Петима са българските шекерджии - едната е Пепи Петкова от Шумен

Едва ли има дете в Шумен, което да не познава усмихнатата леля Пепи. Някои не я познават по име, а като "какичката със захарните петлета".

Петлетата не са какви да е, а от онези, с незабравимия вкус, които дядовците и бабите помнят от детството си.

Младата шекерджийка Пепи Петкова е най-щастлива, че може да усмихва деца и възрастни с уменията си. По време на новогодишните празници пъстрата й сергия с петлета, захаросани ябълки, близалки, всевъзможни бастунчета, пръчици и бонбони радваше шуменци в центъра на града. Иначе Пепи може да бъде намерена в работилничката й във възрожденската част на Шумен, която е и магазин. Върви й в сладкия занаят и тя отскоро тя е наела това помещение на калдаръмената улица, по която минават много туристи.

Може ли да се живее от захарни петлета?

"Да, но ако искате да ги изработвате, не очаквайте да забогатеете", категорична е Пепи. Тя носи

носи стария занаят в сърцето си. Обикнала го преди пет години, докато гостувала на своя приятелка и нейната възрастна свекърва започнала да захаросва ябълки в кухнята.

"Влюбих се в този вкус и аромат! Невероятно е съчетанието между сочна, леко кисела ябълка и захарния сироп, който я обвива", разказва с усмихнати очи шуменката. Признава, че близо година пробвала у дома си да докара невероятната сладост, но все не уцелвала на котлона нужния градус. Накрая, след като похарчила незнайно колко килограма захар, успяла. После се отприщила да майстори захарни петлета, бонбони, пръчици, елхички... Помогнали й консултациите в интерент - те са от двама майстори на захарни петлета - Павлин от Етъра и на Добрин от Гарбово.

Майсторите на захарни изкушения у нас сега се броят на пръстите на едната ръка. Смята се, че може би само петима знаят тайните на шекерджийството. В това число влиза вече и Пепи. От 3 година тя има свидетелство за калфа в занаята. А преди два месеца станала майстор. Положила е изпит пред най-добрите занаятчии. Клиентите й, опитат ли веднъж стоката, се връщат за още. Това е най-сигурният тест - майстор ли е Пепи или не.

"За мен е най-голямата радост, когато дете или възрастен купи петле веднъж и се върне отново. Един пенсионер вчера си взе пакетче ментови бонбони и днес дойде за още пет", разказва гордо шуменката.

Не разполагала със свободни пари, не искала да взема и кредити, затова първоначално започнала с три силиконови калъпа, с които се изработват петлетата. После купила още десет, а след известно време още 10...

Може би няколко хиляди лева глътнал стартът на занаята. Уникалното в шекерджийството е, че всички изделия се правят от една и съща смес - вода, захар, оцветители и есенция. Сместта се сварява и при определен градус се излива във формите. Само след 10 минути петлетата "кукуригат" готови. Същата смес, излята върху специален мраморен плот и леко изстинала, може да се дърпа и извайва с ръце във всевъзможни форми.

"Много е гореща захарта, опарвала съм се лошо. Никак не е лесно. Но е истински фитнес за тялото. Един килограм тесто се дърпа поне 100 пъти", разказва занаятчийката. Когато търговци поискали да изкупуват бастунчетата и пръчиците й на едро, тя не се съгласила.

А приготвянето на бялото сладко е още по-трудно. Там същата сварена смес се бърка непрестанно с дървена лъжица, докато добие гъстотата на бял мед, издава майсторката.

Понякога продава осем часа вкусотиите, а след това до полунощ майстори захарни изкушения в работилничката си. При толкова вкусни аромати край теб, спираш да ядеш, "храниш" се само от въздуха, напоен със захар, казва майсторката. Тя е с манекенски мерки. Щастлива е, че съпругът й, който е графичен дизайнер, също се отдал на нейния занаят. Но все още е само чирак.

Тя го оставя да бодва дървените клечици, да поставя етикети и да опакова. Често на изложби в страната майсторка и чирак могат да бъдат видени заедно, облечени в приказно красиви народни носии. „Моята премяна е вековна от Кюстендил+ - казва Пепи. Носи я с огромна гордост. Миналото лято по време на фестивала в Жеравна за първи път добавила към автентичния си тоалет и дървена табла, окачена на връв през врата, пълна с изкушения от захар. Викала с пълно гърло сред множеството: „Заповядайте на сладките петленца!" Децата се събралиш накуп около нея. После Пепи им показвала и как сами могат да направят петлета. Демонстрациите са й любимата част от шекерджийството, като занаят. До пролетта в нейния магазин ще се отвори и работилница за деца, където ще могат да пробват уменията си.

Занаятчийката вече е изпълнила всички изисквания на Инспекцията по храните. Не крие, че й било трудно да спазва всяка точка и запетая от нормативната уредба. Признава, че на моменти се отчайвала и тогава я спохождали мисли, че в чужбина е много по-лесно да отвориш фирма и да имаш свой бизнес.

"Но после съм си казвала - ако всички избягат от България, кой ще остане? И какво става със занаятите ни? Аз държа на българските традиции", откровена е Пепи. Тя разсъждава, че човек трябва да е упорит, да има желание, не само да стои и чака държавата да му помага. Ако правиш стъпки напред, няма начин да не стигнеш до целта, категорична е шуменката. Калила е характера си още в детството, защото на 12 година останала без майка, а малко по-късно и без баща. Отгледана е от близки.

"Може и това да ме е направило по-упорита. Позитивността ми идва от успеха. С всяка крачка съм по-голям оптимист, дори и да имам спънка, продължавам напред", обяснява философията си Пепи. Завършила е средно образование, специалност "кулинария" и смята, че не е задължително да имаш диплома за висше, за да намериш любимата си професия.

А нейната е не само интересна, но храни и семейство й. Пепи не обича сметките, но казва, че тя, съпругът и деветгодишният им син Даниел рядко успяват да спечелят 1000 лв. на месец, но не се оплакват. През лятото сладоледът измества на пазара захарните изделия, но тогава инициативното семейство се захлаща да прави декорации на сватбени тържества. Вече над 40 младоженци са се доверили на тяхната фантазия и сръчни ръце в най-щаствиия си ден.