Заложници ли сме на глобална клептокрация?

„Светът е битка между бога и дявола...“ Това проповядвали богомилите – духовни учители по свободомислие през Средните векове. В Западна Европа ги наричали „тези от България“; техни последователи били катарите и албигойците в Италия и Франция. Според богомилите този свят е поделен между две начала – бог твори природата и природното в хората, а обществото е създание на дявола. Човешкото общество е винаги толкова несправедливо, че просто не може да бъде дело на божествената сила. В това вярвали преди 1000 години честните духовници, дошли от България…

Съвременното политическо положение потвърждава техния възглед. Кървави революции и войни бележат подем на глобалната алчност. Както и да се саморекламират различните общества, господстваща в тях си остава клептокрацията. (Това значи власт на големите крадци, които изсмукват ресурсите на цели народи и държави.) Това може да компрометира самата демокрация и постепенно превръща човешкото общество в своеобразно корпоративно маймунство.

Кое е най-лошото в сегашната политическа ситуация? Озадачава ме липсата на инстинкт за самосъхранение пред лицето на една все по-ясно артикулирана опасност. Либерално-пазарни фактори притискат здравия разум до стената. Той сякаш губи природните си устои и продължава да отстъпва под напора на системно пропагандираната алчност. Известно е, че пристрастяването към нея може да се сравни само с психологическата зависимост на властимащи от самата власт. Това се отнася не само за отделни хора, а и за цели социални групи с решаваща роля в управлението на световните процеси.

За съжаление, клептократите са точно такава група с влияние, което нараства, вливайки деструктивна енергия в международното политическо пространство.

Повтарят се схеми и сценарии за провокации, които са печално известни от миналото. Шашардисано от масмедии, общественото мнение все още се разсейва за опасността новата студена война да прерасне в гореща. Усилията да се предотврати катастрофата изглеждат обречени, ако не се задейства инстинктът на обикновените хора да защитават децата си. Към това призовават обществеността мислители като известния математик професор Михаил Константинов. Необходимостта да пазим децата според него е не само природен приоритет над приоритетите. Тя е вече социален императив, на фона на драстичните заплахи и организирани посегателства върху най-младото поколение на Европа.

Чудовищен пример за посегателства, извършвани десетилетия наред в Обединеното кралство от пакистански етно-банди е избухналият наскоро мега-скандал. Хиляди бели британски момичета са били жертви на системно организирано сексуално насилие. При това без да получат подкрепа от полицията и социалните работници, за да не би институциите да бъдат упрекнати в расизъм или липса на религиозна толерантност. Явно политическата коректност е вземала своите жертви и на Стария континент. И идва време обществото да търси отговорност. Но ако управляващите се изкушат да отклоняват вниманието на обикновените хора с друг скандал, интригата се заплита. Поговорката гласи, че клин клин избива. Лошото е, че понякога вторият клин остава… и загноява.

Така от бостанско плашило военният конфликт може да се превърне в кошмарна реалност. И тези, които са го използвали за отклоняване на вниманието, стават заложници на предишните си действия. Някой по-отговорен ще трябва да търси изход от усложнената ситуация. Тук, заедно с официалната (и понякога казионна) дипломация, важна роля ще играе и факторът, наречен народна дипломация. Професор Константинов изтъква, че отношенията между Русия и Запада „са може би в най-лошата си точка, която помня от разгара на Студената война… Факт е, че сме близо до гореща война особено в Сирия, където може да се сблъскат пряко руски и американски военни. Трябва да се направи опит да се излезе от тази ситуация, защото това е реална опасност. На карта е поставено оцеляването на цивилизацията.“

Това са думи на математик, който няма да съгреши пред истината. За разлика от някои политици, коментатори или просто кариеристи с големи амбиции. За съжаление в публичното пространство последните са повече…

Как стана така, че в съвременния свят отсъства антивоенното движение, с което Западът можеше да се гордее през миналия век? Какво се случва с критичното мислене? Вместо него в позициите по различните медии се долавя вяло неодобрение, което сякаш няма сили за промяна на статуквото. Дали привидното равнодушие не прикрива страх, че нещата ще се влошават оттук нататък. Или по-скоро е израз на безсилие – унил реализъм, че при сегашното съотношение на силите промяната към по-добро изглежда немислима.

Междувременно виждаме стари муцуни от клептокрацията в нови гротескни пози. Те се възторгват от пазарния концлагер, в който новият либерализъм е натикал милиарди човешки същества. Но наред с това експериментират нова форма на колониализъм – трафик на хора, при който не трафикантите, а жертвите си плащат за транспорта. Правнуци на старите роботърговци се вихрят като платени правозащитници. И дори обвиняват в нетолерантност народи, които никога не са се опетнявали с робовладение.

В новата търговия с хора се намесва и организираната престъпност – за да докаже, че глобалният либерализъм е скроен точно по нейната мяра. Търсят се финансови инструменти и канали за международно изпиране на печалбите. Може да са дори политически коректни фондации или сметки на филантропи, подкрепящи новия световен ред. Търсят се и протекции от влиятелни политици, както и от могъщи специални служби. Такива служби, които да оценяват високо космополитната гъвкавост на клептократуните. Да им гарантират парите, откраднати от собствените им народи и вложени понастоящем в чужди икономики. А когато те изпаднат в безтегловност, когато властта на големите крадци вече не стига да им пази награбеното, идва ред на военната истерия.

Между другото, Хегел казва, че историята се повтаря само като фарс след трагедия. В сила е и кибернетичен закон за неочакваните последици. Така, по ирония на историята всеки заговор, сложна интрига или замисъл за провокация може да претърпи неочакван обрат. Но глобалната игра на клептократите продължава с нова стръв за пари и кръв. И се стига до предверието на ада – на прага на нова война.

Да се противопоставяш на подготовката за война не е лесно, нито пък здравословно. Така например един доблестен учен от Обединеното кралство заплати с живота си за опита да опровергае твърденията, че Ирак разполага със средства за масово унищожение към началото на войната в Залива. Твърденията идваха направо от премиера Тони Блеър и от други високопоставени източници. Оказа се, че те не са истина – поне за онзи период от време в навечерието на самата война.

Друг е въпросът дали на някакъв по-предишен етап Саддам Хюсеин не е бил снабдяван например с химическо оръжие. И от кого, като се има предвид, че тъкмо той бе фаворит на Запада в ирано-иракския конфликт. Точно преди 30 години – през март 1988, при учредяването на Русенския комитет имахме основания да мислим в тази посока. Химическият завод в Гюргево, Румъния, причиняваше чести трансгранични обгазявания на българския град Русе с хлор. Но властите и медиите мълчаха – едва ли поради неведение. Лично Елена Чаушеску, съпругата на румънския президент, отговаряше на най-високо ниво за дейността на гигантския химически комбинат. Никой не знаеше какво всъщност се произвежда там. Но ние подозирахме, че е част от международна клептократична схема, която снабдява Саддам с бойни отровни вещества. (Добре информираните реалисти знаят, че бизнес схеми от този род са реалност, а не теории на конспирацията.)

Подкрепата отвън се сипеше върху Саддам като от рог на изобилието, без оглед на това колко жесток диктатор беше и как обгазяваше селата на кюрдите. Смятаха го за полезен и дори незаменим – същите сили, които по-късно го свалиха от власт. След многогодишни кръвопролития те като че ли постигнаха точно обратния ефект – разтуриха онова, заради което по-рано така дълго бяха подкрепяли иракския диктатор. Фаворитът на Запада се превърна в пълната си противоположност – в синоним на злото. А Иран понастоящем има далеч по-силно влияние върху територията на Ирак. Пита се, защо бяха дадени толкова жертви и от военни, и от цивилното население. Защо целият регион бе превърнат в развъдник на тероризъм?!

Отговорът е ясен и конкретен – това е бизнесът на глобална мрежа от високопоставени клептократи. Когато нещо толкова грозно като войната има да се случва, то задвижва мракобесни сили с чудовищна мощ и също такова финансиране. Освен парите, тук играят важна роля и други психо-икономически средства за масово поразяване. Терорът винаги е бил едно от тях. Но днес, във функцията на глобален тероризъм, той води до пристрастяване на множество хора към насилническия екстремизъм. По думите на директора на Европол, над 30 000 потенциални терористи са се внедрили в добрата стара Европа. Присъствието им на континента е като бомба със закъснител. То увлича заблудени млади хора да следват модели на поведение от минали времена и архаични общества. Светът се срива и губи цивилизационните си ориентири. Вместо тях от миналото към днешния ден се прокрадва уродливата хипотеза, че някой някого би могъл да победи в една световна война. Илюзията за оцеляване при този глупав сценарий може да заблуди и по-умни правителствени кръгове. Парадоксът е, че в съвременния свят нараства сложността на проблемите, а интелектът на управляващите катастрофално намалява…