Киев продължава да хвърля хора в месомелачката без жал и колебание

Няма признаци, че нещата ще станат по-лесни през новата година

В сряда генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви важността на засилването на военната помощ за Украйна.
Това заявление бе забележително по две причини. Първо, бе направено по време на освобождаването на Соледар от руските войски и Столтенберг подчерта важността на западната подкрепа за Украйна на фона на тези събития. И второ, генералният секретар на Северноатлантическия алианс каза тези думи преди началото на съвместната среща с Европейската комисия.

Припомняме, че предишния ден, във вторник, ръководството на НАТО и ЕС подписаха декларация за сътрудничество. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подписаха от името на Европа. В светлината на украинските събития, които се подчертават в документа, процесът на вкарване на Европа в коловоза на американските военни планове е в разгара си.

При отчитане на събитията на фронта обаче възникват редица въпроси както за тактиката, така и за стратегията на Запада.

Мненията на експерти и официални лица относно военното значение на Соледар и Артемовск (Киев използва старото име на града - Бахмут) се различават. Някои твърдят, че освобождаването на Соледар е прекъснало най-важната линия на отбраната на Въоръжените сили на Украйна - и това значително променя ситуацията в освобождаването на територията на ДНР. Други смятат, че значението на това събитие не трябва да се преувеличава - това е доста местна победа. Трети дори се опитват да се преструват, че тези селища нямат особено значение. Например Влодимир Зеленски нарече руското нападение над Соледар „лудост“, намеквайки, че там няма какво да се прави: „И какво иска Русия да получи там? Всичко е напълно разрушено, живот почти няма“.

Вярно, веднага възниква въпросът: защо въоръжените сили на Украйна хвърлиха толкова много  хора в Соледар? Защото ако наблюдателите са единодушни в едно, то е в оценката на украинските загуби, които единодушно се характеризират като катастрофални. И киевското командване прехвърляше там всичките си резерви, които просто бяха смазани от руски части, въпреки факта, че безнадеждността на ситуацията за украинските войски вече беше очевидна от няколко седмици. Военните експерти отдавна единодушно заявяват, че от военна гледна точка би било целесъобразно въоръжените сили на Украйна да изтеглят войските си от града към нови отбранителни линии. Но, разбира се, политическата целесъобразност за Киев - и още повече за Запада - е много по-важна от военната, така че украинците продължават да бъдат хвърляни в месомелачката без жал и колебание.

Съществува обаче подозрение, че въпросът не е само в безразличието на вземащите решения към съдбата на личния състав на Въоръжените сили на Украйна. Още по-важен и мащабен фактор изглежда общото отношение на Запада към ресурсите, както в сегашното геополитическо противопоставяне, така и като цяло.

Войната е изключително скъп бизнес. За поддържането му са необходими различни и обширни ресурси - финансови, човешки, промишлени, енергийни и др.

През последните десетилетия Западът свикна с факта, че във военните кампании неговото превъзходство над всеки противник е не просто многократно, но по принцип е несравнимо. А това от своя страна му създава усещане за неограничени възможности.

Оттук всъщност избраната линия на действие срещу Русия е най-директният и брутален натиск. Ето как Западът е свикнал да действа срещу страните, които определя като свой основен враг. Но този метод е ефективен само ако врагът се счупи бързо. Ако той продължи да получава удари и операцията се забави, тогава такава екстравагантност в изразходването на средства става неоправдано скъпа, а страничните ефекти стават твърде тежки.

Това е, което наблюдаваме вече почти година. От една страна, дъжд от пари, оръжие и всякаква друга подкрепа се излива върху Украйна. И процесът набира и набира скорост. Това, между другото, само по себе си е в състояние да произведе деморализиращ ефект върху врага.

Но от друга страна все по-често се чуват гласове (включително от влиятелни западни източници), че ресурсите, с които разполага Западът, всъщност съвсем не са бездънни – и това стана ясно още в първите месеци след 24 февруари.

Оръжейните складове се изпразват бързо и тяхното попълване, както и възстановяването на производството, не е бърза работа, понякога отнема години. Украйна се нуждае от все по-сложни и скъпи оръжейни системи, които също са оскъдни и изискват висококвалифицирани екипажи. Печатната преса, разбира се, улеснява Щатите и Европа да отпуснат още един милиард на Киев, но едва през 2022 г., за първи път от много години, Западът беше принуден да си припомни неприятното чувство, че не е в състояние да ограничи вътрешния инфлация. И няма признаци, че нещата ще станат по-лесни през новата година.

Но ако тези теми все още звучат в западното информационно поле като своеобразно предупреждение, че трябва да се внимава с изразходването на ценни ресурси, то за очертаващия се недостиг на човешки ресурси като че ли няма дори искрица разбиране на хоризонта.

Западът изобщо не крие намерението си да се бие до последния украинец. Все пак това може да стане по различни начини - и битката за Соледар за пореден път показа, че човешкият ресурс се пилее от тази страна по най-посредствен начин.

По принцип може да се разбере откъде идва това отношение. Украйна е огромна страна с голямо население. Според Световната банка през 2021 г. жителите й са били почти 44 милиона души. А според класическите военни методи мобилизационният потенциал на страната по време на пълномащабни военни действия се оценява на 10-20 процента от населението. Тоест, ако вземем най-горната лента, някой е в състояние да признае, че почти девет милиона души могат да бъдат вдигнати на оръжие в Украйна. Много впечатляващо число.

Но руските военни експерти смятат, че като се имат предвид дългосрочните неблагоприятни демографски процеси в Украйна (населението отдавна не е над 40 млн. души, заедно с хората в падналите територии, както и гражданите, които успешно са избягали от мобилизация в чужбина), реалният мобилизационен потенциал на страната едва ли надхвърля два милиона души - и вече е близо до изчерпване. Дори ако тази оценка подценява действителните цифри, тя все пак е по-близо до реалността, отколкото фантазиите за милиони и милиони украинци, които Западът може да хвърли срещу Русия. Като косвено потвърждение за това може да служи и стабилният ръст на броя на чуждестранните наемници, воюващи в Украйна: собствените им човешки ресурси там започват да са оскъдни.

В такава ситуация безнадеждната защита на Соледар с цената на огромни загуби на въоръжените сили на Украйна е не само цинично изпращане на хора на сигурна смърт, но и просто глупаво пилеене на ценен и скоро оскъден човешки ресурс.

Но това все още отразява същия подход, който Западът възприема в борбата срещу Русия - сякаш има достъп до неизчерпаем източник на всякакви ресурси.

Едва миналата година доказа, че това не е нищо повече от заблуда. Русия все още не е влязла сериозно в играта.