Труд
Автор:
Росен Тахов
Парламентарната хроника е документирала грамада от "вотове на недоверие" и само един на "доверие"
Вотът на недоверие винаги е бил на мода в домораслата ни демокрация. Вечнозелено дръвче, което вирее във всички политически сезони. С него опозицията за щяло и нещяло се напъва да събори властта. На последния правителството оцеля, сега му готвят следващия.
Парламентарната хроника е документирала грамада от "вотове на недоверие" и само един на "доверие". Автор на този уникален акт е синият самурай Филип Димитров. През 1992 г. в пленарната зала той извърши ритуално харакири. Влезе в историята като единственият самозаклал се политик у нас. Заедно със себе си Филип Димитров повлече към отвъдното и синята надежда на българския народ.
Филип Димитров е един от всемирните мъже, отговорили на въпросника на Марсел Пруст. Година преди драмата журналистката Елеонора Владимирова му предложи да попълни прочутия формуляр. На въпроса какъв е любимият му цвят, Филип Димитров логично посочи "Син". А любимият метал? "Стомана", категоричен е анкетираният. "Как бихте желали да умрете?", пита въпрос № 41. "Без да изпускам контрола над себе си, което значи – с достойнство", отсече Филип Димитров.
Този път към оня свят избра самоубиецът. Синя стомана, контролирано забита в себе си. С достойнство!
На 24 юли 1992 г. беше гласуван стандартен вот на недоверие към кабинета. С резултат 130 "за" правителството и 104 "против". Филип Димитров беше щастлив, защото не искаше други да му теглят ножа. Беше дал клетва, че сам ще пререже пъпната връв на своето съществуване в политиката.
Смисълът на харакирито е да запази честта на самоубиеца. Самураят подготвя предсмъртен стих, в който обяснява какво е преживял, за какво съжалява и защо трябва да умре. Макар и не в мерена реч Филип Димитров спази традицията. "Може да се каже, че правителството на Филип Димитров почти нищо не направи напълно и по най-добрия начин", изповяда се той. Това сакрално изречение е в неговия труд "Митовете на българския преход".
На 21 октомври Филип Димитров депозира в парламентарната канцелария иск за вот на доверие. Дебатите започнаха на 22-ри и продължиха на 28 октомври. Пренията бяха сред най-ожесточените в историята на Народното събрание. Без да знае, че премиерът желае да се самозаколи, опозицията всуе яростно се палеше.
Йовчо Русев нарисува страшна, апокалиптична картина: "Никога България не е познавала такова корумпирано управление във всичките му нива, както днес. Никога българският народ, българският селянин не се е чувствал толкова изоставен. В селата старците замръкват без да знаят дали ще осъмнат. Убийства и престъпления! Господа, за селата в планинските райони като че ли е кърджалийско време."
"И аз понеже споменах "кърджалийско време" – натърти Йовчо, – България е преживяла най-голямото си нещастие преди шест века, разделяна от озверени боляри. И сега болярите са заместени като че ли с политически лидери, които озверяват във взаимоотношенията си. На кого служите, господа?"
Дончо Конакчиев добави още мрачни краски: "Аз ви питам, господа: фокусите на статистиката ли доведоха до многократното увеличение на наркоманията и проституцията по време на вашето управление? Отговорете на този въпрос. Те ли поставиха страната на прага на епидемии... На епидемии от болести, които бяха забравени: от сифилис, от туберкулоза. Това чука на нашата врата."
На тези атаки дадоха отпор майстори на ораторското изкуство като Светослав Лучников, Васил Михайлов и Георги Марков. На Лучников признателното потомство вдигна паметник. Михайлов записа името си в историята на географските открития с интервю за Република Нубия. Марков изкова знаменития политически лозунг "Само "Левски" и шкембе чорба!" На 28 октомври беше изсърбал чорбата и мина към десерта. Стенограмата свидетелства:
"Преобразихме търговската мрежа, и аз много се радвам, че и децата на социалистите влизат в сладкарница "Лучано" – италианската, и те си купуват вече западни телевизори, и те пият хубава бира, и те ходят с хубави джинси, а не ходиме като прошляци, както ходихме по комунистическото управление по "Ваци" в Будапеща да се чудим как да си купим от някой бутик някой и друг парцал, сега нашите деца са красиви, одухотворени и със самочувствието на европейски деца. И това се дължи на управлението на Съюза на демократичните сили."
В пренията участва и дамската половина от залата. Златка Русева с дързостта на амазонка атакува Стойко Пенчев. "Госпожице Златка, ако обичате, замълчете и ме изслушайте. Вие въобще не разбирате проблемите на отбраната", защити се той.
Синята депутатка видя паралел между нея и мадам Злата от "Криворазбраната цивилизация". Скочи и най-отговорно заявяви: "Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! За сведение на всички мъже от Парламентарната група на БСП, се казвам Златка Русева и ви моля, така както аз се обръщам с двете ви имена, така да се обръщате към всички жени и мъже, разбира се, от Парламентарната група на СДС."
Клара Маринова кръстоса шпага с Иван Пушкаров. "Трябва да кажа откровено, че нямах намерение да се изказвам", измънка колебливият Пушкаров. "Господин Пушкаров, то добре сте се канили да не се изказвате, ама защо не си изпълнихте заканата?", попита го червената Клара. "Предизвика ме твоята пола в интерес на истината", сложи ръка на сърцето си ораторът.
В този конструктивен дух дебатите продължиха шест часа. Стигна се до гласуване. Сините поискаха явен вот, червените таен. Прието беше гласуването да е на тъмно. След преброяване на гласовете съставиха протокол. "Министерският съвет не получава исканото доверие", отсече документът.
Председателстващата Снежана Ботушарова даде думата на Филип Димитров. "Моля господа фотографите да напуснат пленарната зала. Много ви моля, напуснете пленарната зала!", нареди тя, защото харакирито е грозно зрелище и не е за снимки.
Филип Димитров се изправи на трибуната. Перчемът му беше преметнат надясно, каквито са възгледите му. Брадата грижливо вчесана, очилата с нови рамки. "Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на правителството подавам оставка!", със саблен удар обяви синият самурай.
Стенографите хроникираха за грядущите поколения: "Ръкопляскания от блока на СДС, депутатите от парламентарната група на СДС стават на крака и поздравяват своя министър-председател." Едни му стискаха десницата, други го прегръщаха, трети го целуваха по изстиналото чело.
