При разнобой просто ще долетят трима американски сенатори и за 20 минути ще ни разяснят нашата позиция

Само дни преди началото на Олимпийските игри в Пекин мирише на война. Русия и САЩ преговарят, но в преговорите дрънчи оръжие, тътенът му отеква в България. За пръв път от края на Студената война насам имаме толкова нагнетена ситуация - светът наистина е разделен, а опасността дебне съвсем близо до нас. Дали ще гръмне пушката? Ако се вярва на CNN, пушката е в ръцете на руснаците, а пръстът им е на спусъка. На тях им омръзна да отричат.

Който следи руската политика в последните 20 години, знае, че тя не е по празните приказки. Русия няма да нападне, без да получи сериозно основание. Самото украинско разузнаване в началото не видя опасност, та се наложи сюзерените му да го увещават, че си е сложило бинокъла наопаки. Западът, който заяви, че заради Украйна няма да рискува костите на един померански, още по-малко американски гренадир, много иска война с Русия, но с украински ръце. И затова напоследък праща на терен оръжие и провокатори. В самата Украйна обаче има разнобой.

Президентът Зеленски е разумно уплашен за властта си, която ще изпусне след първия изстрел. Но срещу себе си има обединена глутница олигарси, начело с вездесъщия Порошенко, която му иска главата. Засега те се чудят дали едно бързо и безкръвно поражение ще им свърши добра работа. А някои от тях разсъждават върху (не)възможна сделка с Русия. Това отдалечава възможността някой пиян командир да заповяда поредната стрелба срещу детска градина в Донбас. Според свидетели, преди дни секретарят Блинкен е напуснал Киев в кисело настроение. Може би не е намерил ръка, готова да подпали огъня, още по-малко пък готова да вади от него кестените.

Преди 8 години, 3 дни след края на зимната Олимпиада в Сочи Русия влезе в Крим и остана там. Сценариите рядко се повтарят, губи се изненадата. След Крим Русия остави Украйна да се пържи в евроатлантически сос и подкрепи само тези, които воюваха за правото си да бъдат руснаци. Още спорят дали това беше добър избор. Но западната ориентация на Украйна се превърна в агония - стопанска разруха, погром над промишлеността, ужасяваща загуба на население. И увяхваща надежда за ушанка, пълна догоре с евро. (Все едно гледаме България на бързи обороти.) Франция и Германия вече се измъкват на пръсти. Накрая може да я увесят на врата на руснаците - цяла или на части. Но Путин ще поиска добро правно основание - както винаги. Майдан, контрамайдан или референдум някакъв. Не можем да предвидим. Но Олимпиадата наистина е важна. Срещата на Путин с други олимпийски богове, от която Байдън доброволно се изключи, може да стане епизод от пренареждането на света. Украйна е само частен случай.

Само преди няколко дни Русия заяви, че НАТО трябва да изтегли войските си от България и Румъния.

Посланието на Кремъл е еднозначно. А жуженето в България е многопосочно. Действително важните мъже усещат как се спуска мъглата и може би знаят как мълчи в този случай умното куче. Професионалните атлантици у нас изтръпват от свещен ужас. Вече се виждат как заживяват прост земен живот, хранейки се само от уменията си - един учи третокласници на аритметика, друга продава дамска козметика. Лошото е, че по сегашните закони „Трабантът“ вече не става за такси. Разбира се, има и смелчаци, които са готови да защитят с оръжие суверенния български избор. Бедата е, че трудно ще се проврат през люковете на танковете. Т-72 не е съобразяван с техния наднормен атлантизъм. Затова очаквам да водят битката виртуално, всеки от работното си място - кой от офисите на ЕП в Брюксел, кой от подземието на IRIS в София. Всъщност, в условията на пандемия то май няма друга възможност.

Със сигурност има български политици, които разбират колко сериозно е положението и са наясно с това какво би станало, ако не дай си Боже, американ­ците и руснаците натиснат спусъка. Но в момента ни управлява една развеселена детска градина, в такова състояние на духа, все едно е нахлула в килера с бабиното сладко. Патиланци някакви, с рококо отношение към живота и липса на страх от баба Цоцолана. Тунелите под Шипка и вторите мостове над Дунав ще ги строят други, а тези са готови още довечера да отплуват от Китера с натъпкани догоре дисаги. „Юпита“ 2.0, този път не царски, а само президентски. Дори един външен дълг не могат да врътнат като хората.

Нито от тях, нито нас, избирателите, в този случай нещо зависи, макар да сме равноправен партньор в Алианса. При разнобой просто ще долетят трима американски сенатори и за 20 минути ще ни разяснят нашата позиция. Но няма да се наложи, няма да проповядваме ереси. Мнозина вярват, че Борис III не е умрял от отрова, но на никой не му се участва в нов следствен експеримент. Ето, министърът на отбраната Стефан Янев първо съобщи, че България няма да се намесва пряко в конфликта между Русия и САЩ, респективно НАТО, а след това каза, че приемаме 7 изтребителя от Испания и от Нидерландия. Нещо като мъничка летяща „Синя дивизия“ с нидерландски съпровод, която ще ни пази от Русия. Няма да я върнем. Ще я заредим с керосин и ще u помахаме за из път. А министър Янев може да потвърди, че и ние ще се включим - веднага щом пристигнат нашите F-16.

За България със сигурност ще има последствия от този конфликт. Близко до нас се сблъскват световните тектонични плочи. Ако стане земетръс, ще посрещаме бежанци. Дотук сме оставили българите в Украйна да се оправят сами. Свикнали са, но накрая може и да си спомним, че с тях сме една кръв. И трябва да се молим утре да се събудим в същите наши граници, които вече не можем да изпълним със съдържание. Защото можем да се озовем на масата на преговорите. В нечия чиния.

В Черно море спокойствие ще има, когато бъде решен украинския въпрос. Напоследък британците са първи дразнител - решили са да строят военноморска база в Николаев. Едва ли Русия ще изтърпи това - т. нар. „ултиматум“ не u позволява увъртане по въпроса. Но ако пристигне някой самолетоносач, не бива да се плашим - може да се окаже български, купен от транспортния министър. А ако от него слязат рицарите на свободата, не трябва да досаждаме с въпроси. Казват, че националните територии на страните-членки на НАТО са територии на Алианса. Всъщност са на САЩ. Припомням, че местните закони никъде не важат за техните въоръжени сили.

Към нас също няма да има въпроси. Не ни питаха преди 30 години, когато още имахме войска, въоръжена с 200 самолета и ракети, способни да занулят Цариград. Няма за какво да ни питат и сега, когато имаме само военнополева баня. Впрочем, все още имаме духовата музика, с която да преминем към руснаците, когато ни изпратят на Източния фронт.