Слухът за „Скопие 2014“ взе да става реалност

Седем години след приключването на проекта най-после прокуратурата обяви част от злоупотребите със средства

Само от емблематичния паметник на Александър Македонски са присвоени 2,4 милиона евро

По времето преди промените имаше един виц, който, както повечето закачки, бе роден от живота. Какво е закон? Ами, това е слух, преминал през гласуване в Народното събрание. Дали властите пускаха предварително подобни слухове, за да сондират общественото настроение преди взимането на важно и непопулярно политическо решение, или просто си беше най-рутинно изтичане на информация, не знам, но така или иначе това го имаше. И остроумни хора, които и тогава не липсваха, го превърнаха във виц. Така че слуховете в повечето случаи, да не кажа винаги, се оказваха верни.

Дълго време слух вървеше и в обществото на югозапад от нас, в Република Северна Македония. И той беше свързан с огромните злоупотреби на държавни средства при реализацията на прословутия проект „Скопие 2014“. Какви ли не суми, откраднати и влезли в нечии джобове, се въртяха в мъглата на подхвърлените, но недоказани разговори. Първо, за точността при споменаването на разходите за строителството на многобройните паметници като част от проекта, инициатор на който бе премиерът Никола Груевски, вдъхновен от някои свои съветници. Като онзи Паско Кузман от Охрид, някогашният директор на музея в града, който после бе въздигнат в Скопие като шеф на Дирекцията за защита на паметниците на културата, или както там се казва. Е, по едно време Груевски скъса с дългокосия охридчанин и го тикна в затвора заради доказани далавери при разкопки на някои от археологическите обекти в страната. С изключение на един - този на Андон Кьосето, всички останали монументи, за които данъкоплатецът от Северна Македония плати щедро, си стоят на местата. Само че някои от тях имат табелки, с които се отрича тяхната принадлежност към елинското историческо наследство. С други думи, че нямат нищо общо с Гърция, с нейното антично величие и героите от онова време.

Втората неяснота около средствата за „Скопие 2014“ бе за това каква е разликата между изплатените и действителните разходи по проекта. И това беше най-любопитната дъвка в кафанските разговори, защото отразяваше вероятната сума, която е била прибрана от някои личности от властта. Майко мила, сериозни колеги от занаята, мастити имена от местната журналистика и очевидно добре информирани хора са ми сочели числа, които са ме изумявали. Е, то бива, бива, ама чак толкова… Каква друга реакция да имам. Щяха да минат години, властта щеше да се е сменила и някои от главните герои от онези клондайкови времена щяха да са вече обвиняеми. В това число и най-вече бившият шеф на тайните служби по времето на Никола Груевски и негов първи братовчед Сашо Миялков. Може би по-правилно би било да се каже негов основен бизнес партньор. Какво са взимали, какво са усвоявали, какво са крали, не знам, но когато Миялков постигна споразумение с прокуратурата по осемте си обвинения, плати - сега внимавайте, пет милиона евро кеш и 30 милиона евро под формата на 25 апартамента. Чух го, прочетох го, затова го цитирам. В резултат делата едно по едно взеха да придобиват давност, да ги връщат някъде на първа инстанция, а самият Миялков бе пратен да излежава остатъка в затвор с лек режим в Струга.

Е, сега вече слухът взе да става реалност. Но за разлика от нашия, българския случай от времената преди промяната, когато биваше формализиран с гласуване в парламента, в Скопие нещата са ставали без задължителната санкция на съответните изборни органи. Петнадесет човека от няколко държави са обвинени в изпирането на милиони евра чрез изграждането на 11 паметника от проекта „Скопие 2014“. Начело в групата на обвиняемите е бившият премиер и лидер на ВМРО-ДПМНЕ, сега изгнаник в Унгария Никола Груевски, както и някои от неговите министри, кметове на община „Център“ в Скопие, други служители и приближени лица, в това число и италианци, в чиято фирма във Флоренция паметниците са били изливани.

Схемата е от проста по-проста - една цена за отливането на паметниците за пред фиска, втора за изпълнителите, а разликата - обратно за подялба. Само от емблематичния паметник на Александър Македонски в центъра на градския площад в Скопие, наречен конспиративно „Воин на кон“, е прибрана разлика от 2,4 милиона евро. Сумите за останалите десет паметника не се уточняват, но няма никакво съмнение, че и те са били „обработени“ по схемата. На всичко отгоре, както вече споменах, сумите не са гласувани от Събранието на община „Център“, а са прехвърляни с различни счетоводни хватки по сметките за проекта „Скопие 2014“. Разбира се, че вече има и задържани участници в измамата и това са граждани на Северна Македония, докато италианците все още са задочни клиенти  на обвинението.

Това е първата стъпка за разчистване на мегаскандала с финансирането и злоупотребата с държавни средства по проекта „Скопие 2014“. Той вече получи своята експертна оценка като историческа достоверност, политическа и естетическа стойност и целесъобразност, като архитектурно-градоустройствено решение, дори като непълноценна и контрапродуктивна  материална основа за утвърждаване на македонската идентичност. Онзи ден приятел историк, с когото си имаме приказката на тази тема, ми прати от Кюстендил информацията за разкритията на прокурора Любомир Лапе, направени на пресконференция в Скопие, със закачката: „Любимите ти паметници…“. Да, паметниците, особено някои, от мраморния и гранитен паноптикум в Скопие, са ми любими. Защото са истински пример на историческа манипулация и фалшификация.

Познавам всички единадесет монумента, включени и обявени като част от далаверата. И винаги съм се чудел защо двете двойки лъвове от двата края на моста „Гоце Делчев“ над река Вардар са с различна интерпретация. На нашия софийски Лъвов мост и четирите животни са си еднакви. Да не говорим за самата идея един от най-оживените мостове над реката да е обрамчен тъкмо от лъвове, не е ли това един опит за копиране на софийския? Или пък едни от първите от проекта, които бяха вдигнати на входа към Стария мост, водещ от другата страна на Вардар, към Старата чаршия - Гоце Делчев и Даме Груев, и двамата качени на кон. Колко пъти съм ги показвал, колко пъти съм ги коментирал, но и сега се изкушавам да кажа нещо за тях.

На пресконференцията, на която те бяха представени като проект, може да е било някъде 2007 или 2008 г., бе зададен въпросът защо и двамата са представени като ездачи, като е добре известно от историята, че никога, ама никога и Гоце, и Даме не са се качвали на кон. По различни причини. А и революционното движение е било пешо, Илинденското въстание през 1903 г. е нямало своята Хвърковата чета. Отговорът бе, че в Европа било така, че по света било същото - паметниците на владетели, военачалници, пълководци винаги били на коне, защото животното придавало мощ, сила, енергия и жизненост. Макар че може и да не било вярно.

И понеже съм си традиционно подозрителен към всяка проява на местното правосъдие в Скопие, особено проектирана в конкретна политическа ситуация, се питам . защо от всички единадесет паметника в списъка на обвинението девет са свързани с дейността на историческото ВМРО? 

Я, да вземем да помислим.