- Г-Янков, според НАСА този юли е бил най-горещият месец на Земята, откакто се води статистика. На какво се дължи това?

- Средната температура през юли тази година е с 0,84 градуса по-висока от средната климатична. По-висока е, но не трябва да се правят апокалиптични изводи за развитието на климата на Земята. Повишението е съизмеримо с грешките, които се допускат в измерванията. НАСА напредна чувствително в следенето и натрупването на данни за измененията на океанските течения, които активно влияят върху процесите на изменение на климата.

- Влиянието на Ел Ниньо има ли общо?

- Съчетанието на следните три причини, които ще ви изложа, могат да обяснят донякъде топлия юли. Трябва да отбележа , че учените от НАСА поставят като първостепенно влиянието на Ел Ниньо. Първо, намираме се в процес на климатично затопляне. Второ - влиянието на топлото течение (Ел Ниньо) в района на тропичната зона на Тихия океан, което по мощ се съпоставя със същото през 1997-1998 г. Според НАСА то донесе и топлите месеци юни и юли в северното полукълбо. Има тенденция през следващите месеци то да отслабва и през следващата година да е активно студеното течение (Ла Ниня). Трето, морското течение Гъфстрийм, което малко се измества на запад, към Америка и предизвиква по-топли зими по източното крайбрежие на Канада, по-динамично и хладно време по атлантическото крайбрежие и по-често пренос на по-топъл и сух въздух от юг над Източна Европа.

- Има теории, че причината е глобалното затопляне и този процес става по-бърз. Дали това е така?

- Намираме се в горната част - апогея на периода на затопляне, който е от порядъка на 100-150 години и според учените в големите климатични центрове през следващите 30-50 години се очаква постепенно понижение на средните температури на нашата планета или иначе казано - постепенно захлаждане. Това глобално затопляне не е глобално и невъзвратимо, а просто един климатичен цикъл. За да има невъзвратимо затопляне на нашата планета, трябва да има драстични астрономични изменения и геопараметри. Такива не се наблюдават от астрономичните лаборатории. Ако има такива, веднага ще станат известни и на научната, и на широката общественост. Това не означава, че не трябва да се опитваме да решаваме проблемите при един период на затопляне или настъпване обратно на захлаждане.

- Как се отразява това на Балканите?

- Сега, например, затоплянето на климата на ширините на Балканите се проявява в засилване честотата на проливните валежи, рязка смяна на преноса от по-студен въздух към по-топъл и обратно. В северните територии на Европа се забелязва и в температурно отношение, но на Балканите сезонните температурни амплитуди са от порядъка на 60 градуса, както от минус 25 до плюс 45 градуса. В температурно отношение жителите на Балканския полуостров не могат да усетят глобалното затопляне.

- От началото на месеца се забелязват жълти и паднали листа, времето ли е причината?

- Лятото започна сухо и през юни и юли имаше продължителни периоди на сухо време. Нямаше абсолютни температурни рекорди, но тези сухи периоди бяха продължителни и имаше рекорди по отношение на средните стойности на температурата. Природата реагира бързо - като няма вода, има повече сухи и жълти листа.

- Според вашите прогнози слънчевата активност това лято е ниска, но хората усещат всъщност силата му (изгарят, въпреки че се пазят от слънчевите лъчи под сянка и чрез слънцезащитни мазила) . Променило ли се е влиянието на слънцето?

- Наблюденията и информацията са от НАСА и това е астрономическа информация, а не е метеорологична и аз само мога да съобщя какво информира НАСА. Влиянието на слънцето не се е променило. Сега слънчевата активност е в период на отслабване, като най-силна е била през 2013 г.

- Ще има ли циганско лято?

- Да , циганското лято обикновено започва от Димитровден - 26 ноември. Тази година по-сух продължителен период се очаква от 23 октомври до 3 ноември и може да се каже, че циганското лято ще свърши около 4-5 ноември.

- Какъв ще бъде септември?

- Като цяло по-сух от нормалното. По-динамично време с чести валежи се очаква през първата половина от месеца, от 1 до 9 септември ще вали главно в западните райони, а от 10-и до 17-и в цялата страна. Повече слънце и сравнително топло ще бъде след 18 септември.

- Каква есен ни очаква?

- Дъждовна, но няма да е необичайно. Ноември ще е влажен с повече валежи, декември и януари ще са дъждовни, а февруари ще е топъл и сух.

- Какво е най-интересното на един синоптик?

- Там, където започва професионализмът, романтиката изчезва. Понякога ми натежава да се състезавам с прищевките на природата и отгатването на нейните изненадващи акции и поврати във времето.

- Доколко може да бъде точна прогнозата за времето?

- Най-точни могат да бъдат краткосрочните прогнози. Те са до 48 часа и са 85% от тях са точни. При средносрочните точността е около 70%, а за дългосрочните 60% .

- Какво време ни очаква до края на месеца?

- Днес ще има превалявания главно в западните и северните райони , в Северна България са възможни дори гръмотевични бури. На 20-21 август ще бъде сравнително топло и слънчево над Източна България, над Западна са възможни следобедни слаби валежи с летен характер. В периода 22-24 август ще има валежи със захлаждане, ще бъде ветровито по Черноморието, а в средата на седмицата температурите ще достигат от 22 до 27 градуса. В края на месеца 25-31 август се очаква затопляне с повече слънце, температури от 29 до 33 градуса, на 29-и ще има превалявания в югозападните райони. В началото на следващия месец, в периода от 1 до 3 септември ще бъде слънчево и топло с температури от 30 до 35 градуса.

Нашият гост

Петър Янков е роден на 7 юли 1961 г. в Пловдив. През 1979 г. завършва математическата гимназия в града под тепетата. След това завършва Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" със специалност метеорология. Има 13 години опит като синоптик във Военновъздушните сили. Работи в областта на изготвяне на метеорологични прогнози и презентации за медиите, свързани с метеорологичното време. Ръководи метеорологичния център и обединява усилията на специалисти с богат синоптичен опит, широки компютърни познания, специалисти в графичния дизайн и мултимедийни продукти.

От 2015 г. ръководи метеорологичния център на Европейския политехнически университет и провежда стажовете на студентите по специалност /зелена енергетика/ по метеорология. В момента е управител на метеорологичния офис на ТВМЕТ.