"Искаме Северна Македония да стане част от ЕС и искаме това да стане максимално бързо. Новото правителство твърди, че е посветено на това и иска да види напредък в евроинтеграцията и бързо приемане на държавата в ЕС. Очакваме интензивно сътрудничество с правителството за изпълняване на тази цел. Какво означава това? Бързо осъществяване на реформите, които са необходими, за да бъде държавата подготвена за членство в ЕС, прилагане на съществуващите договори, но и посветеност на ангажиментите за включване на българите в конституцията на страната".

Това заяви в интервю, излъчено по МРТ 1, посланикът на ЕС в Република Северна Македония Дейвид Гиър.

"Европейската интеграция е държавен проект, воден от правителството, но всички институции в държавата - президент, парламент и останалите структури, имат своята роля в него", добави той.

По отношение на твърденията на премиера на Република Северна Македония Християн Мицкоски, че с преговорната рамка Договорът за приятелство и добросъседство с България вече е предоговорен, което според него означава, че може и още веднъж да бъде променен, Гиър акцентира върху два аспекта - добросъседските отношения, „които са в интерес на всички” и преговорната рамки.

„Споменах за това какви придобивки имаше от договора с Гърция. Така е и по отношение на договора с България, който създаде рамка за подобряване на отношенията в много сфери и е важно всички да работят за задълбочаване на отношенията между Северна Македония и България.

По отношение на промените в конституцията, нашата позиция не е променена. И преди и след изборите казах, че очакваме Северна Македония да ги направи. Те (промените в основния закон) бяха договорени в през юли  2022 г. и това постави край на несъгласията, които не даваха възможност Северна Македония да напредва в евроинтеграцията си. След това бяха отворени преговорите с ЕС и започна скрининг процесът, който успешно завършихте в края на миналата година, т.е. имаше истински напредък. Сега очакваме този ангажимент да бъде изпълнен, да се завършат промените в конституцията с включването в нея на самоидентифициращите се като българи (в Северна Македония).

Не виждам възможност за промяна на преговорната рамка. Мисля, че е важно, разбира се, ако Северна Македония и България искат да разговарят за елементи от Договора за приятелство и добросъседство. Бих ги окуражил за това, но последиците върху преговорната рамка са същите, промените в конституцията трябва да бъдат направени, за да направите следващите стъпки към ЕС”, казва Гиър.

По отношение на Преспанския договор, около чието изпълнение беше създадено напрежение между Гърция и Северна Македония, Гиър казва, че разбира емоциите и от двете страни, но това е договор, който е в сила от пет години и вече е трябвало да остане назад като решение на проблемите между двете държави. 

„Това е подписан договор, който донесе резултати и направи възможно Северна Македония да се включи в НАТО и да напредва по европейския си път. Договорът доведе до двойно увеличаване на търговията, видяхме подобряване на сътрудничеството в областта на културата, туризма, дори военното сътрудничество. От Преспанския договор има реални ползи. Нашата позиция е, че договорът трябва да се изпълнява във всички негови аспекти, както беше в миналото и очакваме всички да го изпълняват, включително и употребата на конституционното име „ерга омнес” (за цялостна употреба)”, каза Гиър.