Смесени състави на ВКС и ВАС ще се произнасят за конкурсите за магистрати

Ще има твърди срокове, нови правила за избор на двата съвета и инспектората

Смесени състави на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) да гледат делата за конкурсите на магистрати, Висшият адвокатски съвет и юридическите факултети да могат да номинират кандидати за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) и на Висшия прокурорски съвет (ВПС) от парламентарната квота, които ще се изслушват от специална комисия, подробно регламентиране на дистанционното електронно гласуване за членове на ВСС и ВПС от професионалната квота, общите събрания на съдиите и прокурорите да издигат кандидати за инспектори, „орязани“ правомощия на главния прокурор и прокурорите, въвеждане на срокове за провеждане на конкурсите и за командироването.

Това са част от предложенията в проекта на нов Закон за съдебната власт (ЗСВ), който беше публикуван за предварително обществено обсъждане от Министерството на правосъдието (пълния текст на законопроекта виж ТУК), информира Lex.bg. Той е следствие на измененията в Конституцията от края на миналата година, с които беше закрит Пленумът на ВСС и бяха създадени два отделни съвета.

Единият – ВСС, се състои от 15 членове, осем от които се избират от професионалната квота, петима от парламента и двама – председателите на ВКС и ВАС, са членове по право.

ВПС има 10 членове – главният прокурор е член по право, двама се избират от обвинителите, един от следователите, а останалите шестима – от Народното събрание, като сред кандидатите не може да има прокурори и следователи.

По някои въпроси ще се провежда Общо събрание на двата съвета.

В проекта на ЗСВ са разписани правилата за избор на двете квоти в кадровите органи (виж по-долу), а в преходните разпоредби е предвидено, че в тримесечен срок от влизането в сила на закона, трябва да се изберат новите състави на ВСС и ВПС. Дали ще има нова система за дистанционно гласуване, ще зависи от това дали действащите кадровици ще успеят да одобрят и внедрят такава, която да гарантира тайната на вота и свободното волеизявление.

Новоизбраните ВСС и ВПС ще се смятат за конституирани, след като са избрани членове, които заедно с тези по право образуват две трети от състава им, предвиждат преходните разпоредби на законопроекта.

Предвидено е, че висящите конкурси, атестации, дела пред ВАС по жалби на магистрати и дисциплинарни производства се довършват по досегашния ред.

А настоящите наредби и правилници ще се прилагат, до приемането на нови. Новоизбраните ВСС и ВПС ще имат шест месеца, за да приведат подзаконовата нормативна уредба в съответствие с новия съдебен закон.

Статут и избор на ВСС и ВПС

На практика повечето правила за избор на членове на ВСС и ВПС от съдебната квота се запазват. Голямата разлика е, че в проекта много подробно е регламентирано дистанционното електронно гласуване. Въведени са някои нови моменти при избора на парламентарната квота.

Както и сега, процедурата за избор на членове на двата съвета от професионалната квота се открива не по-рано от осем месеца и не по-късно от шест месеца преди изтичането на мандата на ВСС и ВПС. Общото събрание на съдиите се свиква от председателите на ВКС и ВАС, а тези на прокурорите и следователите – от главния прокурор. Свикването се обнародва в Държавен вестник и се публикува на интернет страниците на двата съвета, заедно с хронограмата.

Мотивирани предложения за кадровици може да прави всеки магистрат не по-късно от два месеца преди вота. Кандидатите представят концепции в 14-дневен срок след номинацията си. Както е и сега, двата съвета се произнасят по допустимостта и ако отхвърлят някой кандидат, той може да обжалва пред петчленен смесен състав от ВКС и ВАС.

Новото в проекта е, че предложения за членове на избирателната комисия и избирателните секции на ВСС и на ВПС могат да се правят от всеки съдия, прокурор или следовател не по-късно от един месец преди избора. Като е заложено, че броят на секциите се обсъжда с магистратите.

Предвидено е в последната събота преди датата на вота да се проведе изслушване на кандидатите по азбучен ред.

Самото общо събрание пък се провежда следващата събота и неделя. Кворум е налице, ако присъстват повече от половината от включените в избирателните списъци. Ако са по-малко, началото се отлага с час, след което продължава с определяне на състава на избирателната комисия и броя на секциите. След това се пристъпва към самото гласуване за членове на ВСС и ВПС. Изборите продължават до 20 часа.

Те ще са редовни, ако са гласували повече от половината съдии, съответно прокурори или следователи, включени в избирателните списъци. Ако са по-малко, на следващия ден се провежда ново гласуване, което ще е редовно, ако в него са участвали не по-малко от 33 на сто от имащите право на глас.

За избрани се приемат кандидатите, получили повече от половината от действителните гласове. При равен брой гласове се тегли жребий.

Ако при гласуването не е избран съответният брой членове, изборът продължава на следващия ден. Ако при повторното гласуване отново не е избран съответният брой членове с необходимото мнозинство, за избрани се приемат онези от тях, които са получили най-много гласове.

Гласуването става с хартиени бюлетини или дистанционно електронно.

Не по-късно от 30 дни от датата на насрочване на изборите двата съвета трябва да публикуват на сайта си информация за дистанционното електронно гласуване, както и възможност за регистрация за такова. Така всеки магистрат, който иска да гласува електронно, ще може да се регистрира, като това ще става, след като е извършил успешна електронна идентификация не по-късно от два дни преди да упражни правото си на глас. Системата автоматично проверява дали той отговаря на условията за участие в изборите.

При дистанционното гласуване магистратът ще има право да промени вота си, като ще се зачита само последният подаден по време глас. Той ще се идентифицира електронно със средство за електронна идентификация с ниво на осигуреност „високо“ или с квалифициран електронен подпис. Гласуването ще се потвърждава с код, изпратен като кратко съобщение на предварително посочен мобилен телефонен номер на магистрата. Няма да се допуска един и същи мобилен номер да бъде използван от повече от един гласоподавател.

Вотът включва следните етапи: магистратът отваря публичната част на системата за електронно дистанционно гласуване; идентифицира се електронно; след успех, се визуализира бюлетина, идентична с хартиената за съответния избор; после гласоподавателят отбелязва по еднозначен начин своя вот за предпочитаните кандидати; след като направи избора си, системата изисква потвърждаване; магистратът ще може трикратно да промени вота си преди да потвърди; след като той бъде одобрен, гласът се записва и съхранява в електронна избирателна кутия, която не позволява разкриване на самоличността на гласувалия и неговите предпочитания; след записване на гласа в кутията, магистратът получава съобщение за приключване на вота, а информацията за направения избор става недостъпна за следващи потребители; после се заличава информацията за самоличността на съдията, прокурора или следователя и начина на гласуване.

На всеки етап от изборите може да присъстват наблюдатели, които предварително са регистрирани от ВСС и ВПС. Те ще имат право да присъстват в информационните центрове, обслужващи системата за дистанционно електронно гласуване, както и при преброяване на резултатите от дистанционното електронно гласуване. Наблюдателите ще имат право да проверяват дали цифровият отпечатък на системата в информационните центрове отговаря на публично обявения.

В над 30 точки са изброени изискванията, на които трябва да отговаря системата за дистанционно гласуване. Сред тях са да осигурява лесен и разбираем достъп до механизмите и начините за гласуване; да гарантира тайната на гласуването; да осигурява възможност за подаване на глас за не повече от 5 минути; да гарантира, че всеки магистрат подава само един глас и че всеки глас се съхранява и преброява само един път; да осигурява максимална надеждност срещу външни смущения и неразрешен достъп, включително срещу хакерски атаки; да не позволява манипулирането на вота; да позволява одит и проверка; да е с публично достъпен изходен код и други.

Що се отнася до парламентарната квота, в ЗСВ е предвидено, че изборът ѝ се осъществява не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на ВСС и ВПС.

Предложенията се правят не по-късно от два месеца преди вота от депутати, Висшия адвокатски съвет, както и от юридическите факултети или съответните на тях структури във висшите училища, класирани на първите три места съгласно рейтинговата система на висшите училища в България в професионално направление „Право“ на Министерството на образованието и науката за съответната година. И неправителствени организации ще могат да правят номинации, но чрез народен представител, ако той припознае кандидата.

При всеки избор на членове на ВСС и ВПС се създава специална номинационна комисия от петима членове – по един, предложен от ВКС, ВАС, Върховната прокуратура, Министерството на правосъдието и омбудсмана.

Тази комисия разглежда предложенията, извършва подбора за допустимост и проверка, както и провежда публичното изслушване. Накрая изготвя доклад, който представя на специализирана постоянна комисия на Народното събрание. Парламентът избира членове на двата съвета с две трети мнозинство.

С промените в Конституцията членовете на ВСС и ВПС запазват статута си на магистрати.

В тази връзка в ЗСВ се предлага те все пак да не гледат дела и преписки, докато са част от ВСС и ВПС. Такива може да им бъдат възлагани по изключение от кадровите органи.

Запазва се изискването и към адвокатите, избрани за членове на ВСС или ВПС да не упражняват професията си през времето на мандата си. Изключение се допуска само за научна и преподавателска дейност, както е и сега.

Предвидено е още в едномесечен срок след изтичане или предсрочно прекратяване на мандата им членовете на ВСС и на ВПС да получават оценка за дейността си по методика, приета от двата съвета, като оценката става част от атестацията като магистрат за периода преди встъпването като кадровик.

Правомощия на ВСС и ВПС

В проекта са изброени и правомощията на двата съвета. Освен, свързаните с кадровите и дисциплинарните решения, определянето на броя на магистратите и служителите, съдебните райони, прекратяването на командироването, изготвяне на годишните доклади за дейността на съдилищата и прокуратурите, определянето на възнагражденията, двата органа ще приемат проектите на бюджетите на съдилищата и прокуратурите, ще организират и ръководят изпълнението им и, когато това е предвидено в закон, ще издават подзаконови нормативни актове.

ВСС ще определя и структурата на администрацията на НИП и ще одобрява автоматизираните информационни системи за органите на съдебната власт след съгласуване с министрите на правосъдието и на електронното управление. Съдебният съвет ще осигурява системната им интеграция и оперативната им съвместимост. А ако актовете в изпълнение на това правомощие засягат дейността на прокуратурата и следствените органи, ще се съгласуват с ВПС.

В проекта пише още, че ВСС управлява недвижимите имоти на съдебната власт, а в ВПС участва в това управление, съгласувано със съдебния съвет.

Наред с това ВСС може да възлага на ИВСС да извършва проверки, които са извън годишната програма за дейността му.

В специфичните правомощия на ВПС влизат назначаване на съдия за ad hoc прокурор, който да разследва обвинител №1 или негов заместник, избор на представител в Евроюст и подбор на европейските делегирани прокурори.

И двата съвета ще могат да внасят за обсъждане от Общото събрание въпроси, свързани с независимостта на съдебната система.

А правомощията на Общото събрание са същите, като посочените в Конституцията – одобрява проекта на бюджета на съдебната власт по предложение на двата съвета; приема становища по общи за съдебната власт организационни въпроси и по въпроси, свързани с управлението на недвижимите имоти на съдебната власт; обсъжда и други общи за съдебната власт въпроси, свързани с независимостта на съдебната власт. Добавено е, че може да изразява общата позиция на ВСС и ВПС по общи за съдебната власт въпроси, свързани с независимостта на съдебната власт.

Заседанията на ВСС се председателстват от председателя на ВКС, а в негово отсъствие – от шефа на ВАС. А за председателстващ заседанията на ВПС се избира един от членовете му. Иначе двата съвета избират свой представляващ.

Заседанията се провеждат, ако присъстват повече от половината членове на съвета. Присъствието е задължително, освен ако няма уважителни причини за отсъствие.

Решенията се приемат с обикновено мнозинство, с няколко изключение.

За избор на председател на ВКС или ВАС и за предсрочно прекратяване на мандата на член на ВСС са необходими поне 10 гласа от 15-членния състав. За избор на главен прокурор, на директор на НСлС и за предсрочно прекратяване на мандата на член на ВПС пък са нужни най-малко 7 гласа от всичките 10 членове.

Освен това за назначаване, повишаване, преместване и освобождаване на магистрати, административни ръководители и техни заместници, както и за приемане на атестационните оценки, за придобиване на статут на несменяемост и за налагане на наказания ще са необходими поне девет гласа във ВСС, а във ВПС – поне шест, като такова мнозинство ще е нужно и за назначаване на ad hoc прокурора и на съдия от НК на ВКС, който да го контролира.

Новост има във връзка с обжалването на конкурсите. Предвидено е в случаите на обжалване на конкурсна процедура, да се произнася смесен петчленен състав, състоящ се от трима съдии от ВКС и двама от ВАС. В останалите случаи компетентен е само ВАС. Запазва се едноинстанционността на производството, само дисциплинарните решения и подзаконовите нормативни актове ще подлежат на обжалване пред петчленни състави на ВАС.

Към двата съвета ще се създадат бюджетни комисии, а към ВСС и такава за управление на собствеността.

Отделно към двата органа ще има и комисии по атестирането и конкурсите, по дисциплинарната дейност и по професионална етика. В двете КАК се запазва опцията за участие на магистрати.

Запазва се уредбата КАК да се подпомага от помощни атестационни комисии. Те се избират в съответните съдилища чрез случаен подбор за всяко конкретно атестиране, но съобразно материята дела, разглеждани от атестираните магистрати. При невъзможност да се формира ПАК от съответния съд, съставът ѝ се допълва с членове от равен по степен съд в съответния съдебен район. Когато за участие в конкурс за повишаване или преместване за съдии е необходимо провеждането на множество атестационни процедури, по предложение на КАК ВСС разпределя на случаен принцип провеждането на атестирането на съдиите между ПАК към други окръжни съдилища, съответно между помощни атестационни комисии към други апелативни съдилища.

Инспекторат към ВСС – избор и връщане на работа в съдебната система

Нови номиниращи и нови изисквания към кандидатите за главен инспектор и инспектори към ИВСС са залегнали в проекта за нов съдебен закон. В него има и различни предложения за това как все пак да се даде възможност на инспекторите да се върнат на работа в съдебната система, въпреки въведеното в Конституцията ограничение две години след края на мандата им да не могат да бъдат магистрати.

Според предложенията за главен инспектор може да се избира само съдия от ВКС или ВАС, който има най-малко 15 години юридически стаж, 12 от които като магистрат от окръжно ниво нагоре.

Кандидатите за инспектори пък трябва да имат най-малко 12 години стаж, като за петима от тях той трябва да е поне 10 години като съдия по граждански, търговски и административни дела, за двама – поне 10 като наказателни съдии и трима да са били поне 10 години прокурори или следователи.

Както е и сега, парламентът избира състава на ИВСС не по-рано от шест и не по-късно от два месеца преди изтичането на мандата.

Предложения може да се правят пред специализираната постоянна комисия на Народното събрание от депутати, общото събрание на ВКС и ВАС, както и от общите събрания на прокурорите от Върховната прокуратура и на следователите на НСлС.

Преди да отправи предложенията си до парламента, ОС на ВКС и ВАС ще приема номинации за състава на ИВСС от общите събрания на съдиите от окръжните, административните, апелативните и от двата пленума.

После общото събрание на ВКС и ВАС ще представи на НС една кандидатура за главен инспектор и до седем за инспектори. Те ще са избрани чрез тайно гласуване от всички номинирани.

Що се отнася до прокуратурата и следствието, то предложения до общите събрания на ВП и НСлС може да правят прокурорите от окръжните, апелативните и върховната прокуратура, както и следователите от НСлС и следствените отдели.

Общото събрание на ВП и НСлС представя в Народното събрание до три кандидатури за инспектор.

Тази спецкомисия в НС ще изслушва всички кандидати, после ще подготвя доклад за качествата на онези, които предлага да бъдат избрани за членове на ИВСС.

Любопитни са предложените текстове във връзка с бъдещето на инспекторите, след ИВСС.

Както вече стана ясно, според Конституцията две години след края на мандата си те не могат да се върнат на работа в съдебната система, може да се пенсионират.

В ЗСВ обаче е направена разлика между край на мандат и предсрочното му прекратяване.

В тази връзка се предлага, че при предсрочното прекратяване на мандата поради подадена оставка, главният инспектор и инспекторите, след молба, да се възстановяват на работа в съдебната система на длъжността, която са заемали преди това. Но ако тази оставка е подадена в последната година от мандата, тогава преди да се вземе решение те да бъдат върнати на работа като съдии и прокурори, ВСС, съответно ВПС, ще трябва да извърши задълбочена преценка на причините, поради което е поискано предсрочно прекратяване на мандата и по изключение може да възстанови на длъжност съответния инспектор.

Иначе в проекта е предложено две години след края на мандата си инспекторите да могат да се върнат на работа в съдебната система, като за целта трябва да подадат молба за това.

Главният инспектор или инспекторите, упражнили правото си на пенсия, не подлежат на възстановяване. Те ще имат право на пенсиониране след края на мандата независимо дали са навършили пенсионна възраст и без да прекратяват осигуряването си другаде, ще имат право и на обезщетение по Кодекса на труда.

Прокуратура

В съответствие с Конституцията в проекта е отпаднало правомощието на главния прокурор да осъществява надзор за законност и методическо ръководство на дейността на всички обвинители.

Според предложенията директорът на Националната следствена служба вече няма да е и зам. главен прокурор. Предвидено е, че в прокуратурите може да се създават административни отдели, но при отчитане на степента на натовареност.

В проекта са залегнали следните правомощия на главния прокурор: представлява прокуратурата, ръководи, утвърждава структурата и организира дейността на Върховната прокуратура, както и на шефовете на прокуратури в страната, организира и разпределя работата на заместниците си, назначава и освобождава служители в администрацията си, във ВП и в НСлС след съгласуване с директора на следствието, участва в Съвета по защита по закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, утвърждава общи методически правила за дейността в досъдебното производство на прокурорите, следователите и другите разследващи органи, издава писмени инструкции и указания за работата на обвинителите във ВП.

Освен това главният прокурор ръководи контролната дейност на ВП, която има за цел да обезпечи точното и еднакво прилагане на законите от прокурорите и следователите и да осигури получаване на актуална информация за организационното състояние на прокуратурите и за работата на обвинителите и следователите; да установи пропуски и нарушения в дейността и основанията за предприемане на съответни организационни и/или дисциплинарни мерки; да определи обективна оценка за работата и предпоставки за поощрение; да установи добри практики и за изпълнение на приоритетите в дейността на прокуратурата.

Предвидено е още главният прокурор, съвместно с министри, да може да създава специализирани междуведомствени звена за подпомагане на разследването под процесуалното ръководство на определен от него прокурор, да издава съвместни инструкции за реда и показателите за предоставяне на информация за разследванията и др.

В ЗСВ е записано, че общите методически правила за дейността в досъдебното производство на прокурорите, следователите и другите разследващи органи подлежат на обжалване пред ВАС.

Отпада правомощието на главния прокурор и неговите заместници писмено да отменят или изменят прокурорски актове.

Както е известно, по закон по-горестоящ прокурор може да даде писмени указания, с които спира, отменя или изменя актове на свой колега от по-ниско ниво. Той на свой ред, ако не е съгласен, може да сериза още по-горестоящ прокурор. А обвинител №1 или оправомощен от него заместник може да осъществяват контрол за спазване на законността на актовете по предходните алинеи, освен ако не са били разгледани по съдебен ред.

Наред с това в ЗСВ са разписани и функциите, които изпълнява прокурорът във връзка с предварителните проверки, като в тази връзка се предлага и допълване на НПК.

Според проекта на ЗСВ прокурорът може да извършва сам или да разпорежда на компетентните органи предварителна проверка при условията и по реда на НПК, да оспори като незаконосъобразни актове пред съда в случаите, предвидени в закон, освен по наказателните дела от общ характер, в предвидените със закон случаи да участва и в други дела в защита на значим обществен интерес или в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила и да изпраща материалите на компетентния орган, когато установи, че има основание за търсене на отговорност или за прилагане на принудителни административни мерки, които не може да осъществи лично.

Избор на председателите на ВКС и ВАС и на главен прокурор

В проекта се въвеждат специфични изисквания, на които да отговарят кандидатите за шефове на ВКС и ВАС и за главен прокурор.

Те трябва да притежават следните качества: да имат висока професионална компетентност, т.е. да притежават задълбочени знания в областта на правото, богат практически опит в съответната област на правото, ръководни и административни умения, изявени аналитични способности, способност за придържане и налагане на висок етичен стандарт, изявена независимост, воля за налагане на законността, решителност при изпълнение на служебните задължения и с принос за утвърждаването на правовата държава, както и развити умения за работа в екип, за мотивиране на колеги, за търсене и носене на отговорност.

Процедурата за избор се открива в сроковете, посочени и сега в ЗСВ, а именно не по-рано от шест месеца и не по-късно от четири месеца преди изтичането на мандата. Нататък също няма промяна – поне трима от ВСС, министърът на правосъдието и пленумите на ВКС и ВАС може да издигат кандидати за шефове на двете върховни съдилища. Минимум трима от ВПС и министърът пък може да номинират главен прокурор.

След избора президентът има седем дни, за да подпише или да откаже да издаде указ за назначаването. Ако пропусне срока, тогава посоченият от ВСС или ВПС кандидат се счита за избра. Ако откаже и няма повторно предложение за същия одобрен, тогава се провежда изцяло нова процедура.

Тези, които издигнали кандидатите за шефове на ВКС и ВАС и на главен прокурор пък може да инициират и процедурата за предсрочното им освобождаване от длъжност. Ако Пленумът на ВКС или ВАС е поискал уволнението на председателя, той трябва да избере и кой да го представлява пред ВСС.

Разписаните в проекта правила за предсрочно прекратяване на мандата на някой от тримата големи, се припокриват с тези, които бяха приети от Пленума на ВСС в процедурата по отстраняване на Иван Гешев.

Решението за освобождаване на шеф на ВКС или ВАС се взема с поне 10 гласа „за“ от ВСС, а за главния прокурор – поне със 7 гласа във ВПС.

За избора на останалите административни ръководители

Прави впечатление, че освен за съда, в закона се вкарва изискването и общото събрание на прокурорите и на следователите да дава становища по кандидатури за ръководители на прокуратури и по предложения за назначаването на заместници.

Освен това отпада възможността за председател на съд да може да бъде избран прокурор или следовател и обратното, както и се премахва опцията магистрат от по-ниско ниво да оглави съд или прокуратура на по-високо.

Въвеждат се и критерии, които да бъдат отчитани от членовете на ВСС и ВПС при избора на административни ръководители. Трябва да се преценяват професионалната подготовка на кандидатите въз основа на атестацията, управленската им компетентност като ръководител,и за което защитават концепция и нравствените качества въз основа на становище на етичната комисия.

Решенията за избор може да се обжалват пред ВАС, като срокът за произнасяне е един месец.

Атестиране

Друга новост е свързана с атестирането, като в ЗСВ е премахнато предварителното, каквото се извършва в момента на третата година от встъпване в длъжност.

В проекта са залегнали два вида атестиране – за придобиване на статут на несменяемост и периодично – оценява се работата на магистратите за петте години след придобиването на несменяемостта. Ако магистрат участва в конкурс, в процедура за избор на ръководител или работата му трайно се е влошила, тогава също ще подлежи на атестиране.

Не се предвижда промяна в общите и специфичните критерии за оценка, както и в това кой извършва атестацията, а именно помощните атестационни комисии.

Конкурси

С проекта се въвеждат срокове за обявяване и провеждане на конкурсите за повишаване и преместване в съдилища и прокуратури, като са предвидени и по-специфични правила за повишаване във ВКС и ВАС.

Конкурсите за повишаване и преместване във върховните съдилища, Върховната прокуратура и НСлС се обявяват всяка година на 15 септември и приключват с решение за назначаване до 15 декември на съответната година.

Конкурсите за апелативните нива пък се обявяват на 15 декември и приключват на 15 март следващата година.

Тези за окръжните нива пък се обявяват на 15 март и приключват с назначаването на магистратите до 15 юни.

И на последно място – конкурсите за районните съдилища и прокуратури „тръгват“ на 15 юни и свършват до 15 септември.

Намален е и броят на делата, които проверяват конкурсните комисии. В момента те са шест – три представя кандидатът и три избира комисията. Сега се предлага да са по два акта и от двете страни, т.е. общо четири. Те трябва да са приключили и да са минали инстанционен контрол.

В проекта обаче е заложено „завръщането“ на събеседването в конкурсите за повишаване и преместване. Идеята е комисията най-напред да оцени професионалните качества на кандидатите според последното атестиране и проверки от по-горестоящите органи и ИВСС, данните от кадровото дело, преценка на четирите акта. На база на тези данни комисията оценява професионалните качества на кандидатите. И ако те получат поне „4.50“, ще бъдат допуснати до събеседване. То ще се провежда по практически правни въпроси не по-рано от седем дни от оповестяването на оценките.

Ако съдия иска да стане прокурор или обратно, тогава той първо ще се яви на писмен изпит по конспект, а после ще има и събеседване.

За конкурсите за върховните нива се предлага след като конкурсната комисия оцени кандидатите, да определи най-добре представилите се, като техният брой да е до три пъти по-голям от броя на обявените местата. След това комисията внася подредените по азбучен ред кандидати в Общото събрание на съответната колегия на ВКС и ВАС. В тридневен срок след това кандидатите представят по още два акта.

Общото събрание чрез тайно гласуване определя реда, по който кандидатите да бъдат предложени за назначаване, въз основа на данните от последното атестиране, от кадровите дела, извършените проверки от горестоящите органи на съдебната власт и от ИВСС, както и въз основа на актовете, избрани от комисията и представени от кандидатите.

Съставя се протокол от гласуването и мотиви за класирането, след което документите се изпращат на ВСС. А той на свой ред одобрява кандидатите съобразно поредността на класирането до попълване на местата.

По отношение на конкурсите за младши магистрати и за първоначално назначаване, няма особена разлика със сегашния ред. Предвидено е само в комисиите по конкурсите за младши съдии да влезе по един върховен магистрат от ВКС и ВАС, което е новост, както и двама окръжни съдии съобразно материята – граждански или наказателен.

Освен това е заложена забрана и за зам.-председателите на съдилища да участват в комисиите. До момента такава за тях нямаше, не беше позволено членове на съвета и ръководители на съдилища да участват в съставите.

С проекта се прави опит да се спре практиката най-вече на Съдийската колегия да назначава младши съдии за редови там, където те искат, без значение какво гласи законът.

В тази връзка сега се предлага следното. След успешно представяне на конкурса и при обучението в НИП, младшият магистрат се назначава за срок от две години на длъжността, която е определена от ВСС, съответно ВПС. След изтичането на този срок младшият съдия се назначава за редови в районен съд в района на същия окръжен съд, в който е бил „на стаж“. Същото изискване се въвежда и за младшите прокурори. Ако в съответния съдебен район няма свободна длъжност, на младшия магистрат се предлага място в друг съдебен район в района на апелативния съд, съответно района на апелативната прокуратура, гласи друго предложение.

Въвежда се и по-подробна регламентация на преместването на магистрати без конкурс (сегашния чл. 194).

Предвижда се в случаи на закриване на съдилища и прокуратури двата съвета да разкриват длъжности в равен по степен орган по възможност в същия апелативен район и да преназначат там без конкурс магистратите.

Когато ВСС и ВПС намаляват числеността на заетите длъжности в съдилища и прокуратури с ниска натовареност, преместват магистратите във високо натоварени органи, отново по възможност в същия апелативен район. Ако в този район няма съд или прокуратура със същата натовареност, тогава се разкриват места в най-близкия възможен апелативен район, като се следи за последователност при избора му с оглед на териториална близост до седалището на закрития съд и прокуратура или длъжност.

Преди да преназначат магистратите, ВСС и ВПС трябва да се допитат до тях. А ако се тръгне към закриване на съд или прокуратура, тогава двата съвета трябва да уведомят магистратите за това решение.

Всеки, който иска да бъде преместен, подава заявление в седемдневен срок пред ВСС или ВПС. Ако желаещите са повече от местата, тогава двата съвета решават съобразно оценката от атестирането, продължителността на стажа и значимостта на личните мотиви на кандидатите.

Командироване

С проекта отново се прави опит да се въведе максимален срок за командироването. За съдиите той е 12 месеца, а за прокурорите и следователите – 6 месеца.

Предвижда се след изтичането на максималния срок, магистратите да не могат да бъдат повторно командировани в същия орган в следващите две години.

Без съгласието на съдията, прокурора и следователя, срокът за командироване е три месеца. Бременните и майките с малки деца не може да се командироват без тяхно съгласие.

Ако съдия или прокурор е командирован повече от 12 месеца, ВСС и ВПС го връща на „старата“ длъжност.

Предвидено е за всяко командироване да се издава заповед с мотиви за наличие на служебна необходимост и за определяне на конкретния съдия. За да бъде командирован някой съдия, той трябва да притежава необходимия за новата длъжност ранг. Ще получава и по-висока заплата, но тя ще се плаща от органа, в който е титуляр.

Командироването ще се съгласува с прекия ръководител и с отделението на съда, в което е командирован. Когато няма формирани отделения, тогава командироването се съгласува с общото събрание.

Командированите съдии ще могат да участват с право на глас в общите събрания на съда, от който са командировани, но не и в общото събрание на съда, в който са командировани, включително в общите събрания при постановяване на тълкувателни решения. За да бъде командирован съдия във ВКС или ВАС, той трябва да има най-малко 12 години юридически стаж.

В ЗСВ е въведена възможността председателят на ВАС да командирова в административни съдилища не само районни магистрати, както е сега, но и окръжни такива. Това трябва да стане след съгласуване с шефа на ВКС.

В преходните разпоредби е посочено, че след влизането в сила на ЗСВ, двата съвета ще трябва да прекратят командироването на магистрати, което продължава повече от 12 месеца.

Дисциплинарна отговорност

Промени има и в частта за дисциплинарната отговорност. Предвижда се за накърняване на престижа на съдебната власт, изборен член на ВСС и ВПС, който е подал оставка, да носи дисциплинарна отговорност, ако се е върнал на работа като съдия, прокурор или следовател.

В проекта е заложено още, че наред с прокурорите и следователите, и административните ръководители носят дисциплинарна отговорност, ако не са осъществили контрол за спазване на сроковете за извършване на разследването, на проверките и на сроковете за мерките за процесуална принуда по НПК.

Отпада опцията административните ръководители да налагат наказание „забележка“. Предвижда се всички наказания да се определят от ВСС и ВПС.

Въвеждат се и срокове за произнасяне на ВАС при жалба във връзка с дисциплинарните производства. Както първата инстанция, така и касацията ще имат два месеца от постъпването на жалбата, за да се произнесат по нея.

За сезирането на КС и правото на отсъствие на адвокатите и страните 

В проекта за нов ЗСВ се преповтаря въведената в Конституцията възможност всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива да може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията.

Предвидено е и правило (сходно на това в настоящия чл. 15 ЗСВ), че когато прецени, че закон противоречи на Конституцията (очевидно не става дума за приложим по делото закон), както и че е необходимо нейното тълкуване, съдът да уведомява ВКС или ВАС, а прокурорите и следователите – главния прокурор.

С проекта за нов ЗСВ се предлагат и изменения в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Като най-същественото от тях е възможността всяко физическо лице (т.е. и адвокат, и страна по дело), регистрирано в Единния портал за електронно правосъдие или в Системата за сигурно електронно връчване, да може да заяви по електронен път, периоди, в които ще отсъства и няма да приема съобщения. Тези периоди могат да са с продължителност от не повече от 40 дни в рамките на една календарна година.

В ГПК се предвижда и че по същия начин ще може да се заявява отсъствие поради временна неработоспособност, като ще се прилага и съответният документ за нея.