Сватосали сме доста хора, което е супер

Дъщерите ни познават рок класиките изтънко

Наглостта на простия човек е тема, която ни засяга

Интелигентният човек има красиво чувство за хумор

- Предстои ви голямо турне в 13 европейски града. Ще се отрази ли напрегнатата ситуация около коронавируса на концертите?

Славчо: За съжаление отлагаме няколко града в Германия, Белгия, Холандия и Швейцария от съображения за сигурност. На този етап ще останат концертите в Лондон, Дъблин и Ливърпул, ако не се промени драстично ситуацията там.

Наско: Положението е такова, че не искаме да рискуваме здравето на хората и нашето, затова турнето ще го прехвърлим за октомври.

- Как успявате да не се поддавате на тази масова психоза и с какви средства се борите с вируса - може би с ракия, както препоръчаха родни медици?

Н.: (Смеят се.) Тази борба, тя не е спирала, а си е направо българска опълченска и ние също не сме я спирали, но иначе в групата не сме паникьори. Някой се беше пошегувал, че ако личната хигиена на българите се вдигне дори с един процент след този вирус, ще бъде чудесно постижение.

С.: Аз искам да вметна, че тук не съм съгласен и се дразня от такива неща, защото всички сме виждали по курортите чуждестранни туристи как се въргалят по земята като прасета! Хигиената на българина е на много високо ниво, поне на хората около мен.

- Ако потърсим в тази истерия някаква “перверзна полза”, както я нарича Мадлен Алгафари, каква е тя според вас?

С.: В такава ситуация човек може да разбере без колко много работи може и от колко глупости може да се лиши в този живот. Кара те да се замислиш за истински важните неща в този живот, а по-важно от здравето няма.

- Кои други теми и събития в страната ни, ви вълнуват най-силно и не ви оставят безучастни?

С.: Камен Донев много умело осмива наглостта на простия човек и мога да кажа, че в последните години това е темата, която най-много ни засяга. За съжаление се създаде един типаж, който направо завира простотията си в лицето ти и е безпардонен. Докато пътуваме с колегите в буса и много често ни се случва да обсъждаме такива прояви, но в същото време има светлина в тунела, защото виждаме, че се появяват и възпитани млади хора, в които е нашата надежда.

Н.: Всъщност, по нашите концерти виждаме точно такива - одухотворени, състрадателни, благородни хора. Разговорите ни с тях ни убедиха в това, а дори само начинът, по който идват да ти поискат автограф, прави приятно общуването ти с тези хора. Питат те: “Извинявайте, може ли?”, а не: “Ъъъ, я ела тука, бе, дай тука, бе...”, защото сме имали и такива случаи, а веднъж един ми вика: “Наско, дай един фотограф.” Фотограф няма как да му дадем...

- Ширещата се агресия притеснява ли ви?

С.: Всичко идва от ниската култура и възпитание, за които говорим. Също така от тази безнаказаност, която е ужасна. Не може при убийство, само защото ги водят непълнолетни и да ги пускат след три години, водят го пет... Такъв трябва да лежи доживот, защото не може някой да ми каже, че на 17 години изродът не знае какво прави, какъвто случай ме потресе наскоро.

- Новата ви песен “Ела”, вече се радва на голям интерес. Каква е историята около създаването є?

С.: Целият албум, който направихме с колегите е много личен. “Ела” е много специална песен за мен, заради това, че тогава преминавах през един много труден период в личен и в професионален план и най-близкият човек до мен - съпругата ми, ми помогна да го превъзмогна. Това е период, в който всеки човек изпада, но когато има с кого да го споделиш и когато разкажеш твоите страхове и опасения, нещата се преодоляват по-лесно. Музиката и близките ти хора те измъкват.

Н.: “Ела” е последният ни сингъл от албума “Невидими стени”, като тази песен в него е в два варианта. С нашият огромен приятел Ясен Велчев, записахме варианта с пиано и глас и решихме, че на него ще направим видео. Огромни благодарности за него, за целия екип и режисьора Боряна Николова, както и за нашата прима от клипа - балерината Марта Петкова, за хореографа Росен Михайлов, оператора Мартин Чичов и стилистът Кристина Бъчварова. Ние се стараем винаги да правим кинаджийски клипове и това видео за тази година ще е нашата гордост.

- Ако правите биографичен филм за Б. Т. Р., кой ключов момент ще включите задължително?

Н.: Ключовите моменти са много. В този си състав се събрахме през 93-та година и тогава всеки от нас имаше оптимизъм за цяла държава и живеехме с музиката, с репетициите, с чувството да излезем на сцена и да накараме хората да усетят това, което ние изпитваме. Ключов момент в началото за нас беше заминаването ни за Франция, след това различните фестивали, както и първото ни участие в клуб, защото ние сме от първите, които свириха по този начин рок и хеви музика в клубовете и т. н.

С.: Задължително ще влезе и първото ни откриване за голяма банда, когато през 95-та година свирихме на концерта на “Айрън Мейдън” и това остави голям отпечатък у нас, за това как се случват нещата и получихме огромна оценка от професионалисти като тях. Тогава голяма част от рок феновете у нас не знаеха кои са Б. Т. Р., а те присъстваха на този концерт. След това, ключови моменти са излизането на албума “Б. Т. Р.-97” и песента “Спасение”, както и първият сайт на бг-група и интерактивен диск...

- Вие имате едни от най-верните почитатели. Как успявате да ги задържите толкова години?

С.: Да, имаме много вярна публика, с която минаваме през годините и сме благодарни. Това е феномен за нас и дори сме питали някои хора, които често идват на наши концерти: “Добре де, ти сигурно си ни гледал 200 пъти...”, а той: “Това е моят начин да се отпусна, да забравя проблемите и да ме отведете в един различен свят. Да ви кажа, дори да изсвирите същия сет от миналия път, при вас концертите винаги са различни”. Това е магията на живото свирене.

- Следите ли какво се случва на родната поп-сцена и вдъхват ли ви оптимизъм актуалните изпълнители?

Н.: Трябва човек да се отнася с уважение към всеки един артист, дори той да е в кавички, даже само заради смелостта му да представи нещо свое пред хората. От друга страна артиста трябва да има уважение към публиката и да знае какви емоции и ценности прехвърля към нея - тук говорим за стойностни текстове и музика. Ние винаги сме били оптимисти, макар че фонът е пълен с плява, но има и прекрасни млади хора, които от време на време успяваме да ги видим и чуем, особено Славчо, който журира на различни фестивали.

С.: Много приятно впечатление напоследък ми направиха групите - “Керана и космонавтите”, “Хангар 42” и “Од Крю”, които вече не са толкова млади. За съжаление, тях няма да ги срещнем в музикалните телевизии, което е много жалко. Песен, като “Ела” също няма да видите там, а защо - това трябва да попитате музикалните редактори. На такива млади хора няма да им се даде шанс, но хубавото е, че има интернет, а те ще станат популярни там, а много по-ценно е да станеш успешен по трудния начин.

- А каква музика слушат децата ви?

Н.: Хубав въпрос. Те слушат всичко, слушат истинска музика! Онзи ден си говорихме за това със Славчо за дъщеря му, която харесва от “Лед Цепелин” и “Бийтълс” до най-модерното днес като Били Айлиш. Иначе, дъщеря ми вече е актриса, на Славчо дъщерята също е поела по този път и живот и здраве, те ще си преценят накъде да продължат.

С.: Дъщерите ни познават рок класиките изтънко. Разликата с нас е, че когато нашите деца слушат “Лед Цепелин”, те разбират значението на текстовете и знаят даже историята на песента, докато ние тогава не говорехме езика. Дъщеря ми такъв експерт е станала на “Цепелин”, че скоро ми разказа: “Тате, той е бил на 19 години, когато е записал “Dazed and Confused”.” Той е Робърт Плант и пее чудовищно в тази песен, въпреки че наистина е само на деветнадесет.

- Какво ви кара да се смеете и имате ли любим виц?

С.: Простащината и некомпетентността, защото на простака освен да му се смееш, или да се опиташ с добро да му покажеш - какво друго да направиш? Ние в Б. Т. Р. много обичаме вицове, както и във “Фондацията”. С Кирчо Маричков често се чуваме да си разказваме най-новите, а с другите четирима от групата - Иван Лечев, Дони и Венко даже имаме общ чат за вицове. Ето, един свободно избран от там: “Добър ден, търся подарък за осми март. - За жена ви, или нещо по-скъпо?” На такива неща се забавляваме и си мисля, че интелигентният човек има и красиво чувство за хумор.

- Опора ли е вярата за вас?

Н.: Ние сме го казали в текста на една наша песен- и падаме и ставаме... Вярата всъщност е нещото, което те крепи.

С.: Текстът, който Наско цитира е от “Никога преди”: “Когато само вярата дава смисъл на това да бъдем или да не бъдем, както никога преди”. Тази песен е посветена на него, но това е историята на нашата група, защото не винаги всичко е било цветя и рози при нас, обаче ние вярваме в стойността на това, което правим. Иначе, божията помощ дойде при нас още през 93-та година, защото събра едни хора, които имат една и съща обща цел и днес, връщайки се назад си даваме сметка, че всичко си е заслужавало.

Н.: Бих казал, че сме имали много случаи, в които съдбата, или Господ са ни помагали. Ако го приемем за божия ръка, преди години имахме една много неприятна катастрофа, при която ние се измъкнахме абсолютно невредими, за сметка на колата, в която бяхме. Имали сме и неприятни моменти, които после са се обръщали и се е оказвало, че е по-добре, че така е станало, защото иначе е щяло да стане много по-голямо зло.

С.: Всичко е за добро, винаги така сме си казвали.

- Кое е най-вълнуващото и ценно за вас признание, което сте получавали?

С.: Спомням си, че когато записахме “Спасение” и тогава още имахме пощенска кутия и получавахме по 200 писма на ден. За по-младите почитатели да кажем, че това не е имейл, а хартиено писмо. (Смеят се.) Огромна част от тях бяха свързани с песента “Спасение” и много деца казваха - благодарим ви, а други ни споделяха лични истории за загинали близки хора, които са употребявали наркотици и как тя им е помогнала да преминат през тежкия период. Имаше и хора, които ни пишеха “Вие ми помогнахте да стана по-силен и да продължа борбата. Слушайки тази песен, аз се нахъсвам и си казвам - Ти ще успееш.”

Н.: Ще цитирам едно от многото такива. Онзи ден се запознах с един грък, който е учил тук и той ми каза: “Вие бяхте наша опора през студентските години - на гърците, които учихме тук, както и на българите, защото ние идвахме в клубовете да ви слушаме и сме израснали с истинска рок музика.” Не мога да не съм щастлив и от това, че 15 песни от нашето творчество са влезли в учебниците по музика на Република България, от това по-голямо признание, честно казано не се сещам.

НАШИТЕ ГОСТИ

Атанас Пенев (вдясно) става вокалист на група Б. Т. Р. през 1993-та г., когато е само на 22 години. Преди това пее в Ансамбъла на Строителните войски и е работил две години като аеролог в НИМХ към БАН. През същата година към състава се присъединява китаристът Славчо Николов, завършил Академията по музика в Гронинген, Холандия. Днес той е член и на “Фондацията”. Сред най-големите хитове на Б. Т. Р. е “Цвете от Луната”. С нея групата взима първа награда на фестивала “Ардас” в Гърция, както и на “Рок-експлозия” в Бургас. Б. Т. Р. печелят и първа награда от престижния фестивал “Golden Stag” в Румъния. През 2015-та БГ радио ги отличава с призове в категориите - “Албум на годината” и “Група на годината”. В сегашния си състав, популярните музиканти имат над 500 концерта и са свирили на една сцена с легенди като “Deep Purple”, “Whitesnake”, “Scorpions”, “Nazareth”, “Motorhead”, “Accept” и “Iron Maiden”.