Животът ми е импровизация

Не чета филмовите рецензии

По принцип стоя в образ дълго време. Обичам да оставам в образ. В момента, в който стъпя на снимачната площадка, вече съм на работа, потопена в персонажа

На 52 години Никол Кидман продължава да бъде една от най-талантливите и аткрактивни актриси на планетата. Тя има “Оскар”, БАФТА, “Златна мечка” и няколко статуетки “Златен глобус, но е още жадна за успех и внушителни филмови постижения. Родена в Австралия, през 90-те години на миналия век, тя се превръща едновременно в секссимвол, модна икона и сериозна драматична изпълнителка. Някои от най-прочутите и обичани роли на Никол Кидман са във филми като “Широко затворени очи”, “Часовете”, “Мулен руж”, “Догвил”, “Студената планина”, “Далече, далече”, “Батман завинаги”, “Австралия” и др.

Наскоро тя се пробва и като продуцент с хитовия сериал “Големи малки лъжи”. Тя изпълнява и една от главните роли във впечатляващия женски ансамбъл, който включва още Рийз Уидърспуун, Лора Дърн и Зои Кравиц. Най-новата роля на Никол е в драмата по действителин събития “Бомба със закъснител”.

[modula id="3475794"]

- Никол, след толкова много роли и успехи, вълнувате ли се преди премиерата на нов филм с ваше участие?

- Винаги се вълнувам, но постоянно работя и наистина нямам време изцяло да се отдам на емоцията около премиерата. Винаги гледам напред и не чета филмовите рецензии, например. Знам, когато съм се справила с една роля и кога филмът си заслужава. А “Бомба със закъснител” със сигурност си заслужава. Вложихме много старание в разказването на тази важна и съвременна история.

- Вие сте от актрисите, които нямат проблем с голотата и сексуалността на екран. Страда ли съвременното кино от пуритански настроения?

- За мен сексуалните сцени също са изразни средства от нашия артистичен арсенал и използвани правилно се превръщат в прекрасен начин за разказване на историята и обогатяване на персонажите. Лично аз нямам проблеми с добре написаните еротични сцени. Не ми пречи да играя гола. Аз съм актриса, това ми е работата.

- Триумфирахте и в телевизията с “Големите малки лъжи”. Как беше това преживяване?

- Мисля, че бях правилния избор за ролята на Селест, поне така ме уверяваха първоначално. После се срещнах с Дейвид Кели, който написа сценария, и той ми каза, че аз трябва да изиграя Маделин. Говорихме, спорихме и в крайна сметка се разбрахме и начертахме пътя пред персонажите и поредицата. Аз взех Селест, а Рийз Уидърспуун пое ролята на Маделин.

- Как се разбирахте с вашата екранна партньорка и копродуцент на “Големи малки лъжи” Рийз Уидърспуун?

- Когато четете сценария на сериала, забелязвате, че Маделин (Рийз Уидърспуун) говори постоянно. За мен това бе ужасяващо. Но никой не може да се справи с този тип роля по-добре от Рийз. Тя се справя блестящо с баланса между комедията и реалния живот. Попитах я как го постига и тя ми отвърна: “Ами, просто го правя.” Просто, но брилянтно. Аз съм нейната най-голяма фенка.

- Как премина подготовката за тази роля?

- По принцип стоя в образ дълго време. Обичам да оставам в образ. В момента, в който стъпя на снимачната площадка, вече съм на работа, потопена в персонажа. Това е моят принцип в професията. Абсорбирам състоянията на жените, които пресъздаваме, влагам цялата си любов в епизодите. Търся истината. А да намериш истината, е трудно.

- Каква е вашата рецепта за успех и хармония?

- Нямам рецепта. Може да се каже, че животът ми е импровизация. Отделно смятам, че няма такова нещо като перфектен живот. Не съществуват подобни абсолютни неща, хората се опитват да оцеляват и точно този процес ние описваме в “Големи малки лъжи”. Основата на сценария на минисериала е книгата. Изследваме непознатото и начините, по които се самозалъгваме, проекциите, които постоянно извършваме в реалността. Това е творба за нашите недостатъци. Толкова по-приятно е когато осъзнаеш, че ние като човешки същества сме изтъкани от противоречия и недостатъци и може да си помагаме един на друг.

- Домашното насилие е сериозна и широко отразявана обществена тема. Вие играете ролята на жена, която е жертва на насилие в дома си. Какъв беше вашият подход към тази деликатна територия?

- С известна доза неохота. Аз съм ангажирана с каузата на ООН по въпросите на жените, наясно съм с тежки теми като военни престъпления и домашно насилие. В минисериала ние разказваме една история, но не се опитваме да отправим послание, с което да искаме да отговорим на всички въпроси. Но колкото повече такива истории се разказват за домашното насилие с всичките нюанси и сложности, толкова е по-полезно за диалога в обществото. Защото по принцип е трудно да се говори за това. Бих желала отново да подхванем тази тема след премиерата на минисериала. Има толкова важни неща като сексуалното насилие и изнасилванията, с които всички ние трябва да се занимаваме. Смятам, че “Големи малки лъжи” е едновременно трогателен, забавен и опустошителен.

- А какво ви привлече към историята?

- Много рядко може да се намери четиво за силен и интригуващ женски образ. А тази книга имаше цели пет такива. Това ме привлече към историята. Идеята за минисериал - също. Форматът предлага много предизвикателства и възможности. Тонът на историята е особено важен и атрактивен - едновременно сериозен и изпъстрен с хумор. В началото на работата по екранизацията пред мен стоеше въпросът как да накараме тази история да проработи в продължение на седем часа, колкото е времетраенето на целия минисериал. Това предизвикателство превърна работата в изключително вълнуващ процес за мен.

- Феминистки ли е този сериал?

- Не бих казала. Не мисля за “Големи малки лъжи” като за произведение с определено послание. Не е феминистки. Не бих желала да бъда човекът, който да казва на публиката как трябва да се чувства, защото историите, които разказваме, са лични и всеки ги приема така. Творбата може да значи едно за някой зрител и съвсем друго за друг. Бих желала да се започне разговор, дискусия. Есенцията на “Големи малки лъжи” е женското приятелство и силата на дамите да се защитават взаимно, когато се обединят. Но е необходимо да се гледат всичките седем часа от минисериала.

- Как се промени Холивуд през последните години?

- Промени се много, но според мен е време за обединение около общи ценности и споделени моменти. Много е важно да не съдим другите, да не сочим с пръст, да не бъдем толкова обсебени от повърхностни неща. Това се опитвам да предам и на своите деца. Аз не желая да бъда от хората, които алиенират и отхвърлят другите. Трябва да сме внимателни и хуманни. Добротата и състраданието са толкова важни в днешния ни свят. Трябва да сме отворени. Но Холивуд може да бъде жесток. Не само Холивуд. Помня как още в гимназията се прибирах разплакана при майка ми ако някой ме беше обидил или нагрубил. Светът е суров. Но любовта и топлотата, давани на децата, докато растат в дома, е важно условие за бъдещ социален просперитет. В нашия бизнес суетата е невероятно необходима, тя е част от тъканта на шоуиндустрията. Но нещата може да се правят фино, с класа и стил. Не е задължително за актрисите и дамите в шоубизнеса да се снимат голи, за да са секси. Вече съм свикнала със средата и условията, но в началото ми беше страшно странно да позирам за снимки по червени килими и премиери.