Д-р Мила Петрова завършва медицина в София през 2008 г., като в хода на следването си преминава обучение в Германия в клиника по хематология и онкология. През 2010 г. стартира и специализацията ѝ по Медицинска онкология. 

През 2016 г. придобива специалност „Медицинска онкология“, а през 2019 г. защитава и докторска дисертация. От 2012 г. до 2019 г. е представител за България на младите онколози към ESMO (Европейската асоциация по медицинска онкология), а от 2019 г. е председател на Българската асоциация по медицинска онкология и член на ESMO Membership Committee. 

През 2022 г. д-р Петрова завършва Leadership Generation Program към ESMO, където е една от петнадесетте избрани сред повече от 200 медицински онколози от цяла Европа. Д-р Мила Петрова има редица участия в национални и международни конгреси и семинари и е автор на множество научни публикации в областта на медицинската онкология. Към днешна дата тя работи в МБАЛ "Надежда" в София.

За онкофертилитета, това дали може пациентът да разбере кога една химиотерапия не е подходяща за него и новите възможности, пред „Труд news”, говори д-р Мила Петрова.

- Д-р Петрова, през последните години има много кампании за набиране на средства за онкоболни хора. Зачестиха ли раковите заболявания?

- Онкологичните заболявания са с изключително голяма честота. За съжаление, се наблюдава и подмладяване на пациентската популация. Тъй като стана дума за кампании, бих могла да отбележа, че голяма част от лекарствените възможности са налични в нашата страна и те се реимбурсират от Здравната каса. Недоверието към българския лекар и понякога хаосът в здравната система, е причината, поради която тези пациенти започват да търсят възможност и лечение в други страни. Причината не е в липсите на кадри или медикаменти, а в недоверието към българския лекар, за което сме виновни всички ние - лекари, медии, държава. 

- Кога пациентът реално трябва да потърси лечение в чужбина?

- Има заболявания, които са редки и се изисква специална техника за лечение, която не е налична в нашата страна. Има определени центрове в Европа, където това лечение може да се проведе. Тогава пациентите могат да кандидатстват към Здравната каса за заплащане на такова лечение, каквото е невроендокринните тумори, например. Това са интересна група злокачествени заболявания, като през последните 10 г. разбираме повече за тях. Един от основните методи за лечение на такъв тип заболявания, е радионуклидна терапия, която е специфична, скъпа и в България не се осъществява. Има няколко центъра – в Италия, както и в скандинавските страни, където това лечение се осъществява и пациентите могат да кандидатстват по програма за организирането му и това се заплаща от нашата Здравна каса. Единственото, което не се поема, са разходите по пътуването на пациента.

- Да засегнем темата за онкофертилитета. Когато пациентите чуят тази диагноза, какво означава това за тях?

- Особено по-младите хора, когато чуят диагнозата „рак“ автоматично забравят за това нещо, тъй като пред тях седи притеснението „Трябва да оживея, да оцелея, сега не е времето да мисля за деца“. Ето тук е най-голямата грешка. Когато един пациент чуе тази диагноза, трябва да има съответното лечение, но винаги има една опция той да съхрани яйцеклетки или сперматозоиди. Това е процес, който се извършва в България. Времето за стартирането му е много кратък. Важно е да се каже, че това не забавя лечението на пациента и не води до допълнителен риск за него, свързан с активиране на заболяването. Тази стимулация е безвредна за пациента и не води до забавяне на лекарственото лечение. Когато се минат първите курсове на лечение и пациентът е по-спокоен, той има един светъл лъч, който го води през цялото лечение, а именно, че в един даден момент, когато приключи борбата с рака, може да има деца. Относно проблема с онкофертилитета, много изоставаме относно останалите европейски страни, защото тази тема все още е недостатъчно позната и за пациентите, и за лекарите. Преди повече от година беше създадена платформата “Zapazi.me”, където има достъпна информация за онкофертилитета за пациенти в репродуктивна възраст, които са диагностицирани с онкологично заболяване.

- Ако преди да стартира лечение една онкоболна жена не е замразила яйцеклетки, може ли след края на лечението, да забременее по естествен път? 

- Това, което показват големи проучвания, където са изследвани много пациентки, след приключване на химиотерапия, която е токсична за яйчниците, е, че вероятността за спонтанна бременност намалява с 40 %. Това е единият проблем. Вторият е - възрастта на самата пациентка, когато тя е диагностицирана със злокачественото заболяване. Третият проблем идва от факта, че има периоди, когато трябва да се изчака. Това е т.нар. „изчистване“ от лекарствата, било то след химиотерапия или прицелна терапия. След приключване на лечението, е необходимо да се изчака, за да няма токсичност по отношение на ембриона. След проведена химиотерапия все още е необходимо да минат 12 месеца, а ако пациентката е провеждала прицелна терапия с един медикамент, наречен „Херцептин“, е необходимо да минат 7 месеца. За ендокринната терапия трябва да се изчака 3 месеца. Тук има и много вероятности. Ако става въпрос за една пациентка на 25 г., нещата седят по един начин. Ако обаче пациентката е между 33-37 г., разбира се, че химиотерапията и изчакването след това, ще е друг случаят. Освен това никога не се знае след провеждане на химиотерапията до каква степен ще се възстанови яйчниковата функция. 

- При жените, освен често срещаният рак на гърдата, зачестяват и случаите на рак на маточната шийка. Какво е мнението ви за HPV ваксината?

- Мога да кажа, че ваксинирах дъщеря си, защото това е нещо, което е доказано в годините. Има страни, където благодарение на тази ваксинация, заболяването е в изключително ниска честота. 

- Ако на една жена не ѝ е била поставена HPV ваксина, като дете, може ли да го направи на по-късен етап?

- Независимо от това, че една жена вече е започнала да води полов начин на живот, не пречи да се постави ваксината. Отрицателният резултат от HPV обаче не означава непоставяне на тази ваксина. Ако има наличие на HPV трябва да се вземе предвид мнението на гинеколозите, за да се определи генетичният подтип на съответния вирус и да се видят възможностите за лечение. След това от тях излиза препоръката дали трябва да се направи ваксинация или не. 

- Ракът на гърдата при жените е често срещано онкологично заболяване. Много често то се диагностицира в по-късен стадий. Има ли шанс за лечение в напреднал етап от болестта?

- Когато става дума за заболяване с метастази, в 4-и стадий в онкологията, много важно е да се обясни на пациента, че не можем да го излекуваме. Това, което имаме за цел, е да продължим неговия живот и той да бъде с добро качество. Има нови молекули, които излезнаха през последните 10 г. и повече от 6 години имаме възможност за лечение с имунотерапия, която не е „вълшебното“ хапче, което ще излекува пациента с онкологични заболявания, но категорично, при много злокачествени заболявания, подобри дългосрочната петгодишна преживяемост. Това е малигненият меланом и белодробният карцином. Имунотерапията навлиза и при лечението на карцинома на гърдата и драстично промени хода на заболяванията. Прицелната терапия представлява едни малки молекули, които са насочени към определени таргети на туморните клетки и също доведе до по-добра преживяемост и качество на живот. Появяват се нови лекарства и възможности за лечение при пациентите в по-напреднал стадий от заболяването. 

- Може ли пациентът да разбере кога една химиотерапия не е подходяща за него?

- Когато започнем едно лечение с медикаменти и когато се отнася за метастезирало заболяване, правим контролни-образни изследвания (скенер или ПЕТ скенер), в зависимост от това, с какъв метод е диагностицирано първоначално заболяването. На всеки 3 до 6 месеца е интервалът, на който пациентът трябва да се проследява с образно изследване. Ако обаче в хода на лечението той съобщи, че не се чувства добре – има редукция на тегло, намален прием на храна или все по-често иска да лежи вкъщи, или има нещо от кръвните изследвания, които пускаме и ни притеснява, това са най-общо белезите, които трябва да ни насочат към мисълта, че има проблем с лечението на този пациент и максимално бързо да се назначи образно изследване, което да потвърди дали е така или не. За съжаление, има случаи, въпреки проведеното образно изследване, когато ние не виждаме от картинките на скенера, че има прогресия на заболяването. Причината за това е, че всяко образно изследване има свое ограничение. И скенерът, и ПЕТ скенерът могат да видят туморни формации над 0,5 см. Има случаи, когато пациентът не се чувства добре и след направен скенер, той не показва нещо различно от предходните образни изследвания, но реално след 2 месеца, повтаряйки този скенер, вече се вижда появата на тази прогресия. Това нещо трябва да се знае от пациента.

- Какво е адюванта терапия и какво не знаят хората за нея?

- Това е следоперативна терапия, пациенти, които са провели вече операция, било то за карцином на гърдата, дебело черво или на бял дроб. Данните от последните 20-30 г. показват, че операцията сама по себе си не е достатъчна за превенция от това заболяването да се върне в годините напред. По този повод я има и т.нар. „адювантна терапия“. Това е терапия, която да засили ефекта на хирургията и да намали риска заболяването да се върне под една или друга форма в годините напред. Приложението на тази терапия зависи от стадия на заболяването, от общото състояние на пациента, от възрастта му и придружаващите го заболявания. Тя не се прави на всяка цена. Има критерии кога и при какви случаи трябва да се прилага. Около 90 % от лекарствата за тази терапия, които са одобрени от ЕМА (Европейската агенция по лекарствата), се реимбурсират по Здравна каса в България.

- От кои онкологични заболявания най-често е болен българинът?

- В България, за жалост, нямаме раков Регистър, но в Световен мащаб това са – карциномът на гърдата, на дебелото черво, на белия дроб и простатата.