Може ли да се насочи енергията на младите хора в позитивна посока

В основата е масовият спорт, който обхваща почти 100% от младежите в малката островна държава

Насилието и агресията в страната ни през последните месеци вземат връх. Свидетели сме почти ежедневно на невиждана жестокост между съученици, познати и приятели. Причините за това са много, но в основата се коренят проблеми в дома, липса на самочувствие, липса на обич и уважение между родители и деца и др. При подобни ситуации децата предпочитат виртуалния пред реалния свят и започват да прекарват часове в социалните мрежи. Зависимостта от компютри набира светкавична скорост и може би ще се превърне в най-сериозната зависимост на XXI век. Време е родителите да потърсят и намерят здравословни занимания за своите деца, да ги обгрижват редовно с внимание , обич и разбиране.

Годината е 2016-та, провежда се Европейското първенство по футбол. За пръв път във формат с 24отбора, и за първи път участва малката островна държава Исландия. Исландия, която е с население от само 330 000 души и е най-слабо населената европейска държава, с гъстота на населението от едва 3души/кв. км. Същата тази Исландия предизвика фурор на първенството и стана симпатична на всички непредубедени зрители с мъжеството и борбеността си. Исландците излязоха от групата си като втори, след като спечелиха срещу Австрия.

През 1991 г. същата тази Исландия има сериозни проблеми с младото си население. Проблеми подобни на тези, които имат и другите развити европейски общества, с тази разлика, че в Исландия те са по-дълбоки, заради чисто климатични и психологически причини – дългата полярна нощ, студеният, ветровит и мрачен климат. Голям процент от младите хора намират решение в алкохола, наркотиците, а агресията сред тях е на високи нива. През тази 1991 г. Исландия е посетена от американския психолог Харви Милкман по повод на неговия дисертационен труд. Тук той се свързва с местния психолог Гудберг Джонсън и изследователката Дора Сигфусдотир. Основният въпрос, който си задали тримата, е дали е възможно да бъде предложена на младите хора здравословна и полезна алтернатива на алкохола, наркотиците и безпричинната агресия. И идеята е всичко това да бъде с превантивна насоченост, а не да се търсят решения, когато вече колата се е обърнала.

Така се ражда проектът Project Self-Discovery, като на екипа на Милкман е отпусната държавна субсидия в размер на 1,2 милиона долара с цел да предложат естествени алтернативи на наркотиците и алкохола и да насочат енергията на младите хора в позитивна посока. Екипът започва бавно да работи по изпълнението на тази на пръв поглед невъзможна задача, защото добре знаем изкушенията, които предлага съвременният технологичен и свободен свят на младите хора. Но се оказва, че невъзможни неща няма, стига да имаш воля, интелект и мислене в правилната посока. Това, което предлагат Милкман и екипът му, е организирането на безплатни и достъпни за всички тийнейджъри обучения по танци, музика, хип хоп, различни видове изкуства, бойни изкуства и много, много спорт. Идеята е всяко дете да открие това, което най-много му допада, съобразно интересите и възможностите му. В училищата и новооткритите специални центрове започват да работят подготвени специалисти-психолози, които да подпомагат децата при общуването помежду им, при разбирането на възрастните и за адаптацията им към съвременния свят и начин на живот.

За отчитане на резултатите от предприетите мерки през 1992 г. за първи път в училищата в Исландия учениците попълват въпросници, свързани с употребата на алкохол и наркотици, свободното време, взаимоотношенията между тях и взаимоотношенията с родителите им. Отговорите навеждат на много тежки размисли и изводи. Над 50% от младежите се чувстват самотни, неразбрани, отчуждени от всичко и най-вече невярващи в нищо. Без идоли и примери за подражание. И всичко това ги подтиква естествено към алкохола, дрогата и агресията. Един от основните изводи, който си прави екипа на Милкман, е, че това може да се промени като се стимулира участието на младежите в отборни спортове, в различни извънкласни занимания, свързани с наука и изкуства. Работата на екипа обаче продължава и с родителите, в посока да прекарват повече време със своите деца, а не да бъдат фокусирани само върху кариерата си и материалните придобивки.

В следващите няколко години постоянно се попълват подобни въпросници и се следи за постигнатите резултати. Вследствие на всичко това в Исландия разработват национална програма, станала известна, като Youth in Iceland. Тя предвижда влагането на немалко средства от страна на държавата в спортни зали и площадки, зали за танци, игрища и мини стадиончета, където младежите да спортуват и вършат други интересни дейности, но винаги в група. Така се засилва тяхната съпричастност и усещането, че са част от общност, на която могат да разчитат в трудни моменти, но и която трябва да може да разчита на тях. Така се развиват чувствата за солидарност и отговорност. На семействата с ниски доходи се осигурява финансова помощ от държавата да могат децата им да посещават тези клубове и да участват в заниманията. На практика така се покрива почти 100% от населението на Исландия. Резултатите са повече от впечатляващи, само за 15 години (едно демографско поколение), между 1997 и 2012 г. процентът на младежите на 15 и 16 години, които казват, че прекарват почти всеки уикенд със семействата си, скача от 23 на 46%. А процентът на тези, които се занимават с организиран спорт поне 4 пъти седмично, се повишава от 24 на 42%. Същевременно драстично в тази възрастова група намалява употребата на алкохол, пушенето на цигари или канабис.

Тази програма продължава да действа и понастоящем и резултатите са все по-добри, продължава и постоянният мониторинг, като всяка година децата попълват подобни въпросници. Исландия се е върнала към една стара и малко позабравена сентенция: “здрав дух в здраво тяло” и резултатите наистина са впечатляващи. За това не бива да се учудваме и на фурора, който правят исландците на футболния терен, след като само допреди двайсетина години бяха абсолютни аутсайдери и дори един равен мач се считаше за огромно постижение. Всъщност зад тези успехи стоят изграждането на зали, да може да се практикува футбол целогодишно, въпреки студеното време, децата почват да ритат още на 5-6 годишна възраст, дава се постоянно път на младите, които дебютират в мъжкия футбол на 15-16 годишна възраст. Всички треньори имат необходимото образование и професионален опит. Но в основата на всичко това е масовият спорт, който обхваща почти 100% от младежите в малката островна държава.

През 2006 г. е създадено и движението Youth in Europe. Неговата основна цел е да сподели добрите практики от различни места в Европа и най-вече от Исландия. За съжаление досега в Европа се прилага само на общинско ниво или само в отделни училища, а никъде не се е превърнало в национална стратегия, както е в Исландия. Въпреки това положителни резултати вече има на определени места или градове, като Букурещ, Каунас, Австрия, Скандинавския полуостров. Целта на екипа в Исландия е тази програма да се възприеме и прилага навсякъде в Европа.

Смятам, че е крайно време в предвид на демографската ситуация в нашата страна да се предприеме национална стратегия “Младите хора на България”, подобна на тази в Исландия. Това ще спомогне за справяне с много негативни тенденции и при младите хора в България, и най-вече към намаляване на агресията сред тях, за което толкова много се говори напоследък в нашето общество. Вероятно мнозина ще кажат, че не могат да се правят сравнения между Исландия и България и тази политика тук няма да успее. Категорично не съм съгласна, България разполага с много качествени и интелигентни млади хора, които могат да се реализират тук и да допринесат за просперитета на страната ни. Задължение обаче на държавата и на обществото, като цяло е да им създаде необходимите условия и да ги насочи и към спорта, и към изкуствата, и към четенето, и към образованието. За да можем и ние след известно време да отчетем позитивни резултати, подобни на тези в Исландия, а не само да констатираме неприятните случаи на агресия в училищата и извън тях, на функционална неграмотност при учениците или на процентите на младежи с наднормено тегло, заболявания, употреба на алкохол и наркотици.

И колкото и да е трудно, трябва да се започне отнякъде. Защото е добре известна източната мъдрост: “И пътят от хиляди мили започва с първата крачка”.