Повторена хиляди пъти от мрънкащи глави и "полезни идиоти" от всякакъв калибър, тази пропагандна лъжа така и не се превърна в истина

Дрънчеше на кухо шарлатанията, която сведе политиката от 2021 г. насам до битка между "партиите на промяната" и "партиите на статуквото"

Няма по-голяма, а в същото време по-провалена и по-вредна за обществото пропагандна шарлатания за последните три десетилетия от опита да се реконструира българското политическо пространство около въображаемата ос "партии на промяната-партии на статуквото". Повторена хиляди пъти от мрънкащи глави и "полезни идиоти" от всякакъв калибър, тази пропагандна лъжа така и не се превърна в истина. Лансирани бяха изваяни с подръчни материали образи на някакви смели борци, тръгнали в героична "мисия 121" на епична битка с някакво митично статукво - фалшива конструкция, съчленена от мукава и стиропор.

Истината е, че реална битка на Статукво и Промяна има само в специфични моменти при съвсем различни от днешните исторически условия. Не е достатъчно да си въобразиш такава битка и да я повтаряш като тамагочи из телевизии и социални мрежи. Преломни исторически моменти, когато наистина се сблъскват Статукво и Промяна, има, например, когато се сменя едно прогнило обществено устройство. Както беше в годините непосредствено след падането на Берлинската стена - перестроечното статукво срещу демокрацията. Или при тектонични размествания на геополитическите платформи и определяне на геополитическата принадлежност на държавата.

Както беше в средата на 90-те - статуквото на "сивата постсъветска зона" срещу историческата промяна,  каквато беше присъединяването на България към Свободния свят. Това бяха двете големи битки със статуквото на нашето време, които ние, нашите поколения, обществени и политически сили и среди, които бяхме движещите сили на Промяната, спечелихме безапелационно. Първата, с циментирането на необратимостта на демокрацията чрез приемането на Конституцията от юли 1991 г. А втората - с успешното присъединяване на България към най-могъщите икономически и военно-политически съюзи на планетата - ЕС и НАТО, извоювано с огромен труд и дълбоки реформи в законодателството, администрацията и икономиката в периода 1997 г.-2005 г. Никога след това - и до ден днешен! - в България не е имало обективни условия за сблъсък между Статукво и Промяна.

Да се представят рутинните проблеми на управлението, колкото и дълбоки да са те, за някакво историческо "статукво", а борбата за преодоляването на тези рутинни проблеми - за някаква епохална промяна, е нищо повече от тривиална глупост. Това не е годна концепция за осмисляне на реалността и за правене на политика.

Скоро ще се изпълни втора година, откакто през март-април 2021 г. започна тази шарлатания – да се обявява рутинната партийна борба за властови позиции и, евентуално, за по-добро управление, за митична битка "статукво-промяна", "мрак-светлина", "Долната земя срещу Горната земя". Тази инфантилна образност може и да пленява въображението на определени прослойки, но изначалната лъжа, на която е построена, я обрича на тотален провал. Както се и случи, при това съвсем очаквано за всеки, който има необходимия когнитивен багаж, за да познава и разпознава историческите и политическите процеси.

Дългогодишната доминация на ГЕРБ в управлението, олигархичните тенденции, корупционните практики и прочие управленски проблеми, изискват също рутинни политически алтернативи и най-вече - капацитет за реализация на тези алтернативи. Не площадни "революции", не улични "епопеи", не хунвейбински битки с "четирите отживелици на старото статукво" - старите идеи, старата култура, старите обичаи и старите навици - по Китайската комунистическа партия от времето на "културната революция". Затова дрънчеше на кухо шарлатанията, която сведе политиката от 2021 г. насам до битка между "партиите на промяната" и "партиите на статуквото". Защото се опита да подмени реалната необходимост от решаване на реалните управленски проблеми с някакъв виртуален псевдреволюционен мит и псевдореволюционна реторика. И защото на всичкото отгоре се опита да ребрандира като "промяна" партии, политици и въртящи се около тях клиентела и самодейци, които години наред са интегрална част от статуквото.

Да се твърди, че политико-икономическата схема, която формира сегашната абревиатура ДБ, а след това и ПП - схема, участвала активно във властта в две правителства на Бойко Борисов, и в още няколко преди това - щяла да събори "модела "Борисов" ведно с целокупното "статукво", е дървено желязо. Все едно да обявиш, че искаш да смениш статуквото на Тодор Живков с промяната на Милко Балев. Да не говорим за БСП и Мая Манолова, които нямат нито секунда политически живот извън статуквото. Не трябва да се бърка опозицията на едно правителство с битка със статуквото. Ако всички тези партии бяха предложили на избирателите алтернатива за по-добро управление, можеше и да имат успех. Но те, подбуждани и от президента Радев, предложиха "революция". При това фалшива "революция" от типа "стани да седна".

Когато вместо да предложиш реални решения на рутинните управленски проблеми, обявиш "революция", при която било важно "да махнем Боко, пък после ще видим", програмираш не само собствения си провал, но и провала на държавата. Защото битката на политически алтернативи става в условията на политически диалог, има градивно начало, каквото избирателите очакват. Докато революцията на шарлатаните анихилира всеки диалог, чертае не "червени линии", а кървавочервени бездни от омраза и непоносимост между партиите, налага фалшив черно-бял прочит на реалността и торпилира бъдещето.
Провалът на "революцията" на шарлатаните беше предизвестен, а политическите факти безпрекословно го потвърждават -  не получи значима обществена подкрепа, т.е. подкрепа от общественото мнозинство и мандат за управление.

Да припомним тези факти: "партиите на промяната" не получиха дори сумарно парламентарно мнозинство от 121 депутати. На изборите през април 2021 г. ИТН, ДБ и "Изправи се. Мутри вън" (ИМВ) имаха общо 92 депутати. След вота през юли осъмнаха със 112. През ноември миналата година ИМВ изпадна, а ПП, ИТН и ДБ спечелиха общо 108 мандата. Тази реалност принуди технолозите на революцията на шарлатаните по спешност да ребрандират опозиционната БСП, емблема на прехода, в "партия на промяната", за да сглобят провалилото се с гръм и трясък мимолетно правителство на Кирил Петков.

За да се стигне до последните избори през октомври тази година, когато ИТН отиде в политическото небитие, а ПП и ДБ едва се добраха до 73 депутати, а с БСП - 98. Четири поредни избора за две години очертават ясна тенденция - фалшивата конструкция "партии на промяната срещу партии на статуквото" се сгромоляса. Бедата е, че това сгромоляса и България. Естествено, не беше решен нито един важен проблем. Възцари се брежневски застой. Най-красноречивата илюстрация на този застой е обстоятелството, че Хърватска, която влезе в ЕС доста след нас, вече е в Шенген и въвежда единната европейска валута, а ние изпаднахме. България посрещна драматичните турбуленции, предизвикани от руската агресия срещу Украйна, незапомнено слаба и разделена до безпомощност. Дали това не беше всъщност скритата цел на "революцията" на шарлатаните?