Депутати от ГЕРБ-СДС, “Възраждане” и ИТН внесоха драстични промени в Семейния кодекс

Споделеното родителство става поне “127 дни на годишна база”

Усещане за семейна среда

Нови правила за споделено родителство след развод влизат в Семейния кодекс с промени, които депутати от ГЕРБ-СДС, “Възраждане” и ИТН внесоха в парламента в последния работен ден преди ваканцията си за Коледа чрез тях децата ще трябва да живеят и при двамата родители. Юристи с дългогодишен опит в гражданското право и с практика при законодателни инициативи коментираха пред “Труд news”, че в голямата си част предложенията за изменение на Семейния кодекс ще създадат още повече проблеми при бракоразводните дела, ще забавят съдебните решения по отделните казуси, а има хипотези и за нарушаване интересите на децата.

В трите законопроекта липсва детайлно определение за “споделено родителство”, но в част от текстовете се фискират задължителни срокове, които съдът трябва да постанови за децата да живеят при другия родител.

Предложенията на ГЕРБ-СДС са с аргументите, че с промените ще се запази “усещането на децата за семейна среда”, а родителите ще могат сами да поделят правата за отглеждане на децата си в случай на развод. Всеки спор за пътуване в чужбина ще се решава от съда.

От ИТН предлагат времето да е “127 дни на годишна база”, дори презумпцията за споделеното родителство да се обори. А ако по каквато и да е причина детето не прекара определеното време със съответния родител, последният да не дължи издръжка за съответния месец. Хората на Слави Трифонов обаче пишат още, че ако причината за неспазването на режима е в родителя, то той ще дължи двойна месечна издръжка.

От “Възраждане” фиксират минимален период от 10 дни за виждане на родител и дете в месеца, което за година е 120 дни. Бракоразводни адвокати коментираха пред “Труд news”, че подобен график би бил сложен за детето, ако е в училищна възраст. “Ако родителят с родителските права живее в “Младост 4” с детето, а другият родител - в Люлин, то поне 2 пъти в месеца за по няколко дни хлапето ще трябва да пътува по-дълго до училище и в работните дни”, дадоха пример юристи. И допълниха, че проблемът става още по-сериозен, ако след развода родителите живеят в различни градове, примерно в София и в Пловдив.

От ИТН имат нестандартно предложение и за разстоянията - ако се промени разстоянието на местоживеене на детето в друго населено място, което е над 100 км от предишното му местожителство, то другият родител може да възрази и съдът е длъжен веднага да разпореди връщането на детето в мястото, където е живяло. Ако този текст влезе в сила, то казус след развода “майката е в София, а бащата - в Пловдив” може и да няма, защото разстоянието е малко над 140 км. И родителят с детето ще трябва да иска съгласието на бившия си съпруг.

Сред особените предложения на ИТН са и промени в ГПК, където първо съдебно производство по правен спор между родителите не се прекратява до навършването на 18 години на детето и всички последващи правни спорове, свързани с детето се разглеждат в рамките на това производство.

В Наказателния кодекс също се предлагат промени, като вместо “до 6 месеца лишаване от свобода”, наказанието за неспазено съдебно решение по родителски права да е “до 5 години”.

Адвокат Петър Николов: Детето не е вещ, нито номад

Даниела Фархи,
Труд news, Варна

При бъдещи промени в Семейния кодекс законодателите първо трябва да създадат ефективен механизъм за изпълнение на съдебните решения относно режима на лични отношения и да поставят в центъра интересите на детето, а не на родителите.

Спорове и в момента съдът съобразява кое е най-добро за детето, но и подрастващи на 5-6 г. под давление на близки могат да откажат да се видят с единия си родител и така определеният режим да не бъде спазен. Промяната му също става бавно, но и законовите корекции не бива да са резки, а да дават възможност за индивидуален подход.

Адвокат Николов обясни, че не е запознат детайлно с трите законопроекта, но категорично не приема идеята при спор за родителски права детето да прекарва не по-малко от 127 дни годишно, с който и да е от родителите си. “Това е неизпълнимо условие. Ако детето ходи на училище или градина, а родителите не живеят в един и същи град и дори квартал, няма как да се осигурят необходимите му условия. Детето не е вещ, нито номад. Дори да приемем, че ще е при единия родител през всички ваканции и почивни дни, то тогава другият е ощетен, защото няма да има време да общува с детето си, освен да изпълнява всекидневните си задължения”, коментира Николов. Според него, когато разделените двойки са в добри отношения, те сами си разширяват обхвата на наложения от съда режим и обратно. Има случаи, в които поотраснали деца не желаят да виждат единия си родител, защото не са доволни от поведението му, а той влиза в ролята на жертва. “Всеки случай е различен и не може насила да се определя даден режим. Такова условие не е извлечено от практиката и само ще увеличи семейните войни”, смята Петър Николов.

Карло Луканов*, медиатор: И медът е много полезен, но става отровен, ако прекалиш

Няма нищо по-добро от това и след развод децата да продължат да имат и двамата си родители. Това е причината да настояваме за споделено родителство при оборима презумпция. Обозрима, защото всеки, когато смята, че в конкретния случай няма да работи добре може да възрази пред съда и ако съдът прецени, няма да има споделено родителство, а друг вариант.

Споделеното родителство има два аспекта - първият е юридическо споделено родителство или властта да се вземат важни решения. На първо място е местоживеене на детето, избор на училище, вероизповедание, лечение, когато се налага планирано лечение, избор на личен лекар, извънкласни занимания. Ежедневните решения всеки родител ги взема, когато детето е при него.

Вторият аспект е физическото споделено родителство- времето, което детето прекарва с всеки един от родителите си. Заблуда е, че трябва да е 50:50. Приема се, че има споделено родителство когато детето е с всеки от родителите си поне 1/3 от времето. Всичко между 1/3 и 50% е споделено родителство. Хубавото на споделеното родителство е, че има много варианти да се практикува. Като се започне от 2 на два дни когато хората работят на смени -на мен като медиатор ми се е случвало. Може да бъде седмица на седмица, 15/15 дни. Някои хора практикуват т. нар. “нестинг” (от гнездо). При този вариант трябва да има три жилища. Детето остава в семейното жилище, за да не се мести. Местят се родителите. Примерно, едната седмица единият родител живее с детето, а другата седмица - другият родител. Хубавото е, че всяка двойка може да си избере вариант, който е най-подходящ за нейния случай.

Споделеното родителство ще е трудно, ако родителите са в различни градове. Това би означавало през по-голямата част лятото и ваканциите детето да е при този, при когото не живее постоянно. Има практика на ВКС за географската отдалеченост, която казва, че режимът трябва да е такъв, че родителят трябва по-рядко да вижда детето, но за по-дълги периоди. Това ще е трудно, но идеята е да накара родителите да се споразумяват.

Споделеното родителство не панацея, И това е доказано в страните, където от 20 години се практикува. Но текстовете в Семейния кодекс трябва да са много прецизни, защото и медът е много полезен, но ако прекалиш, може да се отровиш.

(Карло Луканов е медиатор и към фондация „ За споделено родителство”)

Ивайло Василев, доктор по гражданско и семейно право, пред “Труд news”: Родителите и децата не се нуждаят от "сурвакане", а от бързо и ефективно правосъдие

Промени в Семейния кодекс трябва да се правят много внимателно, много обмислено, съответно при сериозно съгласуване както с представители от съдебната практика, така и с представители на правната теория. Има теоретични конструкции, които са заложени в българското право, които съществуват от десетилетия. От тази гледна точка обществото ни е регулирано, и родителите и децата, и правораздавателните органи се съобразяват с тези конструкции, които в годините са се изградили чрез множество натрупана съдебна практика. Респективно така се създава и предвидимост, затова и моята гледна точка е, че преди да се предлагат промени, те трябва да са минали през една обществена дискусия. Едва след това може да се говори за едно добре обмислено решение, което да бъде поднесено под формата на законодателна инициатива.

Настоящите законопроекти за изменение на Семейния кодекс са предложени малко прибързано и ако се стигне до гласуване в пленарна зала, би било хубаво да се използва рационално и разумно времето между първо и второ четене за прецизиране на текстовете. Трябва да се потърси експертното мнение на съдии и адвокати. Това са лицата, които се сблъскват в практиката си с проблематиката, предложена от народните представители на нашето внимание. Имайте предвид, че това е много сериозна проблематика и създава много главоболия за родителите и децата. Според мен ключов момент във всички законопроекти е именно този: Без ефективни санкции при неизпълнение на задължение на родител е невъзможно предлаганите предложения за изменение и допълнение на СК да се окачествят като добри в предлагания вариант.

Родителите и децата не се нуждаят от “сурвакане” по Коледните празници, а от бързо и ефективно правосъдие, което да е гарантирано от закона!

Из предложенията на парламентарните групи за промени в Семейния кодекс

ГЕРБ-СДС: Съдът постановява съвместното упражняване на родителските права и споровете за пътуване

Чл. 59 (1) При развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес. Споразумение може да се постигне и за съвместно упражняване на родителските права, като в този случай съпрузите трябва да предложат конкретни мерки за разпределяне на упражняване на родителските права. Споразумението може да бъде постигнато при всяко положение на делото, включително и със съдействието на медиатор. Съдът утвърждава споразумението.

(2)Ако не се постигне споразумение по ал.1, съдът служебно определя местоживеенето на децата, на кого от родителите се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, вкл. Пътуването на децата в чужбина и издаването на лични документи за това, както и режима на личните отношения между децата и родителите, и издръжката на децата. Когато и двамата родители искат да упражняват родителските права, съдът може да постанови съвместното им упражняване, като определи съответни мерки за всеки родител.

Чл. 127 а (1) Когато въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на лични документи за това не са уредени по СК и родителите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.

Възраждане: Минималният период на месец за родител е 10 дни с децата, определени по поредност от съда

Чл. 59, ал. 3 Определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят, който не упражнява родителските права, може да вижда и взема всяко дете, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници, както и по друго време. Минималният период или дни за месеца, в които този родител има право да взима и вижда децата е 10 календарни дни в съответния месец, определени в поредност по преценка на съда, съобразно интересите на детето и отчитайки ваканциите, официалните и личните празници на детето.

ИТН: Детето е при всеки от родителите не по-малко от 127 дни за година и живее до 100 км от другия родител

Чл. 59 (5) 2. За пребивавания в чужбина за повече от 1 месец, съдът издава разрешение, ако родителят, който иска да изведе детето предложи достатъчни гаранции за осъществяване на правото на детето на редовни лични контакти с другия родител, както и за връщането на детето на територията на Република България. Гаранцията за връщане на детето от чужбина следва да е най-малко в двоен размер на разноските за връщане на детето по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.

(6) Ранната детска възраст, голямата географска отдалеченост на местоживеенето на двамата родители и неразбирателството между родителите, не са достатъчни обстоятелства за оборването на презумпцията за споделено родителство.

(7) Когато презумпцията за споделено родителство се обори, съдът разпределя времето на детето при всеки от родителите така, че то да живее не по-малко от 127 дни на годишна база при всеки от родителите си, ако родителят не застрашава живота и здравето на детето.

Чл. 126 (6) При промяна на местоживеенето на детето в друго населено място, което се намира на разстояние над 100 км от предишното му местожителство, за което не е дадено съгласие от единия родител, съдът е длъжен да разпореди незабавно връщане на детето в мястото, където е живяло преди промяната на местоживеенето, освен ако това не е в негов интерес.