Някогашната Салихагова урва е в пълно забвение и плаче за поне малко грижа

Потокът от туристи не секва ни зиме, ни лете

Една от най-интересните природни забележителности на Смолян е Смолянският водопад. Който от столетия привлича и местни хора, и гости, а има и историческа стойност като някогашен ... ешафод. Но който днес е оставен на волята на природата. А е една мини Ниагара...

Смолянският водопад е в най-долния участък на Крива река, на половин километър от вливането й в река Черна. Той е съвсем в чертите на града, в западната му част, преди квартал Средок и е точно под казармата, където едно време, до 1932-а година, е бил конакът на легендарния управник Салих ага. Почти до водата обаче стига и улица „Водопада“, край която има много къщи и живеят немалко семейства.

Прочутият водопад днес няма нищо общо с предишната си слава. Управляващите са го изоставили напълно - не само сегашните, а и предишните, той им е ненужен и направо излишен. До преди 10-ина години те неофициално ползваха района му за градско сметище и бе отрупан с всякакви боклуци и отпадъци. Но откакто градът официално си направи сметище (Теклен дол), те напълно зарязаха водопада, заедно с натрупаните стотици тонове боклуци. И сега околностите му са обрасли с какво ли не – храсталаци, лияни, трънаци, капинаци, шипки, всякакви треволяци, има също и какви ли не още боклуци. Заради всичко това, до дъното на урвата, до самия пад на водата, въобще не може да се стигне. Напразно, всекидневно идват немалко туристи с цел да го видят отблизо, а и да се снимат пред него, но това е невъзможно. Както, след напразни двучасови опити да преодолее препятствията, не можа да стигне до водата и пишещият тези редове. Уви...

Природни забележителности на Смолян са каменните исполини Червената стена, Турлука, Зъбчето и Невястата. Забележителни са още и Смолянските езера. До всички тях обаче се стига или с кола, или пеша, или комбинирано. или пък с наето муле и водач. Всички те привличат туристи и гости. Но само почти 25-метровият водопад е съвсем в чертите на града и до него се стига пеша само за 15-ина минути, зависи откъде тръгва човек. Всъщност, тази забележителност носи естественото си име Смолянски водопад, което му е дадено в 1934-а година, когато някогашният околийски град Пашмакли официално е преименуван на Смолян. Преименувани са и още много други обекти с турски имена. Така наричаната до тогава Салихагова урва, става Смолянският водопад. (Справка - Николай Хайтов в брошурата му за Смолян от 1962 г.) А е била тази урва Салихагова, защото от нея местният войвода Салих ага, управлявал Среднородопието почти 50 г. през 18-19-и век, раздавал правосъдие, хвърлял от високото осъдените на смърт за нравствени престъпления – блудство с мома или жена, както християни, така и мюсюлмани. Всички са били равни. Затова именно водопадът има и историческа стойност, бил е своего рода ешафод за наказания.

Днес обаче никой не го е грижа за този природен феномен. Постоянно идват десетки туристи, чували са, чели и питат за водопада, искат да го видят, но не могат да стигнат до него. Защото теренът наоколо е в такова състояние, така е обрасъл и затлачен, че само „пиле може да мине, защото ще хвръкне“ – казва живеещият на същата улица смолянчанин бай Лазар. И се възмущава от безхаберието на местната управа, която си „няма ни хал, ни хабер“ за този забележителен обект, та да го приведе в що-годе по-приличен вид. Поне да може да се стига до него. А потокът туристи не секва ни зиме, ни лете. Впрочем, за привеждане околностите на водопада в годен за посещения вид, много пари не ще са нужни, а съвсем малко, само желание да има. Но че той пък може да носи и приходи, това е друга тема. И е съвсем реална! Управниците на Смолян обаче и това трябва да го осъзнаят. Впрочем, към подобни, сътворени от природата обекти в Алпите - в Австрия и Швейцария, хората изкуствено насочват странични водоизточници, за да стане река и водопад – далеч не като Ниагара, разбира се, но които привличат туристи. А в туристическия град Смолян местната мини-Ниагара е в пълно забвение и занемара. Не бива!