В ГЕРБ много хора съжаляват, че Вили Лилков не е техния кандидат
Демонтажът на модела „Борисов“ се оказа пълна химера
От петък вечерта България официално е в предизборна кампания. Според доцент Стойчев битката в София ще бъде поколенческа. В най-активна възраст са родените след 1980 година и трима от изявените кандидати са точно в тази възраст. Доц. Стойчев смята, че зачестилото внасяне на законопроекти с подписите на Борисов, Пеевски, Кирил Петков и Христо Иванов е хитра форма на коалиционно споразумение, от каквото те казват, че няма нужда. Резултатите от местните избори няма да доведат до сътресения в мнозинството, убеден е нашият събеседник. Според него ако някои резултати от избори могат да повлияят, това са европейските, които са национални и ще покажат в национален порядък кой каква сила има и колко тежи.
- Кандидатите за кмет на София са 22-ма, но по студиа и радиа социолози и политолози вече са предрешили нещата - балотаж между Васил Терзиев и Антон Хекимян. Толкова ли пък други нямат шансове, доцент Стойчев?
- Тук не става дума за качествата на отделните кандидати, а по-скоро за електоралната подкрепа за тях на първо четене. Освен Хекимян и Терзиев, може да добавим и Вили Лилков и Ваня Григорова. Това са опциите, като трима от тези четирима кандидати са от новото поколение на промяната, ако може така да ги наречем. Вили Лилков е подчертано антикомунистически кандидат. Той ще привлече гласове, между другото, както и от ДСБ и от старата десница, така и от ГЕРБ, където има много хора, които съжаляват, че това не е техният кандидат. Но самият Лилков, като се кандидатира с подкрепата на Инициативен комитет, се дистанцира от ГЕРБ и каза, че е редно те да си издигнат техен кандидат, след като са управлявали София толкова години. И те това и направиха. Вече на втория тур партиите ще мислят. Абсолютно сигурен съм, че ще има втори тур.
- Значи се очертава поколенческа битка между поколението на Хекимян, Терзиев и Григорова, предишната генерация избра преди години Борисов, а още по-предишното, което бе на големия син митинг на „Орлов мост“ на 7 юни 1990 година, ще е за Вили Лилков?
- Активните хора в момента са тези, които са родени след 1980 година. Особено в София те преобладават. Те са политически активни, плащат данъци, имат деца, взимат кредити. За техните гласове се борят основните партии. И като че ли кандидатите им са подбрани именно с тази цел - да обират тези гласове. Хората, които избраха Борисов, вече излизат от активна възраст, преди 15-20 години други баха наборите, така че в момента ГЕРБ се опитват да вземат гласове от хора, които са контингент на ПП, но които са разочаровани от нея по една или друга причина или пък не искат да гласуват за Терзиев заради ДС миналото му. Макар че точно за това поколение това, че дядо ти е бил в ДС, няма голямо значение. Това са хора, които имат бегли или никакви спомени от социализма и съответно преценяват кандидатите по други критерии. В това отношение е хубаво, че Хекимян е коренно различен кандидат от Терзиев. Добре е, че ГЕРБ не избраха IT специалист, както се бяха заканили, защото тогава щеше да бъде действително електорат срещу електорат, което за ГЕРБ би било жива загуба. С кандидатурата на Хекимян ГЕРБ показа, че мачът в София в никакъв случай не е свирен, напротив, ще се опитат да играят сериозно и активно до последно.
- Но упорито се говори за сделка ППДБ-ГЕРБ „кметът - ваш, общинският съвет - наш“...
- Дали това ще стане е по-скоро уговорка за след самите избори, като се види кой с какви сили разполага в общинския съвет. При всички положения тази уговорка, ако се тиражира, има за цел да всее разкол и смут в редиците на ППДБ. Защото това означава, че един ще изгори - или Васил Терзиев, или Борис Бонев. Ако ГЕРБ вземат кмет, Терзиев изгаря, ако ГЕРБ вземат председател на общинския съвет, Бонев изгаря. Така че тези спекулации имат за цел да ги скарат или най-малкото да нагнетят някакво съмнение. Докато при ГЕРБ е ясно - Хекимян ще бъде или кмет, или председател на общинския съвет. Но това зависи от избирателите. Ако те изберат Хекимян за кмет, тогава никакви уговорки от партиите не могат да се правят. По-скоро в общинския съвет ще се види, зависи кои други ще влязат, с колко съветници ще бъдат ППДБ и ГЕРБ. Ако те решат да направят обща група, мнозинството ще бъде много голямо. Ще остане една малка група на БСП, евентуално за „Синя София“ и за ВМРО, „Възраждане“ нещо да вкарат и това ще бъде общинският съвет. Ако ППДБ и ГЕРБ се обединят, ще бъде една диктатура на сглобката.
- Покрай номинацията на Хекимян за кмет на ГЕРБ отново се заговори за взаимоотношенията медии-политика, че бТВ е ковачница на кадри за партиите...
- Ами те оттам излизат. Хекимян и Бареков имат много общи профили. Възможно е самата телевизия да е привличала такива хора, чиито амбиции надскачат медийното поле за изяви и тяхната политика да е била да привлича родени политици. Но не смятам, че Хекимян е бил къртица на някой, още повече като знаем каква беше ролята на бТВ по време на протестите през 2020-а и след това. Между другото, това е и основната линия, по която в ГЕРБ се съпротивляват срещу кандидатурата на Хекимян. Други пък смятат, че Борисов по този начин ги опитомява - и Антон Тодоров писа книга за шайката, и Тома Биков смяташе, че Борисов и Цветанов са за затвора, и Хекимян беше големият хейтър на Бойко, пък сега са при него. Това са спекулации на Корнелия Нинова, тя пуска партенки и не виждам смисъл да ги коментирам. Тя до голяма степен се самомаргинализира и сега пуска анекдоти. Преди 7-8 години беше алтернативата, която ще помете всичко, сега се ограничи да гледа хитроумно и да задава някакви риторични въпроси. Аз дори се съмнявам, че тя ги е измислила, чула ги е отнякъде и веднага гледа да се изтъпани пред медиите, за да изглежда информирана и да звучи умно.
- Като сме на медийна вълна, журналистическата гилдия реагира остро на думите на Васил Терзиев, че между медиите и политиците трябва да има китайска стена...
- Това е някакво суперпопулистко твърдение. В китайската стена е имало и дупки, и мостове. Отвсякъде могат да преминават хора не масирано на тълпи, но който си иска, ще минава - отгоре, отдолу, отляво, отдясно. Ако иска някаква непреодолима стена, Терзиев по-скоро да бе използвал аналогията с Берлинската стена - който мине, да го гърмят. Китайската стена като повечето китайски работи е многозначителна, подмолна и двулична.
- Още една сделка се спряга от доста време насам, доцент Стойчев - че Борисов и Радев са се разбрали да не се пипат назначените от президента шефове на служби, както искат ППДБ?
- Не мисля, че има сделка. ППДБ искали да правят реформи, Борисов казал, че ще ги подкрепи, те вкарали покрай това редица други неща, лансират ги по медиите и Борисов ги озаптява. Не мисля, че това е някаква тайна заигравка с президента. Просто Борисов не иска да даде на Кирил, Асен и Атанасов възможността да назначат някакви свои хора и те да правят безобразия. Във всяка една коалиция - и това между другото е характерно за всички демократични държави - има играчи, които могат да блокират решения. И това е хубаво. Решенията в коалициите се взимат бавно, но са обмислени и в никакъв случай не са импулсивни. Това му е хубавото на коалиционното управление.
- Но в нашия случай няма коалиция, нямало нужда от коалиционно споразумение, има не-коалиция, сглобка?
- Разбира се, че няма нужда от коалиционно споразумение. Те си управляват, реформите вървят. Коалиционното споразумение всъщност са тези законопроекти, които се явяват вече много често с подписите на Бойко Борисов, Делян Пеевски, Кирил Петков и Христо Иванов. Лидерите подписват законопроекти, това е много хитра форма. Законопроектите, внесени и подписани от тези хора, се ползват с подкрепата на трите парламентарни групи, които формират тази коалиция. Тя си беше явна и видна и върви по този начин. Слагат си подписите лидерите, за тях това има някакъв таен и свещен смисъл.
- Борисов каза тия дни, че ситуацията е уникална - хем трябвало да подкрепят бюджета на Асен Василев, хем да говорят колко кандидатите за кмет на ППДБ не ставали, а ППДБ да казва колко са лоши кандидатите на ГЕРБ? Уникално май е доста меко определение...
- Така звучи, но в крайна сметка това е положението. Работата е многопланова, едно са общинските избори, друго е бюджетът, трето са законопроектите, четвърто е конституционната реформа. Това са разговори на различни нива, в различни посоки, които се водят от едни и същи хора, които играят на различни терени. Ясно е, че като имат двама алтернативни кандидати Хекимян и Терзиев, няма да тръгнат да си ги хвалят. Това ще заприлича на Туркменистан, където всички кандидати хвалят Тюркмен-баши. Идеята да се появяват на различни места в различни качества е хубава, парламентарните групи да имат не точно политически лидери, които да се изказват по всички въпроси, а да имат различни лица, които да се появяват и да се изказват по различни въпроси, за да не изглежда цялата ситуация шизофренична. Примерно по въпросите на местните избори да говорят кандидатите и хора от щаба. По въпроса за бюджета самият Асен Василев да излиза да обяснява. Той съвсем се покри, докато беше много активен по едно време, сега съвсем изчезна, защото зависи от други хора и не може да нарежда в парламента какво да стане и какво да му се гласува. Мълчанието му принуждава Борисов да казва „Асен иска това, Василев иска онова“. А самият Василев какво казва? Не е ясно какво мисли изобщо по тази тема. То е хубаво да мълчи, защото е редно финансовите министри да не говорят много-много, защото всяко тяхно изявление е причина за всякакви сътресения, най-вече икономически. Но като се появят някакви спекулации на техен гръб, е хубаво да има позиция на министерството, особено за фискалната рамка, за промяна на данъците.
- Още е рано да се говори, но вече се спекулира, че резултатите от местните избори щели да повлияят на стабилността на правителството и на сътресения в мнозинството. Вашето мнение?
- Не мисля, че резултатите от местните избори ще повлияят. Ако някои резултати от избори могат да повлияят, това са европейските избори, които са национални и ще покажат в национален порядък кой каква сила има и колко тежи. И ако евентуално трябва нещо да се преформатира, то ще бъде тогава. А дотогава най-голямото препятствие пред мнозинството ще бъде конституционната реформа. Ако ППДБ преценят, че техни ключови предложения ще бъдат отхвърлени, те могат да разтурят мнозинството. Но заради националния празник това няма да стане.
- Прави впечатление, че правителството кляка на всички протестиращи - зърнари, миньори. Всеки, който иска нещо, излиза на протест и го получава. Не девалвираха ли тези протести?
- Девалвираха. Преди за същото критикуваха Борисов - някои почнат да протестират, той нарежда на Влади Горанов да им даде пари. Въобще демонтажът на модела „Борисов“ се оказа пълна химера в това отношение, защото явно така се управлява сигурно най-лесно, не най-справедливо, но най-лесно. Не може обаче при заявено намерение да блокираш нещо веднага да клякаш, защото това е лош сигнал. Това е като при малките деца - след първия им рев си готов да купуваш вафли и шоколади, а ако го оставиш цял ден без тях, ще реве нон-стоп. Хубаво е да има синдикални и браншови искания, но навсякъде по света тогава има преговори, а не капитулация да се съгласиш веднага с техните искания.
- Съзирате ли някаква политическа окраска на тези протести?
- Винаги могат да бъдат провидяни президентът и Русия и така нататък. Но не съм аз, който да каже има ли-няма ли. Ако правителството иска да управлява, трябва да разчита на информация от службите. Те са за това, с това трябва да се занимават. Но правителството няма доверие на службите и шефовете им трябва час по-скоро да бъдат сменени. След като главният секретар на МВР си подаде оставката, защо те седят там и упорстват? Не ги искат, а те седят като натрапници. Все едно да те гонят от чужда трапеза, а ти да си седиш и да си пиеш ракията.
- Допреди месец дебатите за премахването на паметника на съветската армия бяха много ожесточени. Сега той е предизборно опакован и около него няма шествия и палатки. С каква цел е тази дегизировка?
- Очевидно не искат да нагнетяват повече напрежение в София, което да доведе до някакъв силен проруски вот от БСП и „Възраждане“. Сигурно си правят такива сметки, но целта е този паметник да остане. Ограждат го, рисуват разни неща по него - това са глупости. Могат да го демонтират за нула време, а те си играят с разни бюрократични процедури. Проблемът с паметника не е бюрократичен, а политически, символен и цивилизационен и трябва да бъде решен без да се занимаваме с това какво прави областният управител, пък каква документация липсвала. Това са пълни простотии.
Нашият гост
Стойчо Стойчев е роден е в Шумен на 7 януари 1983 г. Завършва Софийския университет (бакалавър, 2001-2005 и магистър, 2005-2006. През 2010 г. защитава дисертация на тема “Европеизация на представителния елит в България: измерения и ефекти”. Доцент в Софийския университет от 2018 г. Началник на кабинета на министъра на образованието и науката (2014). Съветник на вицепремиера и министър на вътрешните работи на Република България.
Доц. Стойчев е ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ) и преподавател по анализ на политическия риск и противодействие на организираната престъпност в катедра “Политология” на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Интересите му са в областта на организираната престъпност, криминални пазари, анализ на политическия риск, избори и прогнозиране.