Обществото настръхна след поредната атака срещу нищо неподозиращ български военнослужещ от група цигани в пловдивското село Войводиново. Защо се отприщи през последните години подобна агресия. И кой стои зад нея? Не само у нас, но и в „Просветена Европа“? За всичко това разговаряме с известния експерт по антитероризъм Христо Смоленов. Той дава свои варианти за справяне с положението, но и посочва поименно „силите на мрака“, както и техните вдъхновители и организатори.

- Г-н Смоленов, многократно сте предупреждавали, че циганското насилие, ако му позволяваме да се развихря, излиза извън контрол. Ето, стигна се и до побоя във Войводиново срещу военнослужещ...

- Преди две години български разузнавателни служби публикуваха в годишния си доклад ясно предупреждение. Според тях радикализацията в ромските гета е заплаха за националната сигурност. Някои по-свободомислещи медии направиха коментари и тревожни изводи. Но като цяло предупреждението потъна в мътните води на политическата коректност. Престъпленията продължиха да се трупат – след убийството в Катуница последва Асеновград (там детският отбор по гребане беше нападнат с хладно оръжие от тълпа дангалаци, водени от подсъдим по делото в Пазарджик за проповядване на радикален ислям). След убийството в Смолян дойде случаят в Бяла, а по-късно и зверското убийство на журналистка от Русе. Но въпреки гнева на хората и доказаната вина, извергът извършил убийството беше изведен извън полезрението на обществеността, сякаш, за да измислят как да се облекчи присъдата му. Дали няма да го изкарат невменяем? На какво се дължи странната мекушавост на институциите, когато трябва да се накаже толкова чудовищно престъпление? Дали някой отвън не размахва пръст пред тукашни кариерно зависими фактори – да не си въобразяват, че са поставени на високи постове, за да защитават собствения си народ? Нищо подобно – издигат ги да обслужват либерално-фундаменталисткия световен ред, в който националните държави са ерозирани от ГМО-елит и електорален башибозук.

- На какво се дължи дефицитът на справедливост в многобройните случаи на посегателство върху живота на българите?

- Древна самурайска мъдрост гласи, че ако едно престъпление не бъде справедливо наказано, това руши равновесието на целия свят. Да не говорим за равновесието на прекрасния малък свят, който от 1400 години се нарича България. Явно сили с чудовищно много пари и перверзни планове за бъдещето на Европа са инвестирали в обезбългаряването на тази благодатна земя. Преди 50 години един прехвален гео-политик (който по-късно се оказа духовен баща на глобалния тероризъм) се заканваше да натика българите в региона от Ловеч до Лом. Но, слава Богу и напук врагу, оцеляхме и надживяхме тези кроежи. В такива случаи споменавам, че Господ е българин под прикритие… (и то не е само фигуративно казано).

- Кой е заинтересован от всичко това?

- Срещу народа ни се води психологическа война. Тя цели да го демотивира, да му внушава комплекси за несъществуващи прегрешения, да прогони младите извън границите на страната и да остави старите не просто „на доизживяване“, а на произвола на новия башибозук. Липсата на възмездие създава усещане за безнаказаност у престъпниците. Да се поддържа такова усещане значи да се насъскват в сегашно и бъдеще време кандидат-убийци. Като че ли им е гарантирана протекция от страна на заинтересовани среди: НПО, политически лобита и финансисти, позиращи като икони на неолиберализма. Но защо такива лъскави фактори биха се интересували от процеси в някакво далечно гето, където брадати проповедници подбуждат местни младежи към насилие? „Пак ли теории на конспирацията?“ – ще попита някой със самочувствието на разбирач. И ще има известно основание: в случая не става дума за конспиративно движение отдолу нагоре, а за нещо напълно противоположно и от политическа, и от кибернетична гледна точка. Иде реч за властови и финансов заговор (отгоре надолу!) в рамките на модел за дестабилизация на национални държави и народностни общности, които досега са давали облика на Европейската цивилизация. Интересно с какво ли се готвят да ги заместят?

- И какви са икономическите мотиви за тази подмяна?

- Ще продължа и аз с още въпроси. Има ли връзка между въпросната подмяна и миграционното цунами, което се стовари върху Европейския континент? И с какво да се обясни безогледното упорство, с което Макрон и Меркел натрапват на страните от Централна и Източна Европа стотици хиляди мигранти. Не само да ги приемат и заселят на своя територия, а и да продължават да правят това година след година. Защото глобалният спекулант Джордж Сорос препоръчва на Европа да приема по четвърт милион мигранти годишно. И то след като два милиона вече пристигнаха в Западна Европа, за да се влеят в гета като брюкселския Мьоленбек. Радикализация в тези гета тече отдавна и без подкрепленията, които се стичат след Арабската пролет от Близкия изток и Северна Африка. Тя е хранителна среда за екстремизъм, който вече надхвърля обичайните „мулти-култи“ противоречия.

- Каква е връзката между радикализацията в гетата и тероризма?

- Радикализирането на гетата неминуемо води до тероризъм. Това ли искаме да се случва и в страните от Централна и Източна Европа?! Допреди три десетилетия те се бореха за национален суверенитет, а сега трябва да се отказват от него в името на „мулти-култи“ експерименти с неясни цели и съмнителни резултати… Сега заплашват тези страни със санкции заради нежеланието им да участват в етно-авантюри. Унгария и Полша вече са на прицела на такъв бюрократичен и финансов шантаж. Какво, по дяволите, се случва в Европа? В какво се превръща Европейският съюз и защо неговата бюрокрация постепенно заприличва на съветската бюрокрация? И защо неолибералната агресия срещу националните държави толкова много прилича на троцкисткия хъс да ги претопят в казана на перманентната революция (сега заменена с тотална пазарна дерегулация)?

- Но нали все пак живеем и работим в условията на демокрация и на пазарна икономика?

- В условията на царящ пазарен тоталитаризъм настъпват гротескни промени в характера на обществата, които претендират да са демократични. Механичното разпростиране на процедури, напомнящи за демократични практики, съвсем не значи реално демократизиране на обществата. Ако в тях липсват икономически предпоставки и цивилизационни устои за просветена демокрация, се получава либерално-фундаменталистки флирт с масовото невежество. То е удобно за далавери и за глобално пране на пари от трафик на наркотици, а сега вече и от междуконтинентален трафик на хора. Обаче това няма нищо общо с класическия капитализъм, който се основава на правото на народите да произвеждат. Днес това право се нарушава дори на нивото на национални държави, чийто бизнес е плячкосан от международни спекуланти. Ограбването на нациите продължава под флага на криворазбраната глобализация. Един характерен пример в последно време е свързан с т.нар. пакет за мобилност, предложен от Макрон. Не случайно транспортният бранш в България, Румъния и Полша въстана срещу облечената в евро-лицемерие несправедливост!

- Обичате да давате примери с т. нар. Стокхолмски синдром. Къде е тук връзката с него?

- Лицемерно е отношението на бившите колониални метрополии към миграционните процеси. Ясно е, че те носят отговорност за социално-икономическите диспропорции, които са резултат на колониални практики столетия наред. Затова е разбираемо общественото мнение в бившите империи, което проявява загриженост за съдбите на милионите мигранти. Но е съвсем неприемливо желанието на пост-колониалните върхушки в тези центрове на благоденствието да прехвърлят „горещия картоф“ на своите отговорности към страните от европейската периферия, както посланици си позволяват да наричат Централна и Източна Европа. Ние не сме използвали колониални ресурси и робски труд за натрупване на национално богатство. Не сме създатели, нито бенефициенти на систематаq създала огромното неравенство, което днес кара милиони бедни хора да напускат родните си места в търсене на препитание. Ние всъщност сме жертви на същата гнила система, която днес ни се презентира като либерална грижа за абстрактния човек. Този типаж е средоточие на неолибералния Франкенщайнов експеримент, който цели да създаде безроден, безполов, безалтернативен субект на пазарна екзалтация който да няма друг бог освен парите! И като заложник на същия този паричен комплекс, да развие така наречения Стокхолмски синдром. Да се влюбва с перверзна отдаденост в своя пазарен похитител, да се включва тялом и духов в ежедневния ритуал на покупко-продажбите и да мрази всички, които се опитват да го освободят от заложничеството.

- Доказано е, че пазарите функционират най-добре при минимална интелигентност на пазарните участници. Как си го обяснявате?

- Обяснението е, че стратезите на неолиберализма се стремят да минимизират интелигентността на човешкия фактор в обществата, които те са взели на прицел? А където интегралният интелект на нацията е исторически утвърден и закален, там бива задействана друга провокация. Към гетата от по-слабо образовани и етнически обособени лица се изпращат сигнали, които предизвикат или усилват процесите на радикализация. Малцинствата там се превръщат в заложници на агресивни послания, които им се доставят отвън чрез проповедници на насилие. Между другото, грешка е да се търсят писмени потвърждения за агресивна агитация. Тези, за които тя е предназначена, едва ли изобщо могат да четат. Затова отровата на религиозно или етническо противопоставяне им се доставя вербално от обучени и финансирани за целта хора. Те проникват в гетата заедно с дрогата, която е едно от обясненията за наглото самочувствие на „удостоените“ с такъв бизнес главатари. Парадоксът е, че в безпринципния флирт с лидерите на електоралния башибозук, някои политически сили контактуват точно с такива главатари! А щом стане дума за законодателен отпор срещу радикализацията, съответните политици се потапят в логореята на фалшивия либерализъм. Явно освен срещу фалшивите новини, ни предстои да се борим и срещу фалшивите политически лозунги на един уродлив „нов световен ред“. Системата, която го въплъщава от три десетилетия вече агонизира!

- Няма ли все пак нормални, мислещи хора?

- Знаем, че настъпаната змия хапе най-опасно. Агонията на либерал-фундаментализма е не повод за еуфория, а причина за гражданска мобилизация. Нормално мислещите хора са повече от заблудените, сред които също има надежда за отрезвяване. Само че инерцията на заблудите не е от вчера – тя има своята дълга предистория, свои лобисти и чудовищно богати финансисти. Беше част от глобализаторския проект, започнал още преди Първата световна война и продължил чрез кървавите събития след октомври 1917 г. в Русия. Не случайно световният гуру на неолиберализма прилича на Троцки и финансира глобалното обезсилване на националните държави. Европейският съюз в неговият брюкселско-бюрократски вариант заприличва все повече на Съветския съюз. Има един начин да си върнем Европа – такава, каквато си я представяше генерал Де Гол. Европа, за която работеше и Еркхарт – създателят на християнската социална доктрина за социално-пазарно стопанство. Нео-либерализмът ни отдалечи фатално от тези ценности – време е да се върнем към тях, за да запазим европейската цивилизация. Да запазим и собствените си държави като субекти на истинска просветена демокрация, в която мислещите грамотни хора няма да са заложници на политически флиртове с неграмотното озлобление. Просветена демокрация, която ще предпазва и хората в гетата от провокатори и подстрекатели към етническо насилие. И която постепенно ще ги избави от ограничеността на гетото – и от манталитета на гетото като антипод на държавата!

- Това е наистина голяма цел. Но как да бъде постигната според вас?

- Необходима голяма изборна победа. Победа над онези, които прилагат тактиката на електоралния башибозук. Над онези, които се водят от анти-българизма; които служат на чужди интереси заради трохи от трапезата на международните далавераджии. В изборите за европейски парламент някои от тези сили ще прибегнат до мимикрия. Защото вече не е изгодно да се асоциират с досегашния либерал-фундаменталистки разврат. Не е престижно да декларират вярност към компрометирания модел, който се руши пред очите ни. Затова старата песен ще я мрънкат на нов глас. И всячески ще се мъчат да клеветят здравите народни сили, които досега са поддържали патриотични позиции, като ВМРО например, „напук врагу и на ползу роду болгарскому!“ Това е политическият пейзаж преди битката за нова Европа на предстоящите избори за европейски парламент. А каква ще е панорамата след тези избори – това зависи от всички нас. Нека изгоним изборните търгаши от храма на просветената демокрация! Да не допускаме главатари на електорален башибозук да държат за заложници както българите, така и ромите в предстоящите избори. Да спрем позорната практика електоралният башибозук да решава изхода от демократични избори, на които една или друга партия може да си напазарува гласовете на бедни неграмотни хора. Просветена демокрация не се прави от фалшиви ценности, нито с изборни фалшификации! Да си припомним, че още от времето на Великата френска революция, патриотизмът и демокрацията са близнаци!

Нашият гост

Христо Смоленов е експерт по антитероризъм. Инициатор е за създаването на „Екогласност” и на Русенския комитет през 1988 година. Бил е парламентарен секретар на Министерството на отбраната през 1995-1997 г. и народен представител в 38-ото Народно събрание. Специалист е по логика и евристика. Доцент, доктор в Института по металознание, съоръжения и технологии към БАН. Завършил е Московски държавен университет „Ломоносов”. През 1991 г. е стипендиант на фондация „Александър фон Хумболт” в Германия, а преди това гост-професор в Университета на Монреал (Канада).