Какви са основанията за сецесия* и ще допуснат ли САЩ да се раздробят като СССР

В САЩ се разгръща остра обществено-политическа криза. На 8 юни, с началото на събитията в Сиатъл, щата Вашингтон, кризата навлезе в нова фаза. В град с 800 000 души население протестиращите, водени от левичарите, включително троцкисти и други стихийни елементи, при благосклонния поглед на губернатора и кмета (и двамата членове на Демократическата партия) завзеха няколко централни квартала на града и ги обявиха за „Автономна зона на Капитолийския хълм“ (Capitol Hill Autonomous Zone – CHAZ).

Извършен е акт на сепаратизъм...

Интересите на автономията на определени региони в САЩ се коренят в традициите, а и самата федерална структура предполага известна автономия на всеки щат. Особено се откроява в това отношение щата Тексас. През 90-те години на миналия век възниква движението за „Република Тексас” и по-късно се появява „Националното движение на Тексас”. Съществува „Калифорнийското движение за независимост Calexit”.  В Америка има междурегионално сецесионистко движение с елементи на екологичен активизъм и авторите на този проект, наречен „Каскадия”, са обединили части от Канада и Западното крайбрежие на САЩ. Има привърженици на независимостта на Хаваите и Пуерто Рико.

Първата известна работа за сепаратизма в СAЩ се смята книгата „Деветте нации на Северна Америка” на американския учен и журналист Джоел Гаро, публикувана през 1981 г. Основната теза на тази книга беше, че всички настоящи граници на САЩ, както и държавните граници, са изкуствени, и те не отразяват реалността.

Джоел Гаро пише: „Забравете за границите, разделящи САЩ, Канада и Мексико - тези бледи бариери, са толкова пропускливи на пари, имигранти и идеи. Забравете глупостите, които сте учили в часовете по география в шести клас - за Изтока и Запада, Севера и Юга, слабо ехо на едно славно минало, което не съществуваше никъде, с изключение на прашасалите учебници.

Забравете за лабиринтите на държавните и провинциалните граници, за тези исторически аварии и грешките на геодезистите. Причината, е че никой освен тривиалните експерти не може да назове всички петдесет щата на Америка, е защото това едва ли има значение. Забравете за политическите алманаси, пълни с безполезни данни за местните избори, с безсмислено странно изрязани райони и окръзи. Вместо това помислете как всъщност работи Северна Америка. Това са девет нации. Всяка със собствен капитал и отличителна мрежа от власт и влияние... Тези нации изглеждат различно, чувстват се различно и звучат различно и само няколко от техните граници съответстват на политическите линии, начертани на съвременните карти... Най-важното е, че всяка нация има една специална призма, през която гледа света“.

И така, девет нации. Най-голямата от тях на територията е на „Пустият квартал“ (The Empty Quarter), обхващаща Аляска, по-голямата част от Канада, щатите Невада, Юта, Уайоминг, Айдахо, Монтана, Колорадо и части от щатите Калифорния, Вашингтон, Орегон, Аризона, Ню Meксико. Столицата на този масив ще е Денвър.

Кошницата за хляб е разположена в центъра на континента и включва щатите на Великите равнини и част от прериите - Айова, Канзас, Минесота, Небраска, двете Дакоти, Оклахома, части от Уисконсин, Колорадо, Ню Мексико, Илинойс, Индиана и Северен Тексас. Тук центърът ще е Канзас Сити.

Историческата Нова Англия включва Мейн, Ню Хемпшир, Върмонт, Род Айлънд, Масачузетс, Кънектикът и части от Канада, като Нова Скотия, острови Принс Едуард, Ню Брауншвайг, Нюфаундленд и Лабрадор.

Между кошницата за хляб и Нова Англия е леярната (The Foundry). Джоел Гаро не използва термина „Ръждивият пояс“, но неговата интерпретация на този регион е свързана с упадъка на промишлеността в североизточните щати и Великите езера. Тази зона (със столица Детройт) се простира от Ню Йорк до Милуоки, включително Чикаго, Илинойс, Питсбърг, Кливланд, Толедо, Филаделфия и Южен Торонто в Канада.

Петата нация е Квебек, френскоезичната монокултурна канадската провинция Квебек.

Дикси са бившите щати на Конфедерацията с център Атланта. Този масив, с изход към Атлантическия океан и Мексиканския залив, включва Южен Илинойс и Южна Индиана, Кентъки, Западна Вирджиния, по-голямата част от Вирджиния, Оклахома и почти цялата Флорида.

Най-странната формация е Екотопия, която пълзи като змия от южния тихоокеански бряг на Аляска до град Санта Барбара в Калифорния. Тя включва фрагменти от щатите Аляска, Вашингтон, Орегон, Калифорния, както и крайбрежието на Британска Колумбия. Основният град е Сан Франциско.

Екотопия опира в Мезамерика, която граничи с „Пустият квартал“, кошницата за хляб и Дикси. Освен частите от някои американски щати (Калифорния, Тексас, Ню Мексико, Аризона), тя включва и Северно Мексико, включително и полуостров Калифорния. Столицата е Лос Анджелис.

И накрая островите. Тази група включва малка част от сегашните САЩ с Южна Флорида и Маями като център, както и целите Кариби и Централна Америка. Мексико изглежда на такава карта като чужд елемент.

Концепцията на Джоел Гаро се обсъжда, критикува и интерпретира от десетилетия. Във всеки случай, менталната карта на „деветте нации“ постепенно препрограмира съзнанието на американците. Самият Гаро през 2014 г. пусна малка публикация в New York Times, припомняйки, че и 30 години по-късно неговите идеи още са толкова актуални.

Не по-малко интересна е версията за американските регионални култури на писателя и историка Колин Удърд, изложена в неговата книга „Американските нации. Историята на единадесет воюващи регионални култури на Северна Америка.

Удърд не засяга територията на Канада и не обръща внимание на Аляска. Картата му съвпада с картата на Гаро само в някои подробности: това е Лявото крайбрежие, което е малко по-малко от Екотопия на Гаро, както и Южна Флорида, която Уудърд причислява към испаноамериканските Кариби, т.е. изключени от „съюза на американските нации“.

В Удърд Първата нация е разположена на самия север и сега не играе значителна роля в политиката на САЩ, тъй като това е територията на Канада, а самата нация е представлявана от местните индианци.

Наблизо се намира Нова Франция, съвпадаща с провинция Квебек. Нова Франция има анклав и на брега на Мексиканския залив и това е южна Луизиана, където все още има носталгия по монархията. Наблизо е Янкидом (Yankeedom), създаден от калвинистите на брега на Масачузетския залив. От своя център в Нова Англия тази култура, заедно със заселниците, се е разпространила на Запад и Север - до Пенсилвания, Охайо, Индиана, Илинойс, Айова, части от Дакота, Мичиган, Уисконсин и Минесота.

Ню Йорк (преди Ню Амстердам) със своите предградия представлява Нова Холандия с многоетническото мултирелигиозно и меркантилно население. Пространството на приливи и отливи (Tidewater) е свързано с аристократичното наследство - това са щатите Вирджиния, Мериленд, Южен Делауеър и част от Северна Каролина. Наблизо започват Великите Апалачи, които са били асимилирани от войнствените имигранти от Ирландия и Шотландия. Това са огромни простори, обхващащи южните части на Охайо, Индиана, Илинойс, Арканзас и Мисури, две трети от Оклахома и част от Тексас. На север от тях се намира територията на Централните графства (Midlands), организирана от английските квакери, но след това разредена от германски мигранти, а отдолу се намира Дълбокият юг, основан от робовладелците. Ел Норте е бившата испанска територия, и тук е представена от най-старата евроамериканска нация.

На север от Ел Норте пълзи лявото крайбрежие, което се подпира от континенталния масив на Далечния Запад - най-голям по територия. Тук е преминала вълната на пионерите първопроходци, а по-нататъшната колонизация е била контролирана от офисите на Ню Йорк, Бостън, Чикаго и Сан Франциско. Дълго време оттук само се изпомпваха ресурсите, но им се даваше малко в замяна и Удърд нарича тези територии вътрешна колония.

Книгата на Колин Удърд редовно се припомня от американските медии, което показва засилен интерес към различията (а не към единството) на Съединените щати.

Е, тъй като по-рано беше споменат „Ръждивият пояс“, трябва да добавим и Библейския пояс с неговата протестантска култура. Към това добавете и известния мем, възникнал след изборите през 2004 г. относно разделението на Страната на Исус (Jesusland) и САЩ и Канада. Тогава щатите бяха разделени въз основа на политическите предпочитания. Демократите бяха маркирани в синьо, а републиканците в червено. Впоследствие червено-синьото разделение стана устойчив атрибут на избирателната политика в САЩ и тя включва религия, отношението към легализацията на наркотиците, еднополовия брак, аборта и правото на оръжие.

И накрая, в САЩ има вековна конфронтация между селската култура и мегаполисите. В близко бъдеще трябва да очакваме появата на граници на принципите на „Black Lives Matter“, „Тръмп срещу блатото“ и т.н. Безобразието в Сиатъл е първият сигнал.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)

***

*Сецесията е призната възможност  на  федерата  да излезе от федерацията и по своя воля да създаде отделна държава. Така чрез сецесия Сенегал излиза от федерацията с Мали, Сингапур напуска федерацията Малайзия, бившите съветски републики се отделиха от СССР.