На 9 май Вселенската патриаршия взе решение за вдигане на схизмата над църквата в РС Македония. Наши историци и теолози изтълкуваха това решение по погрешен начин и в различни медии се появиха становища, че Вселенската църква не е признала Македонската като Охридска архиепископия, а я е признала като Охридска църква. Самият патриарх Вартоломей заяви, че той е дал наименованието Охридска архиепископия и това е категоричното наименование на новата църква. В периода от 2018 до 2022 година Вселенската патриаршия е посещавана неколкократно от македонски държавници и политици. Вселенската патриаршия изрично им посочи, че новата църква няма как да носи в своето име наименованието Македония, македонска или тяхно производно.

- Българската общественост научи от медиите, че Северномакедонската православна църква се освободи от наложена u 55-годишна схизма. Нека да кажем първо защо е била наложена тази схизма, господин Георгиев?
- Схизмата върху православната църква в Македония е наложена от Сръбската патриаршия, като преди това са били организирани три народно църковни събора на територията на тогавашната СРФЮ. През 1966 година отношенията между Сръбската православна църква (СПЦ) и т. н. Македонска православна църква (МПЦ) се влошават по различни причини, в това число и политически в рамките на комунистическа Югославия. Така през 1967 г. на 17 юли се свиква в Охрид трети Народно-църковен събор. Дата за събора е подбрана специално, защото тя тогава отбелязва 200 години от закриването на Охридската архиескопия от султана. Самообявяват се за автокефална църква, след което СПЦ съвсем логично налага схизма на тази църква, самообявила се за Македонска православна църква Охридска архиепископия.

- Как се стигна до днешното отпадане на схизмата?
- В един дълъг период през годините има тежък конфликт между СПЦ и МПЦ, стигайки до 2002 година, когато Вселенската патриаршия поема инициативата да срещне двете спорещи страни в Ниш. Пак не се разбират и се стига до варианта да се създаде автономна Охридска архиепископия към Сръбската патриаршия. И така през 2017 г. Македонската патриаршия подаде молба до българската патриаршия да u стане църква майка. Върху Българската патриаршия тогава се оказа голям натиск от патриотични и националистически организации и партии като ВМРО, както и националистически групи в Българската патриаршия. Натискът е да се приеме молбата на македонците и БПЦ да стане църква-майка на македонската църква. Слава Богу, Българската патриаршия не взе такова решение, защото при такова решение ние самите можеше да попаднем под схизма, което е много опасно за нас. Същевременно духовниците от МПЦ, знаейки, че българската църква не е възможно да приеме такова предложение, са направили провокация нашата патриаршия да бъде вкарана в конфликт с Вселенската патриаршия и същевременно със Сръбската патриаршия. Така се стигна до молба от македонското държавно ръководство до Вселенската патриаршия да разреши този проблем. Последваха активни срещи от македонски държавни лица в Истанбул и така се стигна до сегашния 9 май, когато Вселенската патриаршия взе решение за вдигане на схизмата и възстановяване на евхаристийното общение между нея и Охридската църква. „Излекувана е раната“ и за целта е издаден съответния синодален, патриаршески акт, връчена в манастира Валаклъ. Това не е томос, а само хартиен документ. Сръбската православна църква издаде томос за автокефалия на Охридската архиепископия, но той няма абсолютно никаква юридическа стойност. Извадиха един документ и казаха ето ви томос. Но съвсем скоро, до месец-два Охридската архиепископия ще получи своя томос от Вселенската патриаршия.

- Какво представлява самият томос?
- Томосът се предоставя само от Вселенската патриаршия на дадена църковна територия, с която тази територия придобива статут на автокефална църква. С връчването на този томос се завършва този дълъг период на желание за самоуправление, в случая на Охридската архиепископия.

- Нека да уточним защо Македонската църква не се нарича така, а е наречена Охридска архиепископия и какво знаем ние и какво не знаем по отношение на българският характер на Охридската архиепископия?
- В периода от 2018 до 2022 година Вселенската патриаршия е посещавана неколкократно от македонски държавници и политици. И от министър- председатели и от президента. Вселенската патриаршия изрично им посочи, че новата църква няма как да носи в своето име наименованието Македония, Македонска или тяхно производно. Това е така, защото например митрополитът на гр. Драма е със звание митрополит на цяла Македония. Няма как да има такова смесване на юрисдикции и на права. Вселенският патриарх обясни това на македонските политици и те го разбраха, че няма как да се получи църква, която да носи в името си думата Македония и да получи автокефалия. За съжаление наши историци и теолози изтълкуваха това решение по погрешен начин и в различни медии се появиха становища, че Вселенската църква не е признала македонската като Охридска архиепископия, а я е признала като Охридска църква. Самият Вартоломей заяви, че той е дал наименованието Охридска архиепископия и това категоричното наименование на новата църква.

- Терминът етнофилетизъм, т. е. етническа църка за една националност, който бе прикачен за Българската екзархия при отлъчването u през 1872 година, не важи ли със същата сила и за Охридската архиепископия, която е само за македонци? 
- Етнофилетизма е термин, който е изработен целенасочено от православния събор в Константинопол през 1872 г. За да осъди една еретическа форма в лоното на църквата, т. е. издигане на племенния принцип, на националното и това е именно по повод на създаването на Българската екзархия през 1870 г. Така след руската православна църква, която е била под схизма за 140 години, нашата църква е втората по продължителност на отлъчването за срок от над 70 години.

- Сред неспециалистите у нас се създаде впечатлението, че наименованието Охридска архиепископия, а не Македонска църква е като признаване на това, че едва ли не българската църква е църква-майка за македонската?
- Майката-църква на всички нови поместни църкви е Вселенската патриаршия. Няма как да има няколко майки-църкви, тъй като това би означавало, че православната църква се превръща в една протестантска федерация от няколко различни църкви. Това напоследък се опитва да наложи Московската патриаршия като нов прочит на свещените канони и да подмени вековното канонично църковно право, защото то не е в интерес на нейната политика, която тя води в последните 300-400 години. И за това тя твърди, че Сръбската патриаршия е майка. църква на църквата в Република Северна Македония, а ние пък от наша нецърковна, а националистическа гледна точка твърдим, че Българската патриаршия е църква-майка на църквата в РСМ. Ние разсъждаваме, че като наследници на Охридската архиепископия притежаваме всички права, което не е вярно.

- Добре, БПЦ на кого е наследница, на Търновската патриаршия или на Охридската архиепископия, затворена от османската власт? 
- На Търновската патриаршия сме наследници, въпреки че когато Вселенската патриаршия вдига схизмата над Българската екзархия през 1945 година и след това предоставя томос за автокефалия, ние абсолютно неправилно считаме този акт не като създаване на БПЦ, а като възстановяване на Българската църква. За първи път Българска православна църква се създава през 1945 година. Преди нея Търновската патриаршия не е била българска православна църква, тя Патриаршия, да, с преобладаващо българско население, което говори български език, богослуженията са на старобългарски, т. н. черковнославянски език, но от етническа гледна точка това е българска църква. Тогава църквите са били наднационални и не са имали етнически характер. Но ние наистина можем да казваме, че сме наследници на Търновската патриаршия.

- В края на 14 век, когато България бе завладяна от осмаците, кои бяха църковните институции? Охридската архиепископия не беше ли българска? 
- Църковните граници тогава не са съвпадали с държавните граници, тъй като държавните постоянно са се променяли, а църковните не се променят. Църковните граници с томос за автокефалия тогава и сега не зависят от по нататъшна промяна на държавната граница. Например, ако България разшири своята територия, то томоса за автокефалия, който е дала Вселенската патриаршия през 1945 г. ще важи само за територията на България към онзи момент. Сегашната Охридска архиепископия е когато Вселенската патриаршия издаде томос, че границите на бъдещата автокефална църква ще съвпада с територията на държавата Северна Македония.

- В кой диоцез бяха тези българи от Македония, от Тракия от Източна Румелия, които се бореха за самостоятелна от гръцката църква, създадоха българската екзархия в Истанбул и изградиха първо Дървената, а после Желязната църква „Св. Стефан“? 
- В диоцеза на Вселенската патриаршия, защото тези територии са били винаги в тези територии. Диоцеза на Вселенската патриаршия се простира на територията на днешна Гърция, Турция, както и в целия свят извън териториите на автокефалните поместни църкви. Много по-широка територия от територията на някогашната Османска територия, защото диоцеза на Вселенската патриаршия включва САЩ и Южна Америка, всъщност териториите на държавите извън териториите на някогашната Византия.

- Да се върнем към възникването на Охридската архиепископия. Кога всъщност се създава тя и и от кого? 
- Тя се създава през 11 век от Василий Втори Българоубиец. Той завладява тази територия и за да затвърди политическата си власт, решава да създаде тази архиепископия на „цяла България“. Да, Охрид е български просветен и духовен център през 10 век, но самото учредяване като църковно средище го прави Василий Втори. Да уточним, че през 9 и 10 век Охрид е под попечителството на Вселенската патриаршия. Тогава е имало български архиепископ, но той е бил на подчинение към Вселенската патриаршия. Истински патриаршии в каноничен смисъл имаме само четири. Те са узаконени чрез вселенски събори и това са Вселенска патриаршия, Александрийска, Антиохийска и Йерусалимска патриаршия.

- Какво все пак е българското в Охридската архиепископия? 
- Българското е, че в този диоцез са живели не малко българи, с българско етническо самосъзнание и са говорели на български език. Но Охридската архиепископия не е имала национален, а наднационален характер. Тя е обхващала територията на тогавашното Царство България, територии от Византия, територии от Сръбското царство в различните му граници, включително и територии от тогавашното Влашко царство. Василий Втори взема политическо решение като създава Охридската архиепископия, без съгласието на Вселенската патриаршия. Няма извървян път по вземането на автокефалия и автономия. Тогава разбирането за националност е било съвсем друго от сегашното. Учениците на първопросветителите св. Кирил и св. Методий, свети Наум, св. Ангеларий, св. Климент не са имали самосъзнанието, че като са от български произход и архиепископията ще е българска. Тогавашните разбирания са били чисто църковни и той е извършил едно просветно дело за просветата на българския народ да може да чете и да пише на език, който е разбираем за него. Българският принос е, че се признава български език за четвърти език за превод и служене на божието слово.

- Какво трябва да се отнася БПЦ и българските миряни по отношение на тази нова сестринска църква? 
- Трябва да сме толерантни, както са толерантни от Вселенската патриаршия. Преди три години патриарх Вартоломей помоли в няколко църкви по българското Черноморие да се разреши служба на гръцки заради гърците, които живеят там, а ние не го разрешихме. Същевременно Вартоломей разрешава да се служи на български в храмовете ни в Одрин и в Истанбул, които са в неговия диоцез. Той е разрешил служба за грузинците на грузински, на румънците на румънски, за украинците на украинци и т. н. Първото нещо, което трябваше да направи БПЦ след падането на схизмата на македонската църква беше да ги поздрави и да каже „Браво! Приветстваме ви!“. Радваме се, че християните на територията на РСМ вече се върнаха в църквата и са част от църквата. Ние трябва да се радваме за това. От страна на българската патриаршия ни дума ни вопъл. Мълчание. Мълчанието идва от една много лоша тактика „откъде духа вятърът“.

- Кой вятър? 
- По-силният вятър. Русия се интересува от всички въпроси и тя прави всичко възможно да създава напрежение. Тези интереси на руската църква са още от 17 век, дори има наченки още от 16 век, че тя иска да измести Вселенската патриаршия и това е една дългосрочна, почти 400 годишна политика, която те следват - че Вселенската патриаршия не можела да бъде първа и че това, което са решили вселенските събори няма значение за Русия и тя се опитва да наложи някакви нови правила. За съжаление и в нашия синод има митрополити, проводници на тази политика.

Нашият гост
Йордан Георгиев е завършил е право в ПУ”Паисий Хилендарски”. Има магистратура по международни отношения и богословие в Православна духовна академия в Пловдив. В момента е главен редактор и съоосновател на религиозния сайт Доксология инфо нюз.