Натали Дормър: Не снобея, просто лицето ми изглежда самодоволно

Тя е една от принцесите на пищните сериали с топ роли в „Игра на тронове“ и „Династията на Тюдорите“. Скоро предстои да я гледаме  в нова поредица, този път крими - „Бели лъжи“.

Тя е британското екранно вдъхновение Натали Дормър. Хубавелката се специализира в ролите на атрактивни, но манипулативни жени със силен сексуален заряд и висок коефициент на интелигентност. Тя постигна световен успех с образите на „дами с корсети” в иконични костюмни драми. Публиката я познава като Ан Болейн от „Династията на Тюдорите” и Марджъри Тайрел от „Игра на тронове”. Дормър е превъзходна изпълнителка, която олицетворява идеята за аристократична британска елегантност и класа. Тя изигра главна и роля и в най-интересния сезон на „Penny Dreadful”, озаглавен „City of Angels”. Действието ни отведе в Лос Анджелис през 1938 година - време и място, сериозно пропити с мексиканско-американския фолклор и нескрито социално напрежение. Дормър е централната актьорска атракция на поредицата. Тя винаги може да възпламени екрана, дори с кратки появи като тази в трилъра „Съветникът“.

- Натали, световната публика ви познава от някои от най-успешните сериали на нашето време. Има ли такава слава своите мрачни страни?
- Няма как без тях. Такива мрачни страни са постоянното вглеждане във външния вид, бъркането в личния живот. Често ме обвиняват в наглост и снобизъм, казват и пишат, че вечно изглеждам самодоволна. Но това е само защото моето лице е устроено така - просто устата ми изглежда така сякаш постоянно се подсмихвам самодоволно. Един път един PR специалист дори ми каза да не прекалявам с усмивките на червения килим. Аз му отвърнах, че така си изглеждам и нищо не мога да направя по въпроса. Не мога да си променя изражението.

- Това излъчване помогна ли ви с ролята на Ан Болейн в „Династията на Тюдорите”?
- Не съм сигурна. Знам, че участието ми в сериала бе страхотно предизвикателство, което прегърнах и се потопих в проучване. Знае се, че Ан Болейн не е била красавица. Тя е била по-скоро особнячка със силна чувственост и много време се отделя на описание на нейните очи. Това всъщност изпраща страхотно послание към всички жени, защото не всичко в живота се свежда до цялостната естетика. Болейн е била интригуващ образ. Днес нейната история привлича силно много модерни жени по страшно интересен начин. Тя е била независима, имала е мнение и дух, което по онова време е било нечувано. Един от уроците тук е, че съвършенството е скучно. Да бъдеш различен, да не изглеждаш като другите, да не си копие и реплика на някой модел - това е триумф на човешката природа. Ако всички бяхме симетрични и перфектни, животът щеше да бъде ужасно скучен.

- Този подход към различното ли залегна в работата ви по „Penny Dreadful: City of Angels”?
- Да. Аз играя Магда - върховният агент на хаоса. Тя се опитва да разбърква нещата, да изкарва ситуациите извън контрол, да дебалансира. Поставила си е за цел да разкрива проблемите, пролуките и пропуските на човечеството. Играя жева с много цинична перспектива към човешката природа. Още в първия епизод тя обяснява своята философия. Според моята героиня Магда ако дадем избор на човешките същества, те винаги ще избират да бъдат съблазнени от базовите и егоистични инстинкти.

- Как подобни роли се вписват в световния холивудски поход за силни женски образи?
- Запленена съм от силните жени, които умеят да превръщат своята сила в чувственост. В истинския живот аз съм много срамежлива и част от мен копнее и се надява да изпълнява подобни роли. Искам да бъда съблазнителка. Да изиграя и да бъда велика съблазнителка. В същото време желая да съм част от истории, които демонстрират как жените са способни да водят интересни, вдъхновяващи животи извън и отвъд романтичните връзки.

- Какъв е животът ви извън снимките на сериали и филми?
- Пътуването е важна част от моя живот и занимание, което ме обогатява. Пътуването притежава капацитета да разширява съзнанието. Най-вълнуващо е да се започне от рано, когато си още млад и неопитен. Виждаш другите култури, как живеят, предизвикваш сетивата си, опитваш различни кухни. Бих искала да отида до Хималаите, да посетя Непал, да се кача на легендарната хималайска Darjeeling влакова линия. Работата ми дава възможност да посещавам много страхотни градове. Когато съм на снимки или на прес тур винаги си отделям поне няколко часа да разгледам. Затова съм безкрайно щастлива, когато професионалните ми ангажименти ме отведат на места като Барселона, Мадрид, Рим, Париж, Стокхолм, Берлин, Ню Йорк. Задължително посещавам поне по една галерия или музей в свободното си време. Друго нещо, което ме радва и изпълва с усещане за удовлетворение и пълноценност е природата. Английската провинция ме прави щастлива. Красивият залез над Британската природа - това за мен означама дом. Страшно съм запалена и по покера. Имам си покер дружинка. Повечето момчета от моя покер кръг са математици, които разчитат на теорията на вероятностите по време на игра. Аз нямам техния математически мозък и се осланям на своя инстинкт. Но наскоро открих, че играта на покер има дълга история в моя род и може би дори вече се е превърнала в част от генетичното наследство на семейството ми. Друга моя страст е йогата. Поддържам се с йога и много тичане. Два пъти съм участвала в Лондонския маратон.

- А как премина детството ви?
- От малка съм запленена от творческия процес и играта. Като момиченце много обичах да позирам с токчетата на майка ми, да си слагам нейните поли и рокли и да си пея „Материално момиче” на Мадона като вместо микрофон използвах четката си за коса. Имаше и мрачни моменти. Много ме тормозеха като бях в училище. Оттогава взех решение да не се давам, да не се прекланям и да отстоявам себе си във всяка ситуация. Исках да стана по-силен човек. Това е ключова част от цялата ми идентичност и личност. Доста работих по своята увереност.