и в Германия тя е само 48 години“.

За маските. „Можете сами да си ушиете маска или да закупите домашно приготвени маски от плат, те вече се продават в Интернет. Сега има време за това и е добра идея. Носенето на маска е признак на вежливост. Защитавам другите от вероятно все още неразвитата моя инфекция, за която аз самият дори мога да не знам. Така давам сигнал на онези около мен, че независимо какво се случва с мен, ти си в безопасност с мен и когато говоря, около мен не летят слюнки, а когато кашлям, тъканта задържа едрите капки. Това е учтиво“.

За втората вълна на епидемията. „Може да се окаже, че сезонния ефект ще ни помогне да преминем лятото в условия на не толкова строги мерки или при смекчени мерки... Може би по този начин ще преминем безопасно лятото, но населението ще има малък имунитет и ще влезе имунологично „наивно“ в зимната вълна. За това то трябва да бъде подготвено. Това може да бъде опасно и тогава ще трябва да се настроите, че през зимата може да има пак ограничения. Да, този сценарий е възможен.

(Превод за “Труд” - Павел Павлов)