Неочакваният успех на украинската офанзива в района на Курск в Русия несъмнено ще остане в световната история на войните. Същата тази световна история обаче може да даде няколко важни урока, които украинското военно-политическо командване трябва да вземе под внимание, пишат пенсионираният полковник от армията на САЩ Джон Джентиле и военният историк Адам Гивънс, в анализ за Defense One.

Двамата подчертават, че истинската цел на украинската операция остава загадка. Това обаче не омаловажава нейния успех, който до голяма степен е резултат от инициативата на украинската страна. Джентиле и Гивънс дават три исторически примера, които според тях украинците трябва да вземат предвид в контекста на операцията в Курск.

Американска война за независимост: Инициативата и изненадата дават резултати

През есента на 1776 г. Континенталната армия на Джордж Вашингтон, бореща се за независимостта на 13-те колонии от Великобритания, претърпява сериозно поражение в битката при Лонг Айлънд. Това е поражение, след което повечето командири биха предпочели да сложат край на войната, но Вашингтон не го направи.

Вместо това той изпраща остатъка от войските си другаде и атакува вражеските гарнизони в Принстън и Трентън в южната част на Ню Джърси. Пресичайки река Делауеър върху лед, Вашингтон изненадва британците и взима двата аванпоста. Резултатът е повече от тактическо поражение за британците. Превземайки Принстън и Трентън, Континенталната армия на практика отрязва британските аванпостове на запад от основната им база в Ню Йорк.

Смелият ход на Вашингтон накара британската армия да избяга обратно към Ню Йорк. Тази неочаквана победа за бунтовниците им позволява да овладеят инициативата и да повдигнат морала, което продължава до края на войната.

Корейската война: Оправдан риск и прекомерна самоувереност

През септември 1950 г. силите на ООН, включващи от военнослужещи от САЩ и Република Корея, под командването на генерал Дъглас Макартър, извършва изключително рискован амфибиен десант близо до град Инчон.

По това време повечето американски и южнокорейски сили са блокирани в далечния юг на Корейския полуостров. Макартър решава да разтовари войски директно в центъра на полуострова и по този начин да го разполови, принуждавайки Северна Корея или да изтегли войските си, или да ги загуби в обкръжение.

„По някакъв начин противопоставянето на плана Инчон на Макартър напомня на критиките, които Украйна получи в първите дни на нахлуването в Курск. Операцията беше твърде рискована, твърдяха скептиците. Украинските войски вече бяха силно разположени по линията на фронта с Русия и те не можеше да си позволят материалните и човешките разходи, които нахлуването в Курск би наложило“, отбелязват Джентиле и Гивънс.

Но кацането на Инчон проработва. Това позволява на войските на ООН да направят бърз пробив и да деокупират цялата територия на Южна Корея за кратко време.

В крайна сметка обаче Макартър надценява таланта и късмета си. Продължавайки да тласка армията на КНДР на север, твърде самоувереният генерал пренебрегна ясните разузнавателни данни, които показват, че китайската армия се готви да влезе във войната на страната на Пхенян.

В края на октомври 1950 г. китайците масово пресичат границата и атакуват войските на ООН, като им нанасят болезнено поражение. През следващите няколко месеца китайската армия прогони американците чак до Сеул и кървавата война, която изглеждаше почти спечелена, се проточи още повече от две години.

„За Украйна урокът на Макартър е: Не позволявайте на първоначалния успех на смели военни действия да породи необуздана увереност; не бъдете толкова уверени в уменията си, че да пренебрегнете способностите и намеренията на вашия враг“, пишат анализаторите.

Втората световна война: Мотивацията има значение

През лятото на 1943 г. съветските войски контролират фронтова линия около Курск, известна като Курската дъга. На 4 юли германската армия започва смела, решителна офанзива, опитвайки се да отреже перваза и да нанесе ново съкрушително поражение на СССР. Въпреки това, след месец на ожесточени битки, германската офанзива се проваля и Червената армия започва контранастъпление, което в крайна сметка води до освобождаването на почти цяла лявобрежна Украйна.

Според Джентиле и Гивънс, една от причините германците да загубят битката е, че те се борят за разширяване на империята на Хитлер, което не дава на войниците никаква мотивация. Но съветските войници вярват, че се борят за оцеляването на собствения си народ и държава, което е много по-мощна мотивация.

„Курк днес предлага много уроци за украинците. Въпреки смелостта на сегашното нахлуване, украинците трябва да бъдат готови да приемат обективната реалност, когато напредването на техните военни сили достигне кулминацията си. Те неизбежно ще достигнат точка, в която, ако не преминат в отбрана – или в Курск, или в Украйна – рискуват да претърпят катастрофално поражение“, пишат анализатори.

Джентиле и Гивънс също смятат, че днешните руснаци и по-специално президентът им Владимир Путин трябва да се поучат от поражението на Германия във Втората световна война: враг, който защитава родината си в битка за нейното съществуване, е трудно да бъде победен.