„Бащицата на народите“ бил похотливец от класа, не оставал без жена дори в Сибир

След като овдовява за втори път, намира утеха в балерините и певиците на „Большой“

Невисокият на ръст, но изключително привлекателен млад мъж, се влюбва в Екатерина от пръв поглед

Втората съпруга, която погребва, се казва Надежда Алилуева и с нея той живее 12 години

Наситен пък със здрав селски секс е периодът между първия и втория брак на Сталин

На Сталин се приписва любовна афера с прима-балерината Олга Лепечинская

Нямаше да е честно, след като на тези страници вече бе описана жизнерадостната похотливост на Уинстън Чърчил и Франклин Рузвелт , да не разкажем за безмилостната страст към жените на третия велик държавник от снимката в Ялта през 1945 г. на победителите във Втората световна война – Йосиф Висарионович Сталин. Хулени или боготворени, тримата световни лидери са легенда и огромната част от човечеството трябва да им е благодарна, че те ѝ осигуриха дълги години на мир, съзидание и благоденствие. Сторили са го заедно, загърбвайки егото си, тъй като и тримата са били коренно различни по произход, възпитание, образование, религия, културни интереси, политически убеждения, въобще били са демонстрация на противоположностите във всичко. С изключение на една много съществена личностна черта – обожавали са безкрайно нежния пол.

На няколко места в текстовете на английските, италианските и френските сайтове, по които е сглобена тази дописка, се казва, че любовните истории на „бащицата на народите“, както е бил наричан Сталин, са „жестоки“. Без обаче да се обяснява защо са квалифицирани като такива, още повече, че дори и да е лягал и да е ставал във вечния си военен мундир и с препасан наган, както твърдят шегаджии, той винаги е бил сърдечен, мил и любвеобвилен с пленилите сърцето му хубавици. Разбира се, Председателят на съвета на народните комисари на СССР, каквато е била официалната титла на Сталин, е бил жесток при утвърждаването на съветската власт в Русия и при разправата с т.нар. врагове с партиен билет, тоест с нарочените от самия него за вътрешни опоненти комунистически функционери. Но никой никога не е казвал или писал, той да се е отнасял безпардонно грозно към жена, която е обичал и ето защо може да се предполага, че любовните му истории са жигосани като „жестоки“, заради трагичния край на две от тях, най-важните. Става дума за смъртта на неговите две законни и обичани съпруги, на които докато са били заедно, спомнят си съвременници, Сталин не бил изневерявал.

Първата от двете бедни жени се казва Екатерина Сванидзе и се запознава с 24-годишния студент по теология Йосиф Висарионович Джугашвили, когато е на 16 години. Води го при нея в скромния семеен дом брат ѝ Александър, с когото бъдещият „бащица на народите“ бил в един курс в духовната семинария на столицата на Грузия – Тифлис, днес Тбилиси.

Екатерина се запознава с 24-годишния студент, когато е на 16 години.

Невисокият на ръст, но изключително привлекателен млад мъж, се влюбва в Екатерина или Катя за всички от пръв поглед и на втората среща, организирана пак от Александър, предлага ѝ да се оженят. Момичето се съгласява, но при едно условие – двамата влюбени трябва задължително да се венчаят в църква. И в началото на 1906 г. те се женят, като още същата година Катя ражда сина им Яков. Същият, който се дипломира като турбинен инженер и макар да е запасняк, в началото на Втората световна война Сталин го натирва да завърши скорострелно Артилерийската академия, праща го на фронта като командир на батарея и при едно настъпление германците го пленяват. Хитлеристите предлагат на бащата да го заменят със закопчания от Съветската армия при Сталинград фелдмаршал Фридрих Паулус, но таткото отказва категорично с думите: „Аз не заменям фелдмаршали за лейтенанти!“

Малко след това Яков е убит при опит за бягство от концлагера, където е затворен, а девет месеца след раждането му през 1906 г. Катя ще умре от коремен тиф. Смъртта я посякла на път от Тбилиси за Баку в Азербайджан, където изявяващият се вече като революционер Йосиф бил принуден да бяга от полицията, погнала го след обир на банка. Според очевидци той бил до такава степен покрусен от загубата, че по време на погребението на Катя скача в гроба заедно с ковчега, прегръща го и кара малцината присъстващи роднини и приятели да си тръгнат. След това зарива сам гроба с ръце, плачейки неутешимо и жално като дете с часове.

Втората съпруга, която Сталин погребва, се казва Надежда Алилуева и с нея той живее 12 години. В момент на откровение след доста време, вождът ще каже пред бойни другари, че до момента, когато я среща като знойна напъпила девойка, той си я спомнял дълго време като малко закачливо момиченце. Ами когато живеел в изгнание в Баку, Йосиф прекарвал доста време с нейната омъжена майка, с която били приятели. Дори според спомените на някакъв техен близък, Йосиф бил спасил малката Надя, когато тя паднала в морето от дига в азерската столица. Срещат се отново през 1917 г., когато 37-годишният Джугашвили вече е известен с псевдонима си Сталин и е дясна ръка на вожда на Октомврийската революция Владимир Илич Ленин.

Сталин с Надежда Алилуева.

Тогава Надя е на 16 години и се влюбва до полуда в идола на руската пък и на световната работническа класа, а две години по-късно двамата минават под венчило. Според съвременници бракът е плод на голяма любов и на силни чувства, през 1921 г. се ражда синът Василий, а през 1926 г. – дъщерята Светлана. Но през 1931 г. съвместното битуване е приключено със смъртта на Надя – официалната причина за кончината е спукан апендецит, а неофициалната – самоубийство с пистолет „Валтер“.
Според тази втората версия, Катя била изпаднала в депресия заради жестокостта на съпруга й при утвърждаването на съветската власт и искала да го накаже, прострелвайки се в сърцето. „В присъствието на Йосиф Надя изглеждаше като факир, който в цирка ходи бос по счупено стъкло с усмивка за публиката и с ужасно напрежение в очите.“ – спомня си близката приятелка на съпругата на Сталин – грузинската болшевичка Ирина Гогуа. Има и трета, злокобна клюкарска версия за смъртта на Надежда Алилуева, която лансира преди време журналистката Олга Кушкина. Нейните родители били много близки на нещастната жена и според тях веднъж Сталин бил подхвърлил на Надя по време на поредната семейна кавга: „А бе ти знаеш ли, че си моя дъщеря!“ На другия ден икономката я намира просната в локва кръв на пода до брачното ложе, а дошлият веднага Йосиф остава с часове до изстиналото тяло, пак плачейки с едри сълзи, може би за последен път в живота си.

Наситен пък със здрав селски секс е периодът между първия и втория брак на Сталин. След смъртта на Катя и престоя в Баку в нелегалност, вече пристъпилият непоколебимо в революцията стопроцентов грузинец е заловен и заточен в Сибир. Случва му се да бъде пращан там за наказание още няколко пъти, като независимо от студа неговата буйна кръв, освен революционни напъни, будела и завидната му вирилност. В далечния север на Сталин се приписват безброй тръпки, но като „официални“ до наши дни са достигнали две сърдечни афери с жени, които обикновено му давали стая под наем. Едната от тях се казвала Мария Кузакова, била млада вдовица и майка на няколко деца, като през 1911 г. приема Сталин под своя покрив с разтворени обятия. Нагонът бързо ги възпламенява, отприщват се страсти и Мария забременява. Но през 1912 г. първото изгнание на Сталин приключва и той продължава революционната си дейност далеч от Сибир без да дочака раждането на сина си Костя. Другата му тръпка от безкрайната тайга се казва Лида Перепригина, с която Сталин се свързва при третото му заточение през 1914 г. когато той е на 35, а снажната и напета мома е навършила едва 14 години. Живеят заедно две години, през които младата селянка ражда две деца – първото за съжаление се пръква мъртво, но второто е живо и здраво, като е записано с името Александър Джугашвили.

В сибирското село обаче Сталин е преследван за прелъстяване на малолетна и е принуден да обещае, че ще се ожени за Лида, но след като излежава присъдата си, той напуска тайно селото. Научавайки след време, че е станал предводител на Съветска Русия, двете сибирянки му пишат писма с молба за помощ, но не получават никакъв отговор. Както разправят злите езици по онова време, вместо да бъдат зарадвани с някакви облаги, Мария и Лида били принудени да подпишат декларации да не разкриват никога и пред никого „тайната на произхода“ на техните деца.

След като прежалва Надежда Алилуева, вече върховният партиен и държавен ръководител на СССР, както и вожд на световния пролетариат, е можел да хвърля колкото си иска око по най-големите хубавици в столицата Москва. Къде пък са били те и имало ли ги е въобще в ония времена на усилено социалистическо строителство и на колективизация на селското стопанство? Да, съществували са и тогава, и днес, под покрива на един от най-добрите в света театри за опера и балет – московския „Большой“, където вождът ще бъде постоянен гост, дори и през годините на войната, когато завесата понякога все пак е била вдигана. За негова тръпка №1 московската клюка нарочва известната оперна певица Вера Давидова и ако се вярва на публикуваната в Лондон през 1983 г. нейна книга „Изповедта на любовницата на Сталин“, тяхната връзка била продължила 19 години. Започва през 1932 г., когато тогава омъжената Давидова, получава покана за прием в Кремъл, плюс бележка, че близо до дома ѝ в конкретния ден ще я чака шофьор. Така Давидова отива на приема, след това е отведена при Сталин, а след като пият по силно кафе, той я кани в стая с голям нисък диван. Първо пита дали може да загаси лампата, тъй като било по-романтично да разговорят на тъмно, получава утвърдителен отговор, натиска копчето, а след няколко минути казва с приглушен глас: „Другарко Давидова, съблечете се!“ ". „Как можех да устоя, да откажа? Във всеки един момент можеше да приключи кариерата ми или да ме унищожат физически.” – разсъждава след време върху белия лист оперната певица. Иначе във времето на връзката си със Сталин Давидова получава тристаен апартамент в Москва, става народна артистка на ССС и е три пъти лауреат на щедрата „Сталинската награда“.

Имал афера с прима-балерината Олга Лепечинская.

На Сталин се приписва също така по-трайна любовна афера с друга звезда на „Большой театр“ – прима-балерината Олга Лепечинская, която пък е лауреат на четири „Сталински награди“. Няма начин, след като самият лидер бил голям почитател на таланта ѝ - той присъствал на най-малко 17 представления на балета за Великата френска революция „Пламъците на Париж“, където Олга изпълнява главната роля. Ако се вярва на шушуканията от ония времена, Сталин винаги се настанявал в императорската ложа на „Большой“, идвал и си отивал по всяко време на представлението, често отскачал и до гримьорните на балерините. Бил е придружаван често от партийни лидери с по-нисък ранг и ето какво пише за тях журналистът Борис Илизаров в книгата си „Тайният живот на Сталин“: „Членове на Политбюро, висши чиновници, военачалници, използваха с удоволствие тукашните балерини, певиците и момичетата от хора като скъпо платени курви.“ „Бащицата на народите“ не подминавал и хубавичките цигуларки и виолончелистки от оркестъра на прочутия оперен театър, но като най-сериозна негова „музикална тръпка“ се сочи тази с известната през първата половина на миналия век в Русия и Европа пианистка Мария Юдина. Хората я наричали „любимата пианистка на Сталин“, била родена еврейка, но приела православието, започнала да свири в именити оркестри през двайсетте години, обличала се скромно, често гладувала, а припечеленото изпращала или на политически затворници, или го дарявала на църквата. Според известния композитор Дмитрий Шостакович, Сталин, който много слушал радио, през 1943 г. се обадил на ръководството на Съветския радиокомитет и попитал дали имат запис на 23-ия концерт за пиано на Моцарт, изпълнен от Юдина, който той чул по домашния си приемник ден по-рано. Нямало такъв запис, но страхът от лидера бил голям, като Юдина и оркестърът били извикани и записани още същата вечер. Малко след това пианистката получила плик с двадесет хиляди рубли, като ѝ казват, че парите били отпуснати със специална заповед на Сталин.

Тогава тя му пише писмо, в което благодари за подкрепата и го уверява: „Ще се моля за вас денем и нощем и ще моля Господа да прости големите ви грехове към народа и страната. Господ е милостив, той ще ви прости. Дадох парите на църквата, на която съм енориаш.“ - цитира Шостакович писмото на Юдина. Която за подобно смело действие е можело да бъде изпратена в Сибир, но стават приятели със Сталин и казват, че когато през 1953 г. го намират мъртъв в спалнята, грамофонът до леглото въртял вече напразно плоча с концерт за пиано на Моцарт, изпълнен от Юдина.

Ако това е последната музика, който „бащицата на народите“ е слушал, то за негова последна изгора се спряга личната му икономка от средата на четирдесетте години Валя Истомина. Била приказно красива девойка, първоначално била „предназначена“ за шефа на личната гвардия на вожда - генерал Николай Власик, после за шефа на вездесъщата политическа полиция НКВД - Лаврентий Берия, но когато Сталин я видял, двамата на мига разбрали, че трябва да се оттеглят. Младата жена била преместена във вилата на Първия съв етски ръководител в градчето Кунцево недалеч от Москва, лично му слагала масата, оправяла леглото и т.н. Според клюката имали били и някакво търкане, но дъщерята на вожда Светлана Алилуева пише в книгата си „Двадесет писма до приятел“ следното за реакцията на Валя пред мъртвия Сталин: „Тя се строполи до дивана, положи глава върху гърдите на мъртвеца и плака, докато гласът ѝ не секна, както се случва с оплаквачките на село. До последните си дни Валя беше убедена, че на света няма по-добър човек от баща ми.“

Но въпреки бурните любовни връзки на Сталин, от тях като преки наследници сякаш не са останали много, тъй като днес е по-известна една единствена негова внучка, за която дядо ѝ може и да се обърне в гроба. Това е дъщерята на споменатата Светлана Алилуева – Крис Евънс, която неотдавна навършва петдесет години, живее в САЩ и предпочита еднополовата любов. На снимка във френското списание „Пари Мач“ Крис е цялата в татуировки, а в публикуваното интервю споменава, че преживява от търговийка в титуловано като „концептуално“ магазинче за индийски стоки и леки наркотици.