Тайно изпратеният в ЕК „План за реформи на българския електроенергиен пазар“ се оказа доста елементарен документ - чисто и просто План за съсипване с цел национализация на единствените значими и изградени в новата история на България частни централи - т. нар. американски централи ТЕЦ ContourGlobal Марица Изток 3 (МИ-3) и ТЕЦ AES Гълъбово (МИ-1). Крайната цел на упражнението най-вероятно е последваща „приятелска“ приватизация - била тя видима или невидима.

Не съм виждал договорите им, нито знам точно какво се е случвало около подписването им. Обаче съм убеден, че ако се стигне до съдилища, ще ни разкажат играта - точно както Росатом осъди НЕК за АЕЦ Белене. И накрая не политиците и бюрократите, а всеки един от нас ще плаща сметката. Евентуалната „победа“ и изкарването на тези централи на „свободния пазар“ би накарало собствениците им просто да ги спрат. Това е леко притеснително, защото:

1. Двата ТЕЦ-а осигуряват средно 18-20% от тока на страната и то точно в моментите, когато системният оператор има най-голяма нужда от него. Блоковете им са доста по-маневрени от всички други големи ТЕЦ в страната. Това е изключително важно, защото им позволява да работят ефективно както като базови, така и като регулиращи мощности.

2. За разлика от всички останали в страната, двата ТЕЦ-а са на световно ниво по отношение на екологичните си технологии и резултати. Нивото им на сероочистване е според най-добрите налични техники - движи се около 97-98%. Въпреки това няма как да се постигнат заветните 320 мг/м3 (според новите изисквания на ЕК, които впрочем бяха обявени за нелегитимни от съда!), просто защото абсолютното количество сяра в нашите лигнити е ужасно високо.

3. Край МИ-3 е заводът за гипсови плоскости на Кнауф, където голяма част от отпадъчния гипс се превръща в строителни материали. МИ-1 пък има напълно затворен цикъл на водите, тоест не зауства абсолютно никакви отпадъчни води. Освен това има и най-модерното съоръжение за съхранение на отпадъци от лигнитна централа на Балканите, което единствено реално се рекултивира - за разлика от лунния пейзаж наоколо.

4. През 2019 г. двата ТЕЦ-а общо получават като допълнителни плащания 31% (около 500 млн. лв.) от Фонд „Сигурност на енергийната система“ и генерират 18% от тока в страната. ВЕИ без големите ВЕЦ (слънце, вятър, мини-ВЕЦ и биомаса) поглъщат 68% (1,13 милиарда лв.) от разходите на Фонда (49% за производителите и 19% за компенсации на ЕРП), а генерират около 8% от тока в страната.

5. Парадоксално е, че интеграцията на слънчевите и вятърни централи у нас всъщност е тотално зависима от почти непрекъсната работа на американските ТЕЦ в режим на първично и вторично регулиране.
В светлината на всичко казано дотук, най-голямата глупост, която може да направи правителството е да тръгне да прекратява договорите на двата частни ТЕЦ-а. Трудно може да се измисли по-ефективен начин: 

а) да се върнем във времената на режим на тока и/или 

б) България да покаже на целия свят, че днес нейното правителство заслужава по-малко доверие, отколкото преди 20 г., когато са сключени договорите за изграждането им.

Ще се избият да инвестират тук, нали?

За капак правителството изненадва и с втора новина: В новата Стратегия за устойчиво енергийно развитие е записано, че държавата планира конвертиране на лигнитните ни ТЕЦ-ове на природен газ! Ясно е, че това се прави с цел намаляване на въглеродните емисии от ТЕЦ, за да се задоволят климатичните политики на Европейската Комисия.

Какво би станало обаче, ако наистина махнем въглищата и минем на газ? Първо, десетки хиляди хора остават на улицата и стандартът на живот в някои региони ще падне драстично. Освен това автоматично губим относително високото ниво на енергийна независимост и сигурност, на което се радваме днес. Защото ние газ потенциално може и да имаме, но даже не искаме да го знаем. Достъп до кой знае колко много алтернативни доставчици също нямаме.

Още по-интересен е потенциалният ефект върху цената на тока, с който голяма част от българите се топлим: днес ТЕЦ-овете ни плащат за въглища около 65-80 лв./тон условно гориво, което е около $1.5-1.7/mmbtu. Тези дни цените на газа на най-ликвидния пазар в Европа (холандския хъб TTF) се въртят около $23-25/mmbtu, тоест около 15 пъти по-високи са от сегашната цена на горивото на ТЕЦ-овете ни.

Да, България трябва и може да намалява въглеродните си емисии. Не, това не трябва и не може да става за сметка на стандарта на живот на българина, нито за сметка на енергийната ни сигурност.