Фаталната любов на Вълко Червенков

Оперната певица на диктатора емигрира в чужбина

Нели Карова прави записи в Ню Йорк, организира вокално студио във Вашингтон. Праща носталгични писма до България, където е обявена за невъзвращенка

Лъжовна легенда е, че диктаторите не могат да любят. Клара Петачи и Ева Браун са приказните феи на Мусолини и Хитлер. Нашият Вълко Червенков ги следва по петите с Нели Карова. Това е неговата дама на сърцето.

Иконата на култа има уникално бракосъчетание. Нито църковно, нито гражданско. През 1926 г. Георги Димитров му дава ръката на сестра си Елена. Церемонията е в Москва под звуците на Интернационала.

Елена обаче не е по вкуса на Вълко. Студена и праволинейна като Интернационала. От 1947 до 1949 г. той оглавява Комитета за наука, изкуство и култура. По тази линия отива на "Евгений Онегин" от Чайковски. Опера, която няма нищо общо с пролетарския химн. Червенков е разтърсен от образа на Татяна, пресъздаден от Нели Карова. След спектакъла крепко стиска ръката на сопраното.

Вълко Червенков

Нели е родена през 1911 г. в семейството на чиновник от железниците. Постъпва в балетна школа, участва в детски оперети, учи пиано при проф. Андрей Стоянов. Студентка е на Христина Морфова. През 1935 г. става солистка на Софийската опера. През 1946 г. гостува в Париж, където лично Васил Коларов я поздравява за гласа й. Движи се във висините на партийната йерархия.

Потопена е в почести и слава

"Човечната същност на артистката – хроникира тогавашен музиковед – не можеше да остане чужда и на обществения живот, на устрема на народа ни и на човечеството към един нов, по-хубав живот. Н. Карова е активна членка на Националния съвет, както и на Софийския градски съвет на мира. През 1951-1952 г. тя е и председател на учрежденския комитет на Народната опера в София."

След "Евгений Онегин" Червенков не пропуска сценична изява на Карова. Тича на "Бохеми" от Пучини, ръкопляска на "Аида" от Верди, три пъти гледа "Орфей" от Глук.

В антракта на една премиера Вълко влиза в гримьорната да даде творчески указания на Нели. Минават петнайсет минути, половин час, цял час. Примадоната и вече Генералният секретар на ЦК на БКП не се появяват. Конфузия пълзи из операта.

Накрая на втория час той се връща в ложата, а тя на сцената. Представлението продължава сякаш нищо не е било. След завесата зрителите избухват в овации. Спонтанно се обръщат към Генералния, който става и се покланя. Обогатил е оперното изкуство в гримьорната.

През 1950 г. Вълко Червенков чества половинвековен юбилей. Пристигат изумителни подаръци. От село Камено изпращат петела с най-голям гребен в България. От Стара Загора ковьорче с лика на юбиляра, извезан от тъкачка многомашинничка през свободното й време. От село Радуил идат пет чувала първокачествен боб.

Нели Карова пише писмо, в което диша както нейната, така и всенародната любов:

"Рожденият ден на другаря Вълко Червенков ни дава най-добър случай да му засвидетелстваме нашата гореща привързаност и му пожелаем със свойствената му енергия, трудолюбие и държавническа прозорливост да продължи да води дълги години нашата страна по димитровски път."

По димитровски път, но без сестрата на Димитров

През 1952 г. Карова вдига люта сцена на ревност. Тогавашен министерски съветник по селскостопанските въпроси разказва:
"Беше средата на юни. Чаках в приемната на кабинета, за да докладвам на Червенков предполагаемите добиви от зърнени култури. Тогава имаше опитни полета в Софийско, засети по метода на Лисенко, които трябваше да родят феноменална реколта.* След повече от час в приемната влезе елегантно облечена жена. Беше оперната певица Нели Карова."

Карова поръчва на секретаря да докладва за нея. Той влиза в кабинета, връща се и казва: "Другарят Червенков е зает, моли да го почакате."

"Мина половин час. Певицата започна да нервничи – свидетелства очевидецът. – Стана, отиде до прозореца, после отново седна. Така направи няколко пъти. Изведнъж вратата се отвори и от кабинета излязоха три-четири жени. После научих, че били учителска делегация от Видинско. След тях се показа и четвъртитата глава на Червенков."

Сопраното поруменява, става, врътва се демонстративно и излиза. Със замах тръшка вратата и си затиска роклята, за малко да я скъса.

Под покровителството на Червенков

Нели Карова гастролира в Социалистическия лагер

Пее в Москва, Ленинград, Варшава, Будапеща, Букурещ, Познан, Вроцлав. В Прага през 1949 г. я настига вестта, че е удостоена със званието Народна артистка. После два пъти е лауреат на Димитровска награда I степен.

Любовните романи на диктаторите винаги завършват фатално. Клара Петачи е застреляна заедно с Мусолини. Ева Браун се самоубива с Хитлер. При Червенков развръзката не е толкова трагична, макар че също е фаталистична.

След смъртта на Сталин задухват нови ветрове. Вълко Червенков постепенно губи позиции. Априлският пленум през 1956 г. се оказва фатален за него като голямата му любов. Вече не е начело на партията и държавата. В края на 1961 г. е свален и от поста заместник-председател на Министерския съвет. След година го вадят от ЦК, зачеркват партийното му членство.

По това време Нели Карова е на специализация в Милано. Обратният билет става опасен. Още повече, че преди Девети нейният съпруг е бил секретар на Богдан Филов. Актрисата стяга куфарите и емигрира отвъд океана.

Прави записи в Ню Йорк, организира вокално студио във Вашингтон. Праща носталгични писма до България, където е обявена за невъзвращенка. Като изгря демокрацията, възкликна: "Как мечтая за една ваканция в София! Точно сега, пък дори и на палатка на жълтите павета!"

Нели Карова си отиде от този грешен свят на 17 декември 2003 година.

* Трофим Лисенко (1898–1976) е биолог и агроном, нанесъл небивали поражения на съветското селско стопанство.