Последното издание на Рейтинговата система, която сравнява всички 51 университета у нас, показа, че има ръст на студентите, които избират частно висше образование. 
Търсим проф. Георги Апостолов с въпроси на какво се дължи тази тенденция, в кои направления 13-те частни висши училища оглавяват класациите, колко плащат студентите и какъв успех имат. А той ни казва, че за тази година 21 500 души учат в тях - немалка цифра на фона на това, че частните университети са тотално неглижирани от държавата.

- Увеличава се броят на студентите, които избират частни университети у нас, показа последното издание на Рейтинговата система, професор Апостолов. Какво казват данните в детайли за тази тенденция?
- По отношение на студентите, които се обучават в частните университети, има ръст със 7,64 процента. В абсолютни числа това означава 1520 студенти повече за тази година. Интересно е да се сравни същият ръст в държавните университети. Той е 1,44 процента. Все пак 1520 студенти за страна като България не е много, но на фона на това, че в държавните университети се предприеха политики от страна на държавата те да бъдат подкрепени изключително сериозно финансово, това им даде много инструменти да влияят и върху привличането на студенти. А за частните университети, които не получават никаква подкрепа от държавата, включително и морална, има засилен интерес.

- Кои са направленията, в които частните висши училища дърпат напред?
- Най-голям интерес в частните университети има по отношение на театралното и филмовото изкуство, изобразителното изкуство и теорията на изкуствата. Но става дума за малък брой студенти, които учат в тези уникални специалности. Що се отнася до онези специалности, които са най-популярни и най-масови, това са основно „Администрация и управление“, „Икономика“, „Туризъм“, „Право“, „Национална сигурност“, особено сега. Така че те са конкурират и действително в България от 13 частни висши училища основната част са свързани с тези три направления.

- Не са ли част от тези направления и тези, в които завършилите получат най-високи доходи?
- Ако изключим медицинските университети, да, след това следват специалностите, които обучават специалисти в сферата на бизнеса. Там заплатите са много големи, зависят от постиженията, от размера на компаниите, от техните финансови ресурси.

- В кои от класациите според рейтинга частните университети са се представили по-добре?
- Тази година успяхме да защитим изключително висока акредитация, която е с 37 пункта по-висока от предишната и това ни извежда на първо място сред частните висши училища и в десетката на всичките 51 висши училища в страната. Ние сме изключително специфично, фокусирано висше училище. Ако държавните университети имат много сходен профил и много често или широка палитра от специалности, или строго специализирани, частните основно са фокусирани в тези три направления - икономика, администрация и управление, туризъм. Всеки от нас има специфичен профил, който се определя или от взаимоотношенията с бизнеса, или следва международен модел, добре разпознат в световен план.

- Казахте, че няма подкрепа от държавата. Кога ще има пари за наука за частните университети - искане, което отправихте по време на последния Съвет на ректорите и което бе прието от колегите ви?
- Причините частното висше образование да не бъде подкрепено от държавата вероятно са много. Те са може би социално-културни или социално-политически, тъй като в началните години на демокрацията на частното образование не се гледаше с особено добро око. Смяташе се, че това е по-скоро бизнес, отколкото образование и може би имаше основание в това. Първо, защото беше непознато. Второ, защото действително имаше такива практики - хората като че ли си купуваха дипломи от частните висши училища. Само че всичко това се промени с годините, макар че нагласите не се промениха. Промениха се правилата, защото сега и ние като държавните сме подложени на абсолютно същите процедури, акредитационни практики, отговаряме на същите критерии. Във всяко отношение ние сме абсолютно съпоставими с държавните университети. Стараем се да отговаряме на изискванията, които са заложени в закона, както за база, така и за качество на обучението. Стремим се към по-висока акредитация и тук е важно да кажа, че в тези три традиционни направления, които споменах, в първата десетка според Рейтинговата система, половината винаги са частни училища. Обществото вероятно ни подкрепя, тъй като се увеличава броят на кандидатите ни, при положение, че таксите не са ниски в сравнение с държавите, където могат да получат и стипендия, имат право и на общежитие. Ние не сме подкрепяни в този смисъл, но правим изключително много постъпки да променим това отношение и то поне в 5 направления.

- Кои са те?
- Парите за наука са сред тях, но ние сме начертали с колеги от други частни висши училища още стъпки, по които работим заедно с държавата, с работодатели, включително с колегите от държавните висши училища по линия на Съвета на ректорите. Първото нещо, което постигнахме, са парите за наука. Ние, като работещи в частни висши училища, трябва да отговаряме за своето кариерно израстване на абсолютно същите минимални наукометрични показатели, както е в държавните. Трудът, който ние полагаме и резултатите, които даваме като научен продукт, не са собственост на нашето училище - това е национален продукт. Това е трудът на български учен.

- Увеличават ли се научните ви публикации?
- Да, увеличават се, като и цитируемостта. Ние, за да се развиваме, имаме нужда от държавна подкрепа. Според всички политически документи учените в България са национален капитал, следователно би било справедливо ние също да получаваме по правилата, които са определени за държавните висши училища, за нашите постижения определено стимулиране.

- Но обещаните пари за наука така и не стават факт дори за държавните университети - как вие може да ги получите?
- Следващата стъпка е да получим подкрепа от страна на държавата и работим за това. Разговаряли сме по тези въпроси с министъра на образованието и от него имаме подкрепа. Предстои разговор.

- Да се върнем към другите точки тогава - кои са те?
- Следващата изключителна по важност точка са общежитията за нашите студенти, които са абсолютно равнопоставени на всички студенти в страната. По закон, по Конституция те имат право да се ползват от онова, с което разполага държавата, за да ги подкрепя. Смятаме, че е изключително разумно, имайки предвид, че ако сега проверим статистиката за натовареността на студентските общежития, с които разполага държавата, данните от миналата седмица са, че има 20 000 свободни места. Толкова са частните студенти. В момента те са 21 413. Разбира се, всички те няма да ползват място, но да имат тази възможност, от която сега са лишени. Това не е подкрепа за училището, а за студентите. Трета точка, върху която работим, е нашите студенти да имат право на стипендии за успех. Следващото, за което искаме да се борим, е да получават права да пътуват с отстъпки в обществения транспорт, както са в държавните университети. И последното, което е най-трудно и най-сложно, частните висши училища по сходен модел, да могат да получават, ако пожелаят, до 20 процента държавна субсидия от своя прием. Така както е в средното образование. Там е разработен модел, залегнал в закона, който позволява на средните училища, дори и детски градини, да получават до 20 процента, ако пожелаят. Тоест този модел да продължи и в сферата на висшето образование, разбира се, отчитайки спецификата на самото висше образование. Доколкото знам, някога когато той е бил разгледан и въведен, логиката е била именно такава - моделът да продължи в сферата на висшето образование. Дали това ще бъдат студенти със специални образователни потребности или в рискови групи, няма значение.

- А склонни ли сте частните университети да излезете от своя специализиран профил и да разкриете приоритетни направления, за които се очаква най-голям недостиг на кадри?
- Разбира се, при определени условия, но тук отиваме при другото ограничение Картата на висшето образование. Защото логиката, философията на самата карта е донякъде проблематична за нас. Най-просто казано - за да разкрием ново направление или някаква структура, ние трябва да се съобразим с картата. Тя казва, че ако има определен, запълнен капацитет, чак тогава могат да се разкриват нови направления или звена. Университетите имат изключително голям капацитет, който не могат да запълнят. И сега несправедливо е, ако едно висше училище е получило много голям капацитет, а тук вече проблемът с това получаване е също доста спорен, или група от висши училища не са изпълнили своя капацитет, то ние нямаме право да създаваме продукт. Да, ние можем да създадем по-качествен, можем да бъдем по-гъвкави в предлагането, разбира се, спазвайки всички законови изисквания - Агенцията по акредитация може да ни отнеме акредитацията, ако ние не правим нещо качествено.

- А в момента Картата на висшето образование, която е качена за обществено обсъждане, отново показва наполовина запълнен капацитет на университетите - как тази тенденция може да се обърне? Ще имат ли частните висши училища становище по нея?
- Да, тя предвижда същото. Тук логиката не я приемаме, но се съобразяваме и търсим други възможности за решаване на този въпрос. Събираме се, обсъждаме, пращаме становища, съгласуваме ги с нашите партньори като Българската стопанска камара или Асоциацията на индустриалния капитал - те излизат със сходни становища. Резултатът от тях обаче е нулев. При ситуацията, в която ние разчитаме само на себе си, в ситуация, в която заплатите на преподавателите в държавните висши училища се увеличиха изключително много, ние, за да съответстваме на тях, търсим варианти, за да ги настигаме. И да провеждаме дълги заседания, да измисляме концепции и да ги предлагаме, а те след това да бъдат неглижирани, дори икономически вече не е изгодно. По-скоро започнахме да търсим ефективни начини как да разработваме модели помежду си с бизнеса или международни партньори, чрез които да увеличим приема и приходите си.

- Бяхте обединени обаче по темата с предложената отмяна на таксите в университетите.
- Ние си мислехме тогава, че що се отнася до таксите - ако в България образованието стане безплатно, това в голяма степен ще облагодетелства и нас, защото ефектът ще бъде до голяма степен и този, че ако ние предлагаме по-добро образование, хората ще ни предпочитат, въпреки че могат да учат и без такси. Но това, което се случи при отказа на безплатно образование и въвеждането на едно изключително високо финансиране на преподавателите, без да бъдат въведени някакви специфични мерки, а те бяха въведени след това и предизвикаха буря - без обективни критерии за оценка на щатовете в държавните висши училища създаде за нас много голям проблем. Не знам какви ще бъдат последиците от него, защото, ако погледнете Рейтинговата система, ще видите, че от 2012 г., откогато тя съществува, държавните университети имат намаляващ брой студенти в много от своите специалности, дори рязко намаляващ брой, включително 2-3 пъти понякога, а от друга страна те задържат едни и същи нива на преподаватели, дори броят нараства в някои случаи. Ако държавата финансира преподавателите, без да се разгледа внимателно структурата на самия академичен състав, тогава в дългосрочна перспектива това ще създаде не само икономически, но и морални проблеми. Затова ние не настояваме за директна подкрепа, а за справедливи принципи.

- Какъв е средният успех на студентите, които избират частно висше образование?
- Той варира много в различните направления, но при нас данните, които имам, сочат, че средната оценка е около 4,6. Ако обърнем въпроса - имаме Рейтинговата система, която мери обективни критерии като принос към осигурителната система, като среден доход на завършилите, процент на реализация. Ако сметнем, че частните висши училища приемат студенти, които нямат висок успех, след това те си плащат, за да вземат висше разнообразие, как получаваме акредитацията си тогава? Ние работим основно за частния бизнес, аз не мисля, че който и да е частен бизнес би си позволил да наема служители, експерти, които не са достатъчно подготвени и демонстрират ниски професионални и морални качества.

- Колко е средната такса, която студент в частен университет плаща?
- Таксите в частните висши училища средно са около 1500 лв. на семестър. При нас таксата е 1620 лв. - малко над средната. Други частни висши училища са малко по-ниско от нас, други малко по-високо.

- Образованието е темата, която поставиха като приоритет политици преди изборите и сега, при старта на първото парламентарно заседание, което отново продължава с дни - възможно ли е намирането на консенсус и стартиране на важните политики?
- Абсолютна е несигурността тук. Но това, от което има нужда страната ни, е наистина силно образование. Не толкова приказки, а реални мерки, които водят до по-добър резултат.

Нашият гост

Проф. Георги Апостолов е завършил Философия в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, Международни икономически отношения в УНСС и Образователен мениджмънт в Холандското училище за образователен мениджмънт в Амстердам. Притежава докторска степен по Философия и заема академичната длъжност професор в направление Администрация и управление.
Бил е зам.-ректор Югозападния университет “Неофит Рилски”, декан на Философския факултет. Рецензент в международните научни списания Studies in Higher Education и Current Sociology на издателствата Routledge и SAGE.