Да се омъжа за Дамян беше най-мъдрото ми решение

Убеждаваха Дамян, че никой няма да го чете, защото е комунист

Децата ми са „наследствено обременени” с честност, почтеност и неамбициозност

Обществото ни още не се е научило на състрадание към различните

Известната поетеса Надежда Захариева навърши 75 години на трети ноември миналата година. За своя юбилей, тя си подари антологията „Душа на длан”, която сама определя, като автобиография в рими и ритъм. В нея поетесата показва пътя, който е изминала от излизането на „Непредвидени стихотворения” през 1979 г. до „Кога - налице, кога - наопаки”, появила се на книжния пазар през 2019-та. Надежда Захариева има издадени 17 стихосбирки, а книгата є изповед в две части „Смет за сливи” също се радва на голям читателски интерес. Талантливата авторка е писала и текстове за някои от най-популярните родни изпълнители като Лили Иванова, група „Сигнал”, Йорданка Христова, Стефка Берова, Силвия Кацарова, Илия Луков... В продължение на 35 години тя е омъжена за незабравимия ни поет Дамян Дамянов. През 2015-та година Надежда Захариева получи голямата награда „Христо Г. Данов” на Министерството на културата за цялостен принос към националната ни книжовност и литература.

- Надежда, днес се навършват 85 години от рождението на Дамян Дамянов. Как ще отбележите този ден?

- Осемдесет и пет годишнината на Дамян ще бъде отбелязана не на самия му рожден ден, но все още няма да споделям как, кога и къде. Самата дата 18 януари ще отбележим в семеен кръг. Щастлива съм, че интересът към неговото творчество е жив. Това може да се докаже с простичкия факт, че почти ежедневно някой качва негови стихове в интернет. На първо място бих посочила стихотворението „Към себе си”- „Когато си на дъното на пъкъла, когато си най-тъжен, най-злочест, от парещите въглени на мъката си направи сам стълба и излез.” Разбира се, стихотворенията, които могат да бъдат прочетени там, са най-вече от интимната му лирика. Но не само. Сборникът с избрана любовна лирика „Обича ме, не ме обича” е претърпял няколко издания и по всяка вероятност, ще бъде преиздаван отново. Ако в момента хората чувстват липса от нещо съществено в техния живот, това е любовта. Любовта в най-широкия смисъл на тази дума - не само любовта между двама души, а любовта на човека към човека изобщо.

- Кой е стихът на Дамян, който напоследък си припомняте най-често?

- Отговорът на този въпрос е лесен и кратък: „Поете, силом думи не търси, потрябваш ли им, те ще те намерят.” Историята на тези два стиха е интересна. Преди много години Дамян изживя „сух” период и в продължение на почти четири месеци не беше написал нито ред. Тюхкаше се, че вече бил „умрял” поет. За човек, който не може да прави нищо друго, освен да пише стихове, това, предполагам, е ужасно. Веднъж го посъветвах да съчини нещо в рима и в ритъм, без да мисли какво ще се получи. Просто, за да влезе в релси. След около два часа той ме извика щастливо усмихнат ми даде да прочета стихотворението, което започваше с „А мислех, че поетът е умрял във мене под камарите от проза...” и завършваше с цитираните по-горе два стиха. Моят „сух” период продължи четири години - от края на 2013 г., когато трябваше да бъда оперирана, до 6 септември 2017, когато изневиделица в главата ми се роди едно осемстишие. Ще прозвучи, може би, като самохвалство, но всеизвестното „Нито ден без ред” за мене не означава нито ден без написан ред, а нито ден без прочетен ред.

- Казвали сте, че Дамян е бил една душа, като гола рана. Толкова ли беше лесно да го нарани човек и от кои подмятания, или коментари го болеше най-много?

- Дамяновата душа е била гола по рождение. Да си различен никак не е лесно. Не искам да обиждам нашето общество, което още не се е научило на състрадание към различно изглеждащите. Когато Дамян е бил малък, то е било още по-жестоко. Няма да разказвам подробностите, които знам от самия него. Това, всъщност, нехристиянско отношение на уж християнското ни общество към различно изглеждащия Дамян, беше превърнало в голи рани и неговата душа, и душата на майка му.

- Политическите пристрастия на Дамян сигурно са ставали повод за нападки срещу него?

- Аз се научих да внимавам какво и как говоря на Дамян, но не можех да предам знанията си на всеки, който е бил близо до него. А някои стигнаха до там, че да го убеждават, че никой нямало да го чете, защото бил... комунист. Знам, че думата „комунист” е много мръсна дума, но Дамяновата представа за комунизма е отразена в негови стихотворения, от които ще цитирам по нещо: „Аз няма да съм никога честит, докато този свят край мене страда” (отпреди 10 ноември 1989 г.) и „Все мечтах да остана бедняк, поне тая мечта ми се сбъдна....” (след 10 ноември 1989 г.) Ако „комунистите” бяха като него, светът щеше да бъде различен от този, който е в момента. И той, като някои други поети, мечтаеше за свят, в който „... ще се радват на труда си хората / и ще се обичат като братя.” Заради неговия идеализъм домът ни беше засипан с такъв словесен злобопад, от който и днес потръпвам, та си казвам: „... и толкоз черни мисли ми тежат, че аз не искам нищо да си спомня.”

- От кои думи ви заболя най-много?

- Думите, които са ме наранявали, нямат брой и чет. На 28 години бях, когато получих сърдечна невроза. Сепнах се. Попитах се това, което чувам, отговаря ли на истината за мене? Отговорих си - не. Започнах да пускам обидните неистини покрай ушите си. Лека-полека инстинктът ми за самосъхранение ме доведе до безстрастието. Не - до безчувствието. Вместо да се сърдя на хората, които ме обиждат, започнах да им състрадавам. Освен от личния си опит, до състраданието и до безстрастието стигнах и благодарение на книгите, към които се ориентирах.

- Към какво не можете да сте равнодушна?

- Бедността. Тя не е порок, но е люлка на всички пороци. Било е време, когато страхът от Бога и срамът от хората са обуздавали човешките пороци, но в момента не забелязвам ни страхът от Бога, ни срамът от хората да влияят кой знае колко в отношенията ни един към друг. На второ място бих поставила целенасочения поход на богатите срещу духовността на бедните. Колкото са по-невежи хората, толкова по-лесно могат да бъдат манипулирани. Това нещо става в световен мащаб. Сещам се за мисъл на Збигнев Бжежински, която прочетох преди тридесетина години в „Извън контрол”. Той прогнозираше, че третата световна война ще бъде не между двете големи цивилизации, а между бедните и богатите.

- Какво провокира Дамян да напише епиграмата: „Българийо, такава ти е драмата, от векове да ти таковат мамата...”

- Едва ли ще отговоря точно. Предполагам, че познавайки българската история и наблюдавайки случващото около него, е синтезирал заключението си двата стиха на тази епиграма. От онова време има и други много точни негови епиграми. Ще цитирам няколко:

ИЛИЯ - Страхувам се от тоя господин, довчера именувал се другар.

Наистина, костюмът му е син, но вижда се червеният хастар.

СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

И на какво разчита нашата Родина? Че ще останем наполовина.

ИДЕЯ - От пленум на пленум във устрем неспирен

един ме зачена, а друг абортира.

- Как бихте описали любовта ви с Дамян?

- Това е преинтимен въпрос. Дамяновото предложение за брак беше: „Наде, ти си много добро момиче, защо не се омъжиш за мене?” Много години по-късно щях да разбера, че малко преди да ми каже тези думи, с баща си и майка си са ходили да поискат за жена на Дамян тогавашната му любима от нейната майка. Начинът, по който майката е отказала да даде дъщеря си за жена на Дамян, е толкова ужасен, че няма да го правя и ваше достояние. Достатъчно е, че аз знам лично от Дамян колко унизени от нейните думи са се почувствали и той и майка му, и баща му. Животът с Дамян беше сложен, но не - невъзможен. Сложността произтичаше от факта, че Дамян беше „две в едно” - с душа на инвалид първа степен с придружител и на поет. Свръхчувствителен, откъдето и да го погледнеш. Когато приемеш, че човекът е такъв, какъвто е, няма страшно. Неслучайно втората ми стихосбирка беше със заглавие „Живот като живот”. Стихотворението „Равновесие” завършва така: „Май така ще вървим с теб през дните - с неравен, но, все пак, общ ход...” Всяка буря в света страховита има своя тих гръмоотвод. Приемете, че когато се е налагало, съм изпълнявала ролята на гръмоотвод. Мълниите на Дамяновото недоволство от живота падаха върху мене. Не ме изпепелиха, защото разбирах мотивацията на неговия гняв. Моето търпение го дразнеше, но не си позволявах да реагирам по друг начин, освен с мълчание. Не защото не владея думите, а защото осъзнавам силата на думите и не бих си позволила да убия когото и да е, най-малко - Дамян, със зли думи.

- Наскоро публикувахте във фейсбука ви пост, в който признавате, че Дамян все не си вярвал, а също не вярвал в това, че го обичате. Това тежеше ли ви?

- Често цитирам Шопенхауер и неговата кратична формула: АЗ е равно на ТИ”. Странно им звучи на хората, че изневеряващият в нашето семейство беше Дамян. Чувала съм: „А, той бил изневерявал! Той не може да ходи...! Кой знае какво е правила тя!” Хайде да кажа и моето мнение по въпроса кой какво е правил. Единият от нас е искал да бъде като всички. Другият е искал да не бъде като всичко. Иска се огромно чувство за отговорност, за да бъде човек съпруга на Дамян Дамянов! Злото, което съпътстваше моя живот беше за мое голямо добро - показваше ми каква да не бъда, какво в никакъв случай да не правя. За да разбера Дамяновата душа, прочетох тонове томове по психология и психоанализа. А вчера написах още едно осемстишие:

„От други свят съм аз!” - гневеше се много често ти. Мълчах.

Разбирах - мойта „другост” беше, от твоя гледна точка, грях.

Мълчах не с дни, а със години. Но днес ще изрека на глас -

най-точната ни „половинка” е нежеланата от нас.

- Какво ви помага да не се отчайвате?

- Една простичка мисъл - от отчаянието няма никаква полза. Ако човек не е тежко болен, трябва да види какво би могъл да направи, за да спечели честно някой лев над пенсията си. Ако няма такава възможност, да си направи сметката от какво би могъл да се лиши, без да страда. Обичам една притча за Сократ. Отишъл той на пазара, някакъв атинянин го питал какво търси там, като няма пари, а Сократ отговорил: „Дойдох да видя без какво мога”.

- Кои са думите на Ванга, за които се сещате най-често?

- Най-често си спомням какво ми каза леля Ванга на 8 септември 1989 г. Дамян пожела да отидем да попита дали ще довърши романа, който пише. Случката стана пред вратите на Роженския манастир. Тя беше седнала на едно платнище. Попита какво иска да знае Дамян, после тя поклати тъжно глава: „Он е болен, нема да го напише. Но ти не му казвай, нека да се залъгва.” Помълча малко и каза: „Тежко ти и горко на тебе!” Не обърнах внимание на тези думи, но скоро разбрах за какво ме е предупредила.

- За какво сте благодарна на Бог?

- За всичко. За многодетното семейство, в което съм родена. За най-търпеливата и толерантна майка в света. За баща ми - не толкова търпелив, но сърдечен човек, на когото дължа най-точната рима на моето име: Надка-инатка. За лекомисления ми, на пръв поглед, избор да се омъжа за най-сложния човек в България, защото днес оценявам този избор като най-мъдрото решение, което съм вземала в живота си. За окопитването, след като и двамата в един момент си казахме: „Опомнихме се. Късно. Бяхме вързани жестоко.” За осъзнаването, че една грешка не се оправя с друга грешка. За ината да не допускам заден ход в моя живот. За решението ми да живея, както говоря. Ако всичко това е по волята на Бога, съм му много благодарна. А най-много съм благодарна, че детският ми инат се превърна във воля. Молитвата ми беше, е и ще остане една и съща - за търпение, за толерантност и за любов към човека. За безусловна любов! Другата е страст, а страст означава страдание.