Само лозовите масиви осигуряват някаква работа и доходи на обитателите на потъналите в треви и храсти къщи

Кметицата на селото Малина Рангелова бере по тон на ден

След средата на септември тихото и почти безлюдно крайдунавско село Станево кипи от шум и врява... По улиците, където иначе рядко се мярка човек, сноват коли и камиони, а по хълмове към Дунав трещят изстрели, пукат се разноцветни ракети и ечи хор от вувузели сякаш край селото тече мач поне между „Реал“ и „Барселона“... Отмине ли човек крайните къщи обаче причината за данданията става ясна – мач няма, край Дунав с пълна пара върви гроздоберът. До пътя към реката са струпани стотици касети с грозде, работници смъкват от трактори нови купища каберне и мерло, а рояци оси обикалят с жужене обляната със захарен сок планина от грозде сякаш я пазят от хората... Най-опасните нашественици обаче се огромните ята косове , които се вият на облаци над масивите и затова пазачи с вувузели и газови пищови гърмят като на война. Гроздоберът е в разгара си, а край Станево са простират едни от най-големите лозови масиви в региона – над 1000 декара.

- Започнахме прибирането на реколтата на 15 септември. Стана истински празник – с погачи и музика. Наехме над 100 работници и вече приключихме с бялото грозде и берем червените сортове. Добивите са много добри – от 800 кг до тон от декар. Грозде има много, но няма кой да го бере, събираме хора от цялата околност, казва отговорничката на масивите Милка Велкова. Гроздето е последното богатство и май единствената надежда за оцеляване на крайбрежните селца в Ломско. В миналото Станево имало над 3000 жители, на пристанището му спирали пътнически кораби, училището било пълно с деца, а хората изкарвали хляба си по полето и в кошарите пълни с животни. В последните десетилетия на комунизма обаче заводите в градовете глътнали бившите земеделци, след промените рухнало и кооперативното стопанство и селото почнало да пустее... Днес в Станево живеят малко над 200 души, повечето от които са над 70 годишни. Единствените заплати се дават в кметството и пощата и само лозовите масиви осигуряват някаква работа и доходи на обитателите на потънали в треви и храсти къщи. За да изкара някой лев над заплата, в гроздобера се е включила и кметицата на Станево – Малина Рангелова.

- В края на лятото в кметството няма много задачи. Бабите и дядовците са щастливи – при много от тях на гости са били деца и внуци. Щъкат из дворове и градини, подготвят си запасите за зимата. Поисках отпуск, за да поработя на полето, не съм била цял живот кмет, казва младата жена.

- Малина е много работлива, върви из редовете като комбайн и пълни светкавично касетите с грозде. На ден бере по един тон. И най-мързеливите покрай нея се стараят, споделят останалите. През няколко реда от кметицата чепките с каберне реди в кошница и най-опитната берачка, една от най-старите жителки на Станево – баба Цанка.

82-годишната жена върви без бастун и очила из масивите и не пропуска и зрънце от лозовите пръчки. Докато къса гроздовете, старицата не пропуска с орлов поглед какво става край нея и пришпорва по-младите да не се помайват. А когато слънцето напече, баба Цанка хвърля по някой майтап и и пали смях, който прогонва като свеж вятър умората. Преди дни, докато пълнела касетките, баба Цанка обяснила на всички как след работа ще отиде на събора на съседното село да друсне едно хоро на площада. Щом свършила работата обаче неочаквано заявила, че се отказва от празника.

- Много ми се весели, ама докато мъкнех касетките с грозде по тия баири си насиних коленете. Как сега да си сложа сега късия фустан – ще стана за смях!, оправдала се белокосата шегаджийка. По-младите всеки ден кандърдисват старицата да си стои в къщи и да почива, но баба Цанка не отстъпва и от зори е в масивите.

- Мене работата ме не плаши, а самотата. По хубаво цял ден да съм сред хора, отколкото да кукувам в празните стаи. А и още ме бива, не мога да стоя със скръстени ръце, споделя пенсионерката. Баба Цанка има 6 внуци и двама правнуци и много се гордее с тях. С парите от гроздето сигурно ще им купи нещо за новогодишните празници, кани се тя.

- Ако всичките ни работници бяха като кметицата Малина и баба Цанка щяхме да приберем гроздето до края на септември. Но няма достатъчно хора за работа, обяснява отговорничката Милка Велкова. За прибирането на реколтата стопаните на масивите плащат по 7 ст на килограм грозде и някои печелят по 40-50 лева на ден. Други обаче искат да работят на надник – по 25 лева, но без норма – колкото наберат. Брането на грозде се плаща в края на всяка седмица и част от берачите – най-вече от мургавото малцинство, като вземат парите изчезват – докато изядат и изпият спечеленото. После идват пак и почват пазарлъците, обясняват стопаните. В Станево има 800 дка лозя, повечето засадени по европрограми през последните 15 години. Заради фалити на фирми масивите на няколко пъти сменяли собствениците си, а от няколко години са закупени от китайски бизнесмен. Новите шефове са се заели сериозно със запазването и развитието на масивите, садят и нови лозя, плащат навреме на работниците. „Абе, направо ставаме като китайци!“, коментират местните. След положените грижи гроздето тази есен е много добро и като добиви и като качество, отчитат специалистите. Захарност му е 26-27 градуса, зърната са здрави. За каберне и мерло край Дунав идват кервани с камиони от винзаводи в Южна България. Купуват и редови любители на хубавото вино – цената за всички сортове е по лев килото.

- Хубаво вино става от хубаво грозде, а хубаво грозде става с много труд и любов, споделя отговорничката за масивите Милка Велкова. Преди повече от 20 години тя е била банкова служителка, но в годините на промените решила да се заеме с бизнес и избрала лозарството. Учела се в движение и вече стопанисва 392 дка лозя край село Долно Линево, отговаря и за 1200 дка в Станево.

- Най-хубавото вино става от мерло – тежко, но силно грозде. Най-добре е захарността да е 22-23 градуса, за да не се слага допълнително захар. Гроздето трябва да се смеле и чепките да се изхвърлят. В семето има достатъчно танин за виното, съветва Милка. В буретата трябва да се слага да кипи само сока, без киселини или прахове за избистряне. Виното от мерло без химикали е еликсир и лекарство, но трябва да се пие с мярка, защото е много силно, съветва опитната лозарка.

- Абе с виното трябва да се внимава - хване ли те маята, ще си строшиш главата!, допълва и помъкналата поредната касета с мерло баба Цанка. След гроздобера, част от берачите ще се заемат със закриване на новопосадените 300 дка с лозя край Дунав, а после още през януари ще започнат и резитба. За да има добра реколта, лозята трябва да се работят целогодишно, категорични са експертите. Кметицата Малина ще се върне в кабинета си и ще започне работа за асфалтиране на пътя до крайдунавското село. Ще търси и места по социални програми за безработните, които да проправят пътеки през преспите до самотните старци и да ги снабдяват с хляб. А малцината местни жители гледат да напълнят поне по едно буре с вино в мазето – да ги топли в студената зима, да лекуват с него настинките и да посрещат роднини и приятели. Защото без лозя и вино животът край Дунав ще бъде още по-беден и труден...