Мисля, че кандидатът на Бойко Борисов за кмет на София е издигнат, за да е сигурно, че няма да спечели. Поне така изглеждат нещата на пръв поглед. Може и да греша, може в хода на кампанията Антон Хекимян да покаже качества на човек, който е подготвен да управлява столицата на България, но в настоящия момент той стои несериозно в качеството му на кандидат за кмет. И изглежда лековато на фона на всички останали претенденти.

Идеята, че неговата популярност ще спечели избиратели, а в изборите е по-важно да спечелиш, отколкото онова, което ще правиш след това, също не стои убедително. Хекимян не е на екран от години, по-голямата част от хората са го забравили, а и не блестеше с особена популярност, когато водеше сутрешния блок на бТВ. Той е познато име само за гилдията и политиците, минали през студиото на телевизията. В този смисъл не е ясно каква периферия ще привлече, а това ще зависи единствено от личната му харизма, компетентността му по градоустройствените проблеми и представянето в кампанията. Мисля, че за първите две изходните му позиции не са особено добри. За кампанията тепърва ще се разбере, но тя е много кратка.

За всички е очевидно, че Хекимян е параван и резултат на други политически сметки, а не същински състезател за кмет. За избирателите на ГЕРБ също. Това допълнително олекотява позицията му.

Неговият основен опонент Васил Терзиев води с няколко обиколки, защото от три месеца прави активна агитация (в нарушение на закона, между другото), а се готви за кандидатурата си от началото на годината. Хекимян определено не е кандидат, който ще мобилизира докрай твърдото ядро на ГЕРБ, който ще трябва да преглътне шефът на новините и публицистиката на телевизията (наречена заради Хекимян “Божков ТВ”), която от три години води откровена кампания срещу Борисов и ГЕРБ. Ако ГЕРБ наистина беше демократична партия, както онзи ден каза Бойко Борисов, тя никога нямаше да издигне Антон Хекимян. Точно както, ако ПП-ДБ беше демократична коалиция и се беше допитала до членовете си, Васил Терзиев никога нямаше да бъде техния кандидат за кмет на София.

Само преди седмица нещата изглеждаха по съвсем различен начин. ГЕРБ имаше всички шансове да направи немислимото допреди пет месеца - отново да спечели София. Стартът на Васил Терзиев беше толкова слаб и неубедителен, неговите проблеми с твърдия електорат на градската десница заради семейното ДС го вкараха в такава писта без изход, че беше напълно реално след балотаж кандидатът на ГЕРБ да спечели, защото Терзиев успя да мобилизира протестна вълна срещу себе си от страна на избирателите на “Възраждане” и БСП. След издигането на Хекимян въобще не е ясно дали балотажът няма да е между Терзиев или Ваня Григорова.

Тук ГЕРБ разчита на твърдия си електорат, който гарантира участие на балотаж, но при този кандидат и най-вече начина по който бе издигнат, тези гласове въобще не изглеждат сигурни.

Повече яснота ще получим след първите социологически проучвания след две седмици.

А сега на по-интересния въпрос. Защо Борисов постъпи така. Според мен има два възможни отговора. Първият е, защото от прекалено дълго пребиваване в политиката и върха, той е скъсал с реалността. Този отговор не е за подценяване, защото се случва и на най-големите политици и държавници в световната история.

Вторият възможен отговор според мен е, че късният Борисов има дългосрочна стратегия за оцеляване, която включва разтоварването от власт, а не придобиването на повече власт, както беше при ранния Борисов.

Миналата седмица писах, че на тези избори провалът на ПП-ДБ в страната е предизвестен. И че победа в София им стига, за да го обявят за победа и да се спасят от разпад. Както и че, ако стане кмет, Васил Терзиев ще се превърне в естествен нов лидер на градската десница, която ще оцелява през него. Той от своя страна получава хоризонт за голямата политика, защо не и поста на министър-председател с малката дясна общност и голямото американско посолство зад гърба си. И сега да си дойдем на думата.

Преди две години Херо Мустафа, окрилена от успеха на Кирил и Асен тръгна да заличава Борисов и ГЕРБ от политическата карта на България. Видя им се износен и изхабен след дългогодишно лоялно партньорство, което обаче включваше и някои изневери с Путин. В навечерието на подготвяната от тях война в Украйна, те се опитаха да заложат изцяло на нов кон, разчитайки, че “Промяната” ще се превърне в най-масовата българска партия с дългогодишен хоризонт и изпуснаха ГЕРБ на цимента чрез “Магнитски”. Стигна се дори до ареста на Борисов, но той се оказа жилав, а неговият електорат лоялен и здраво стъпил на земята. Същевременно “Промяната” започна бързо да губи популярност, а управлението на Кирил и Асен се превърна веднага в очевидна катастрофа. Тогава американците изчислиха, че е по-добре да запазят отслабения Борисов, за да не изчезне ГЕРБ и да има евроатлантическо мнозинство

и да не се отваря ниша за нови радикални и непредвидими играчи. “Сглобката” е резултат именно на тази политика и очевидно работи в техен интерес без никакъв проблем.

Мисля, че сега Борисов прилага същата тактика. За него е по-добре ПП-ДБ да продължат да съществуват омаломощени и зависими от гласовете на ГЕРБ и ДПС в парламента, защото унищожаването им ще отвори ниша за нови ли стари играчи с нови претенции и главоболия в поредната коалиция. Ясно е, че страната още дълго време ще се управлява само от коалиция. А и Кирил Петков, Асен Василев и Христо Иванов вече са напълно опитомени - гледат Пеевски като Бог, а Борисов като патриарх и правят каквото им се нареди без никакви скрупули и капка свян. Те са нещо като Хекимян на политиката (той обслужваше политиците в бТВ, а не правеше новини и актуални предавания).

За Борисов и ГЕРБ е по-изгодно сглобката да си върви, но без нарушение на трудно постигнатия баланс. Ако ПП-ДБ потънат прекалено, зависимостта от Пеевски и ДПС ще стане по-голяма, а това определено не е по-добрият вариант за Бойко Борисов. За да го избегне ще трябва пак да прибягва до Слави Трифонов и Корнелия Нинова, които ще му скачат по главата с техните си искания и сюжети, а и такава коалиция би била съвсем одиозна, защото ще бъде открита. Сегашното наистина минава за управление на “Промяната” в очите на мнозинството от хората и ГЕРБ не инкасира почти никакви негативи. Нещата няма да се променят и ако Мария Габриел поеме ротацията, защото никой няма да забележи, че Николай Денков е пуснал дълга коса и е свалил очилата.

Извън това - проблемите с управлението на София, създадени от ГЕРБ и градската десница (ДБ в последния мандат управляват града наравно с Фандъкова и през районни кметове и през скрито лоби в самата община) са толкова големи, че всеки нов кмет само ще потъва в първите две години.

Победата в София е важна, защото е символична, но за ГЕРБ, ако овладеят по-голямата част от страната, както се очертава, няма да е на живот и смърт, както ще е за ПП-ДБ. Борисов ще се окопае в местната власт и ще продължи да върти с Пеевски централната. Всичко това е добре дошло и за американското посолство, което няма да се чуди как да сглобява ново евроатлантическо мнозинство, което да нарича поражението на Украйна победа и да продължава да обслужва американския стратегически интерес, който вече ще “възстановява” (по-точната дума е плячкосва) онова, което е останало като територия след Зеленски, вместо да се опитва да превзема Крим и Донбас и да събаря Путин.

Всичко това е хипотеза и опит за логическо осмисляне на българския политически абсурд. Може нищо от това да не е вярно, а нещата да се свеждат до най-банална глупост и недодяланост, недомисленост, недоизпипаност, некадърност и всичко, което личи по българските улици и тротоари, както и почти по цялата материална публична култура. Да не отварям приказка за другата.

А, ако ме питате къде е София и къде е България в тези политически сметки и игри, ще отговоря смело - никъде.

За в. "Филтър", от "Гласове"