Предстои Възраждане на регионите в България

Поколенията се сменят вече на 7 години

Всяко общество, независимо от технологичното си развитие и ниво на благосъстояние се нуждае от младите си хора, за да се развива и прогресира. Същото важи и за България, затова подпомагането на младежите е в центъра на демографската й политика.

В последните години стана модерно да се говори колко агресивни и нетолерантни са младите у нас, как не четат, не желаят да се образоват и как постоянно деградират. Според мен, това няма нищо общо с истината и слава Богу! Ние притежаваме уникален ресурс в тяхно лице и трябва своевременно и правилно да го използваме, развиваме и подкрепяме. Обикалям постоянно цяла България, срещам се с тях и спокойно мога да кажа, че те са изключително умни, интелигентни и най-вече адекватни на непрекъснато променящия се свят. Да, те са различни, те са много по-различни от нас, но това не ги прави по-глупави или по-некачествени. Често ние, по-възрастните сме тези, които не ги разбираме, не ги напътстваме, не ги стимулираме да се развиват, да се образоват и да работят професионално именно тук, в своята родина.

От демографска гледна точка поколенията се сменят на 15 години – това е традиционното разбиране. Така че, във връзка с него, ние горе-долу през три петилетки години можехме да говорим за ново поколение, с нови ценности, цели и идеи. Това беше доскоро. Но днес, поради драстично бързата промяна в технологиите, смяната на поколенията става през 5-7 години. С други думи, тоест през 5-7 години имаме ново поколение, с нови интереси и ценности. Може би и затова ни е трудно да разберем отделните поколения . Само за 30-ина години са минало от началото на промените в България, но в това време изразните средства се смениха неколкократно. Минаваме от пишещите машини, през големите и тромави компютри, през лаптопите, през все по-малките и удобни компютри, та до днешните таблети, айфони, айпади и т.н. И всяка такава промяна води до промяна в начина на мислене и изразяване на хората.

Затова вместо да съдим младите хора, трябва да се опитаме да ги разберем – колко им е трудно в днешния глобален, хаотичен и променящ се свят, за да оценим от каква тревожна криза на идентичност и ценности страдат те.

Традициите не са, каквито бяха

Живеем в свят, в който повечето традиционни ценности губят своята стойност. Веднъж един изключително умен млад човек ми каза:

„Дори на вас ви е било много по-лесно, имали сте ценности, в които сте вярвали, имали сте опорни точки, на които да се облегнете - държавата, нацията, религията, историята, бъдещето и т.н., а ние сега нямаме нищо. Всички ценности се размиват, чувстваме се тотално изгубени, няма в какво да вярваме. А когато няма в какво да вярваш, е страшно!“.

На фона обаче на цялата апокалиптичност, която ни залива като внушението отвсякъде, когато говорим за демографията и бъдещето на България, аз съзирам една все още малка, едва покълнала, но много ценна светла пътечка.

В последните години младите хора у нас развиват един много чист, наивен дори, но за това пък още по-ценен патриотизъм. Това е патриотизъм, който няма нищо общо с ксенофобията, омразата, агресията, злобата и завистта. Патриотизъм, обърнат единствено към българските традиции, култура и ценности, към народната ни музика, народните танци и песни, българските обичаи. Това е толкова прекрасно и вдъхва толкова надежда! Няма как да не сте обърнали внимание колко млади хора посещават уроци по народни танци, по народни песни, колко много от тях изучават и спазват българските обичаи и традиции.

Обезлюдяването на градове и села

Убедена съм, че ние трябва да стъпим на този възроден интерес към всичко българско, традиционно и ценно, и чрез него да вървим към ново Възраждане на България. То задължително, освен на национално ниво, трябва да се развива и да стимулира и възраждането на регионите в страната. Възраждане, което да се опре на местните ресурси, природни дадености, традиции и култура.

Едно от многото тревожни неща в съвременното развитие на България са големите териториални диспропорции в икономически и демографски план. Още по-тревожно е, че драстично изостават и се обезлюдяват традиционно будни и развити български краища, като Северозапада, Балкана, поречието на река Дунав. Няма как да не отбележа, че региони, които са били центрове на книжовността, културата, на прогреса и напредъка, на занаятите и индустриализацията, като Велико Търново, Габрово, Плевен, Видин, Враца, днес губят постоянно население, намират се в тотален икономически застой и най-страшното – останалите там хора – и младите, и старите, са изпаднали в апатия. Това е обяснимо предвид факта, че градове и региони, от които навремето тръгва Възраждането на България, които имат местни традиции в земеделието и индустрията, които притежават най-плодородната почва на света - чернозема, както и евтината и удобна транспортна връзка с Централна и Западна Европа чрез река Дунав и канала Рейн-Майн-Дунав, се намират в такова незавидно състояние!

Тези региони се нуждаят както от целенасочена държавна подкрепа, така и от сериозно стимулиране на местната инициативност и най-вече на инициативността и на интелектуалния потенциал на младите хора.

Перспективите

Крайно време е хората, местната общност в тези региони, да осъзнаят какви невероятни ресурси притежават и как с тяхната си инициативност и човешки капитал могат да стимулират измъкването си от застоя и регреса. Те трябва да се обърнат към това, което притежават или са забравили, че притежават, независимо дали в областта на земеделието и животновъдството, дали в производството на традиционни хранителни продукти и вина, стоки, занаяти, че дори и култура. Чрез тези дейности те трябва да потърсят пътищата за излизане от перманентната криза. Регионите и хората в тях трябва да са активните, както е било в миналото. Не да чакат на държавата, а да ? покажат, че има и друг път за развитие. Те имат всичко необходимо за това, само трябва да го преоткрият, само трябва да са смели и инициативни.

България има изключително много неизползвани ресурси - и природни, и човешки.

България има бъдеще

България се нуждае от ново Възраждане. Това трябва да бъде възраждане чрез младите хора и техния огромен потенциал, възраждане на регионите чрез техните ресурси, традиции, природен и човешки капитал. Защото в един свят на глобализъм, размиващи се ценности и липса на вяра, може да ни спаси от негативното положение, в което се намираме, точно вярата ни в България!