Идва денят, в който гражданинът-данъкоплатец вече осъзнава, че е кредитор, а не длъжник, субект на властта, а не обект

Жалби, предложения и петиции хората да отправят до всички държавни органи

Всеки български гражданин има правото да сезира Конституционния съд (КС): да иска задължително тълкуване на конституционни текстове, произнасяне по конституционосъобразността на даден акт на Народното събрание; дали действията на даден народен представител/министър/държавен служител са съвместими със задълженията му да съблюдава Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководи от интересите на народа, както е декларирал в клетвата си по чл. 76 ал.2; както и по други въпроси, тълкуването на които е в компетенцията на КС по силата на чл. 149 ал.1 на Конституцията на Република България (КРБ).

Това право произтича от чл. 45 на КРБ: „Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи“. Изразът е изчерпателен. Жалби, предложения и петиции гражданите могат да отправят до всички държавни органи! Включително до КС, доколкото в глава VIII на КРБ е посочен като един от тези органи. Нещо повече: това право не може да бъде отказано, след като гражданите, народът, са въздигнати във Върховен суверен, от който произтича цялата държавна власт (чл.2 ал.1 на КРБ)! Докато КС е само един от държавните органи, създаден от народа, за да му служи. Възложил му е задължението да охранява гражданите и обществото от евентуални противоконституционни действия на властите. Да бъде върховен страж на конституционния ред в страната. Да се изключи Върховният суверен - народът - от правото да задейства създадения от него КС, би означавало този орган сам да се постави - произволно, извън държавата, извън Суверена и най-вече - да суспендира основните права на гражданите, които са неотменими съгласно чл. 57 ал.1 на КРБ. Това би означавало да признаем, че България е престанала да бъде демократична и правова държава.

***

Горните разсъждения могат да бъдат отнесени и спрямо задължението на КС да се самосезира. Никъде в конституцията не се изключва такава възможност. Според нас, това задължение произтича от конституционния ratio legis, от духа и смисъла на основния ни закон, така отчетливо и ясно прогласени в преамбюла и не на последно място в императива на чл. 4 ал.1: „Република България е правова държава. Тя се управлява според конституцията и законите на страната“. А разпоредбите на КРБ имат непосредствено действие! (чл. 5 ал.2).

Нека приемем хипотезата, че е възникнал спор дали дадено действие на властта - законодателна, изпълнителна или съдебна - престъпва конституцията, а органите, предвидени в чл. 150 ал.1, не са заинтересовани да сезират КС. Нека приемем, че народът не е осъзнал още правото си на Върховен суверен, на носител на държавната власт и не е готов да се противопостави на престъпването на КРБ. Нека приемем, също така, наличието на крещящи данни, огласявани всекидневно чрез медиите:

- как принципите на демократичната ни Конституция един по един биват загърбвани, поругавани, на практика суспендирани;

- как флагрантно се отнемат основни граждански права, които съгласно чл. 57 ал.1 са неотменими;

- как гласуваните законодателни актове, според признанията дори на изтъкнати академици и юристи във властта, са некачествени, т. е. негодни, свидетелства за брак, не представляват „най-действено средство за опазване на индивида от произвола на държавата“ (по проф. Стефан Баламезов);

- как престъпването на основния ни закон превръща в норма престъпленията и беззаконията;

- как властта все повече деградира, опитвайки се да налага противоконституционен режим на властване; и т. н., и т. н.;

Кой друг, ако не КС е длъжен да попречи на тази антиконституционна вакханалия, за да съхрани и утвърди върховенството на закона? Кой друг, ако не КС трябва незабавно да се намеси, за да даде задължителните тълкувания? Кой друг, ако не КС трябва да се самозадейства, за да защити конституционния ред в страната?

Уместно е да припомним, че никой не е принуждавал конституционните съдии да се кандидатират за този пост. Били са избрани, след като доброволно са приели задължението да бъдат служители на Върховния суверен - народа, да бъдат изпълнители на волята и интересите на нацията. За тази си служба към народа конституционните съдии получават възнаграждения и куп екстри - все от данъците, които народът-данъкоплатец плаща. Дългогодишната им професионална квалификация, вещият им юридически опит, високият им социален статус предполагат, че са информирани и ориентирани по-добре от обикновения гражданин, а изискването за високи нравствени качества пък ги задължава веднага да реагират, щом са налице данни за противоконституционствуване.

Уместно е да се позовем и на една лекция пред студенти от Софийския университет, изнесена преди повече от десетилетие от проф. Живко Сталев, тогава председател на КС, в която изтъкнатият наш юрист разви възгледа, че тълкувателните решения на КС могат да се приемат като източник на материалното и процесуалното право: след като правната норма, обвързана с тълкувателното мнение, не може да излезе извън неговите рамки, тя се съединява с него и получава качеството на материален носител на извършеното тълкуване. И макар КС да не е оправомощен с нормотворчески функции, решенията му са ръководство за начина на прилагането на конституционните норми.

Макар и оспорван от някои, подобен възглед насочва към конституционно-правната основа за самосезиране на КС. При условията на несъвършена демокрация и упадък на националното правосъзнание, когато законодателите ни са в плен на изпълнителната власт, а последната си позволява да нормотвори, флагрантно престъпвайки гл. III, V и други императивни разпоредби на КРБ, общият разум на основния ни закон повелява КС да реагира мигновено, да даде задължителното тълкуване, да се произнесе за начина на прилагането на съответната конституционна норма. Обратното би означавало съучастно затваряне на очите, КС сам да се постави извън основния ни закон и Върховния суверен - народа, да се превърне в заплаха за конституционния ред в страната.

***

До днес обаче няма случай КС да се е самосезирал. Нито пък гражданин да се е осмелил да го сезира. Една от причините вероятно е в заблуждаващите становища, разпространявани и от юриспруденцията, и чрез медиите, че КС можел да действа само по инициатива на една пета от народните представители, на президента, Върховния касационен, Върховния административен съд, Главния прокурор и на Министерския съвет, а по спорове свързани с местното самоуправление - и на общинските съвети, т. е. на органите, предвидени в чл. 150 ал.1 на КРБ. Това е така, но разпоредбата на този член се отнася само до съответните органи. Не и до гражданите, чиито основни права, императивно разписани в глава Втора (част от която е чл. 45), са неотменими! Следователно, във вътрешната йерархия на КРБ правата на гражданите стоят над останалите разпоредби. Оттук и неотменимото право на гражданите да сезират КС чрез жалби, предложения, петиции.

Главната причина за отсъствието на жалби, предложения и петиции до КС, според нас, е в отсъствието на гражданско общество в България. Все още не може да говорим за достатъчно активен и ефективен граждански сектор, за необратимо гражданско съзнание до степен, че да се превърне във фактор на общественото развитие. Гражданите-данъкоплатци все още не са осъзнали статуса си на Суверен; не участват непосредствено в осъществяване на държавната власт в съответствие с императива на чл. 1 ал.2 на КРБ; не контролират пряко дали техните данъци и такси се разходват съгласно разпоредбите на КРБ и законите на страната...; и т. н.

Но идва денят, в който гражданинът-данъкоплатец вече осъзнава, че е кредитор, а не длъжник. Субект на властта, а не обект. Върховен суверен на Република България, а не поданик! Любопитно, как би реагирал КС в деня, когато ще бъде сезиран по чл. 45 от КРБ? Ще допусне ли за разглеждане искането? Или ще се дезавуира, ще абдикира от задължението си? И ще даде основание за още една жалба до ЕСПЧ?