Нито са военнослужещи (били с особен статут), нито са студенти

Тези дни се разбра, че Министерството на отбраната (МО) обяви, че има намерение да вдигне максималната възраст за кандидатстване в армейските вузове на 30 г. Досега таванът бе 27 г. От ведомството се аргументират, че причината за поправката са незаетите бройки във военния университет и военното училище. Отчита се, че тази тенденция от няколко години е непреодолима.

Има леко подобрение през тази, но минусът си остава. На пръв поглед буди недоумение, че и тридесетгодишни ще могат да кандидатстват за офицери. Това е лош знак. В нормална ситуация младежът завършва средно образование, обикновено на 18-19 г., ако реши, кандидатства във военния университет и ако го приемат, завършва на 23-24 г. и след 3 г., тоест на 27 г. вече е старши лейтенант, след още 4-5 г, - когато е на 30 г. вече трябва да е капитан. А не едва сега да прекрачва прага на армейския вуз. Кога този лейтенант ще стане полковник - на 70-години ли? Разбирате ли за какво иде реч!

Незаетите бройки в Националния военен университет (НВУ) са част от големия проблем за престижа на военната професия, и на офицерската включително. Проблем, изключително сложен и комплексен. А празните курсантски банки всяка година са само едната страна на монетата. Която е показателна пък за престижа на висшето ни военно образование. Защото, не беше чак толкова отдавна, когато имаше и случаи да се провежда допълнително класиране сред скъсаните на приемните изпити, за да не се провали учебната година. Във времената, когато наистина имахме държава, за военните училища за едно място се бореха по 5-6, дори 7 кандидати. В специалността летец-пилот приемаха с най-висок бал сред всички, дори и цивилните вузове. За там трябваше да си малък гений, едва ли не „вундеркинд“.

Курсантите ни от висшето артилерийско училище в Шумен бяха най-добрите математици в страната и се възприемаше като сензация, ако не побеждаваха в студентските олимпиади колегите си от гражданските вузове. Помислете си дали това сега е така? За да се промени днешната ситуация, немалко кусури на висшето ни военно ни образование трябва да бъдат отстранени. Час по-скоро.

Нека направим някои сравнения с вуза на другото силово ведомство - МВР. Става дума за неговата Академия(АМВР). Защото и там обучаващите се са със статут на курсанти. Там учат 4 г. за бакалавър, докато във военните вузове бакалавърска диплома се взима за 5 г. Това е единствената бакалавърска степен в България, която се придобива след такъв дълъг срок. Аргументът, че курсантите на МО получават и гражданска специалност не е убедителен, защото в цивилен вуз паралелно можеш да вземеш две бакалавърски степени. Да не би бъдещите офицери да са бавно развиващи се? А кога и как лейтенантът, вече като офицер в бойните формирования, може да учи за магистър е друга тема с немалко неизвестни.

Освен това курсантите в АМВР са на свободен режим. Докато на МО са на казармен и опцията да излезеш в отпуск е с условности, които трудно се съчетават. Курсантите във военния университет са задължени да дават и наряд, след което трябва да са на лекции. Тук казусът е, който МО прекрасно го разбира, но все още не го решава, че те са с неизяснен статут (по чл. 135 на ЗОВС се водят с особен статут, без някой да даде смислено обяснение какво значи това)- което ще рече, че нито са военнослужещи, нито са студенти. Нещо като нито риба, нито рак. А това е една от големите болки. Въпросът е поставян пред всеки нов стопанин на „Дякон Игнатий 3“, но решение още няма. Как така- боравиш с оръжие, ходиш на учения, даваш наряд, живееш на казармени начала, учиш не 4 г., като нормалните студенти, а година повече, нямаш право на допълнителна работа, и да не си със статут на кадрови военнослужещ. Отгоре на това тези пет години не ти се признават за трудов стаж. Значи може да влачиш хомота на ограниченията на военната служба, но да не се ползваш от правата u. Ако курсант пострада по време на обучението, това не се счита за трудова злополука, тъй като е обучаем, а не военнослужещ.

А преди, и то доста след 10 ноември, курсантските години се признаваха за офицерски трудов стаж - за 1 година, 2 месеца и 12 дни. Но премахнаха тази придобивка. Т.н. „стипендия“ на курсантите на МО е около 120 лв., защото ги хранели три пъти дневно. Докато на колегите им от АМВР е близо 400 лв. Сега във военен вуз не можеш да вземеш шофьорска книжка, с изключение на една специалност. Докато преди взимаха абсолютно всички випускници, което, нека не се лъжем,бе голям стимул за кандидатстване във военно училище. Ако направим извод на базата на сравнението между висшите училища на двете „братски“ силови ведомства - МО и МВР, няма как да не се запитаме може ли армията да мотивира млад човек да избере именно висше военно училище, а не АМВР, за да се посвети на офицерската професия.

Нека не отричаме - безспорното предимство на завършилия НВУ е, че му е гарантиран договор за 10 г. военна служба. Но дали само това е достатъчно? Негативен ефект има обстоятелството, че у нас законите са от ден до пладне. Именно шампион по поправки и промени е военният закон. Всяка нова власт сменя правилата на играта за офицерите. А това отблъсква мераклиите за армейска униформа.

Вакуумът за офицерски кадри може да се запълни за 8-10 г.

Не е тайна, че най-големият проблем на войската е нейното попълване. Както с кадрови военни, така и с резервисти. Недостигъг от униформени е тревожен, алармират експертите. В системата на отбраната са над 5000 души, без да отчитаме незаетите места за резервисти. Над 1000 души пък е гладът за младши командири. При този темп на набиране на кандидати във военните вузове, като не смятаме отказалите се преди да завършат, се счита, че вакуумът от млади офицери може да се запълни за около 8-10 г.