Труд
Автор:
Росен Тахов
От моминските си години хубавицата Смарайда имала леко поведение. Около нея се въртял кой ли не
Фалшивите новини бръмчат като мухи в медийното пространство. Тази манипулация на обществото не е от днес или вчера. Засвидетелствана е още в историята на Римската империя. Октавиан Август провежда "дезинформационна кампания" срещу Марк Антоний, която приключва с неговото самоубийство.
Фалшивите новини са по хълмовете на времето и ние не сме изключение. Емблематичен е случаят със Стефан Стамболов.
Минал през Одеската духовна семинария и "хъшовската република" отвъд Дунава, през поетическата школа на Ботев и политическата на Либералната партия, Стамболов стига до властта на 20 август 1887 г. Сяда на министър-председателското кресло, слага в джоба и вътрешното министерство. Военното поверява на Сава Муткуров, сменен на 4 февруари 1891 г. от Михаил Савов.
Подполковник Савов е завършил Военното училище в София и Академията на Генералния щаб в Петербург. Служи в Източна Румелия, участва в Сръбско-българската война. Женен е за Смарайда Милкова, племенница на милионера Иван Ев. Гешов.
От моминските си години хубавицата Смарайда имала леко поведение. Около нея се въртял кой ли не. Продължавали да се въртят и след задомяването й. Днес един, утре втори, вдругиден трети. Рога растели и се разклонявали над благородното Савово чело. Някои от авторите на рогата се знаели със сигурност. За други само се предполагало. Стефан Стамболов бил от последните.
Седемдесет и седем обезчестени моми! Обитател на тайни свърталища! Дамгосан от "френската болест"! Българският Казанова! Такива легенди витаели около фигурата на премиера. Леконравната Савовица и похотливият Стамболов. Блестящ случай да се удари Тиранина, както го наричат политическите противници. През април 1894 г. опозиционният вестник "Свободно слово" разгласява:
"Отпреди три месеца бивший военен министър г. подполковник Савов случайно се научил, че г. Стамболов, шефът на мин. кабинет, в който г. Савов е член от три години, и колега му г. П. Славков, министър на търговията и земледелието, са блудствовали със законната му съпруга в къщата, която е срещу Пипиниерата* до кавалерийските казарми, и в оная на Г. Ковача, находяща се в Пиротска улица, и още в други някои домове, гдето тя е била отвеждана скритом."
"Това срамотно дело – продължава газетата – е вършено от министрите с жената на другаря им през законодателний период на Седмото обикн. народно събрание миналата година, когато военний министър г-н подполковник Савов е имал вечерни занятия с бюджетарната комисия на събранието по предварително дискутиране на военния бюджет и когато той е отсъствовал от София по служебни дела."
"Кръвната обида се възнаграждава с кръв!", провикват се кръвожадно разследващите журналисти.
С Панайот Славков озлочестеният офицер не се занимава. Обявява дуел на Стефан Стамболов. На 14 април му изпраща писмо, на другия ден премиерът получава вест и от Савовите секунданти:
Многоуважаемий Г-не Министре,
Господин военний министър ни съобщава, че ни е назначил за секунданти по делото на някакво си оскърбление, нанесено от вас на семейната му чест и на военния мундир.
Вследствие на това и съобразно установените за такива случаи формалности, молим ви, господине министре, да ни явите ще благоволите ли да ни приемете, като ни укажете мястото и времето за това, или пък ще изпратите своите секунданти при нас за разследвание и установявание на предметното оскърбление.
Приемете уверението, господине министре, на отличното ни към вас почитание.
София, 15 априлий 1894.
Подполковник Петрунов,
Ковачев
Стамболов веднага си определя секунданти – външният министър Димитър Греков и подполковник Васил Кутинчев. В 4 и 30 часа подир пладне те се срещат със Савовите пълномощници Христо Петрунов и Стилиян Ковачев. Съвещават се и насрочват нова среща за 7 часа вечерта.
Стамболовите довереници внушават на колегите си, че кръвопролитието на всяка цена трябва да бъде осуетено. Разколебани, Петрунов и Ковачев се оттеглят от мисията под предлог, че Савов не желае да ги запознае с подробностите по оскърблението. Съставен е протокол в два екземпляра.
Михаил Савов обаче не се инати. Същата вечер назначава нови секунданти, които Стамболовите отхвърлят като неудачни. В крайна сметка скандалът е замазан с втори протокол. В документа е посочено, че подполковник Михаил Савов "се счита за освободен в по-нататъшното свое действие в защитата на обидената му чест, тъй като по кавалерски начин не може да получи сатисфакция", тоест удовлетворение.
Блудствал ли е обаче Стамболов със Савовица?
Дворцовата дама Султана Рачо Петрова разказва как една нощ мъжът ѝ спешно бил извикан в дома на военния министър. Трябвало да подпише признанията на жена му за изневярата със Стефан Стамболов.
"Моят подпис бе вече и ненужен – един поп и подполковник Стилиян Ковачев бяха изпълнили вече тая задача. Мене ме викаха само да установя, че това е станало без насилие", уточнява свидетелят.
"Едва след това се реши Рачо Петров да ми признае, че госпожа Савова в действителност никога нищо със Стамболова не е имала. Значи, политика и безспорно некрасиво средство за борба!", заключава Султана.
Казано на днешен език – фалшива новина.
По повод на скалъпената декамероновска история княз Фердинанд прави цветистото изявление: "Във всеки случай, имайте предвид, че когато ще трябва да меня правителството си, няма да се възползвам от мръсните гащи на г-жа Савова."
Тъкмо обратното, монархът майсторски се възползва от препатилото бельо на Смарайда. Подполковник Михаил Савов е свален от поста военен министър, изваден е от войската, отива в запаса. Овакантеното министерство Фердинанд поверява на предания нему полковник Рачо Петров. А едва месец след дуелната разпра князът приема оставката и на Стефан Стамболов.
По улиците тълпата крещяла: "Долу блудника! Долу тиранина!"
* Сега Борисовата градина.
