Забрани за агитация и социология преди избори има по цял свят

Понятието „ден за размисъл“ не е законово, а разговорно, медийно клише. В Изборния кодекс такъв израз няма. Там пише, че не се допуска предизборна агитация 24 часа преди и в изборния ден. И че резултати от допитвания до общественото мнение не може да се огласяват под каквато и да е форма 24 часа преди изборния ден до обявяване края му на територията на страната.

Третото и най-животрептящо ограничение – забраната за продажба на алкохол, идва от кметовете. Ученическият чар, който придават на пиенето такива заповеди, изглежда става все по-ясен на местната власт и във все по-малко общини ги издават. Пък и, да се надяваме, ракията вече не е гориво за тайфи като на Гочоолу и Дочоолу...

Само още една държава нарича деня преди вота „ден за размисъл“ според специализирания изборен портал The Electoral Knowledge Network, в който има информация за около половината страни в света. Това е Испания, където обявяването на резултати от проучвания е забранено цели пет дни преди вота. Макар че, по южняшки, и там намират заобиколни начини.

Една скоба. Специфичното у нас е, че множество медии „искрено“ и „пламенно“ се възмущават от наложените от ЦИК глоби, след като откровено и преднамерено са нарушили закона. Докато „Труд онлайн“ винаги намира начина да поддържа информирани своите читатели през целия ден на вота, спазвайки буквата на Изборния кодекс.

В САЩ, както е известно, никой и нищо не може да спре безспирната пропаганда, която се лее повсеместно, включително в изборния ден. В Америка, където президентски и междинни избори се редуват през две години, предшествани от кампании по няколко месеца, агитацията е почти постоянна, а резултатите от гласуването се следят на живо. През 1992 г. има и решение на Върховния съд - кампанията може да бъде ограничена само в деня на изборите в малка зона около избирателната секция. И всяка по-широка забрана би била противоконституционна.

В Словения през 2011 г. Конституционният съд постановява, че забраната за проучвания на общественото мнение е противоконституционна. В България мнозина от жълтите павета биха внесли казуса в КС. Но дали ще намерят аргументи в чл. 41 на родния основен закон („Всеки има право да търси, получава и разпространява информация.“) е друг въпрос. А трети е дали ще се формира мнозинство от съдиите в червено-черни тоги.

През 1997 г., макар и с три особени мнения, КС единодушно обявява за противоконституционна въведената през 1991 г. забрана за обявяване на резултати от предизборни проучвания седмица преди местен вот и 14 дни преди парламентарен. Оттогава политизираната част от българския народ вече не може да си представи предизборния период, а и самия изборен ден, без масираните социологически облъчвания. Проучвания, всяко с поръчителя си, но, както е модерно, за протокола - „самофинансирани“.

В 21 държави ограничението за оповестяване на изборни нагласи е един ден, в 31 е два-три дни, в 12 е четири или пет дни, в 8 е почти или цяла седмица, показват още данните на The Electoral Knowledge Network. В Аржентина е осем дни. А в 19 страни по глобуса – от Япония през Мозамбик до Чили, включително Италия и Гърция, забраната трае 10 или повече дни.

Докато ние и испанците му казваме „ден за размисъл“, по света го наричат доста по-практично - „изборно мълчание“. На места съвсем конкретно - „период на затъмнение“. А някои – твърде подходящо за нашите страстни ширини: “ден за охлаждане“. Освен за социологията, става дума и за прекратяването на агитацията.

В Латинска Америка мълчанието най-често започва няколко дни преди изборния ден, а кампанията по време на гласуването е забранена. В Южна Африка например, разграничават „политически събития“ и „политическа дейност, различна от изборите“ - първото е напълно забранено в изборния ден, докато второто е разрешено извън границите на избирателния район. В някои държави пък тишината преди вота се пази само по силата на традиционно джентълменско споразумение между партиите.

Къде сме ние? В родната традиция, особено в интернет ерата, това ограничение служи само като повод за къде истински, къде попреувеличени взаимни обвинения между политическите сили в нарушения. За часове в ЦИК и в редакционните електронни пощи се натрупва камара от истории за активисти и други дейци, които „со кротце, со благо“ или по друг начин приканват избиратели към урните и машините.

Каквито и да са писаните и неписани правила в България, денят за размисъл може да се нарече ден без размисъл. От години е известно, а през настоящата беше 100% потвърдено - истинският ден за размисъл е този след вота...

Особености на националния лов на избиратели

Карта в портала The Electoral Knowledge Network показва къде колко дни преди избори е забранено оповестяването на социологически проучвания за вота.

В Афганистан преди завръщането на талибаните е имало закон за „изборна тишина“ 24 часа преди вота. В Австралия е забранена политическата радио и телевизионна реклама от сряда до края на гласуване в събота. В Бразилия е същото, но от четвъртък до неделя. В Израел в последните две седмици е само в регламентирани от ЦИК предизборни блокове. В Австралия, Индонезия и Сингапур наричат периода без агитация „охлаждане“.