Високата температура смъртно опасна за мидите
Незапомнена жега на морската вода - рекордните 29 градуса, гони рибата надълбоко и хладно, а в същото време цените на улова на борсата в Бургас хвърчат двойно за някои от най-популярните риби, разказаха търговци пред “Труд news”.
Най-евтино и без промяна от миналата година на борсата “Краснодар” върви мидата - 4 лв. за килограм, на същата цена е хамсията. Белените варени миди ядки са по 12 лева килото. Но миналогодишните стойности свършат дотук.
“Черноморско прясно попче” сега е по 14 лева килото - цената му е скочила повече от двойно от пролетта, когато беше по 6 лева. Черноморският пресен сафрид се предлага по 15 лева килограма, а преди бе по 10-12 лв.
Котлет див шаран се предлага по 15 лева, перките от ватос са 20 лева, черноморската прясна врана е 10 лева, акула филе - 12 лева, пресен лаврак 16 лева, всичко е за килограм. Има още чистена прясна пъстърва за 14 лева, а сушената цаца е 30 лева за кило. Това обаче все още не е най-изненадващото. Сушеният чироз я надминава - 40 лева килото. Той вече си съперничи с калкана, който е на същата цена.
Норвежката скумрия е 9 лева, 20 лева е кралската скарида, прясната хамсия на някои сергии я има и по 6 лева, защото е по-едра.
13 лева е пресният барбун, 10 лева е черноморският пресен кефал, 18 лева са пресните калмари, а черноморският пресен паламуд (едър, не циганка) е 15 лева. Толкова е и когато наесен се появят първите едри риби. Тук под “пресен” със сигурност, както и за всички риби, се има предвид изваден от фризер, защото морето сега е празно, казват рибари.
Те също така се притесняват, че високата температура на водата, означава, че и кислородът е по-малко. Ако продължава да се повишава, това означава, че мидите може да загинат. Имали сме такива случаи преди много години, спомнят си морските, но се надяват термометърът да не се качва по-нагоре.
Надежди на юг
Рибари от Поморие са уловили първата дребна циганка. Така морските наричат дребния паламуд. Мнозина виждат в това добра поличба, но други техни колеги охлаждат ентусиазма им.
“Циганките не значат нищо. Сега паламудите пътуват в посока Украйна. Важно е, на връщане, когато екземплярите вече са едри, да минат край нашите брегове, да не ни подминат”, казват те. През последните години, пасажите променили пътя си. Те стигали до Поморие и оттам заобикаляли залива навътре, като се появявали отново на плиткото едва в района на Царево.
За това дали ще има или не паламуд, се спори преди всяка есен. Рибарите смятат, че пътят му няма логика. Понякога се появява през година. Според други, след “пълна година, следват две празни". Други сочат, че пасажите идват през нечетен брой години - 3, 5, 7.
Така или иначе първите уловени циганки вече започнаха да измъчват рибарите, като вечният Хамлетов въпрос: Ще има ли паламуд или няма да има.
Във Варненско
Даниела Фархи,
Труд news, Варна
В Каварна току-що уловен сафрид се харчи за 10 лв. килото, а калкан без посредник може да се купи за 27 лв. В социалните мрежи валят оферти от различни места по Северното Черноморие за пресни миди по 3-4 лв. килото.
Фенове на екзотиката нощем ловят от брега скорпид за собствена консумация. Грозната риба с отровни бодли е превъзходна, ако се опържи. С нея се приготвя и вкусна супа. Търпеливи въдичари дебнат на буните край Варна за зарган. Дългата хитра риба се лови трудно, но си струва усилието, защото е вкусна и пържена, и печена.
По-непретенциозните залагат стръв за илария в канала море-езеро във Варна. Там се хваща и гюмюш, който е добър за бирено мезе. В езерото риба има до средата на август, след това тя потегля към морето, за да си хвърли хайвера, твърдят рибари. Това лято миграцията може и да подрани, защото от първите дни на август в края на канала започват строителни дейности по вкопаването на фекалната тръба под дъното на Варненското езеро.
Попчетата, наричани по гагаузки кая, обаче липсват. В горещините те стават лениви и търсят прохлада на дълбокото, за да оцелеят. На борсата във Варна цената им достигна 10 лв., но предлагане рядко има.
Насред жегата: “Циганки” зарадваха лодкарите на север
Флотилията от кораби лови основно барбуна
Риболовните кораби зареждат търговци и ресторантьори с прясна барбуна, трицона и кръстосват морето за калкан.
Дребни паламудчета, наричани “циганки”, зарадваха и лодкари по Северното Черноморие. В пика на горещото лято подранили пасажчета излизат дори край шабленското с. Тюленово. Уловът размечта част от рибарите, че предстои паламудена есен.
Такава не е имало през последните 3 години, а вкусната едра риба приижда на север през няколко години. В началото на миналия октомври тя подмина района, тъй като морето бе окупирано от лефер. Върховият хищник, който яде всичко, което мърда и бие по цена дори калкана, бе в изобилие, но заради присъствието му всички други риби избягаха.
“Преди 2 седмици “циганки” ловиха колеги край Трабзон, Грузия, сега се появиха и на нашите брегове, макар и повече на юг. Надяваме се на богат есенен улов”, каза пред “Труд news” председателят на сдружение “Черноморски изгрев” Емил Милев. Според него мигриращите риби явно се приспособяват към климатичните промени.
В момента на плиткото водата достига 29 градуса, а на голяма дълбочина сонарите отчитат 26 градуса. Там флотилията от кораби, членуващи в сдружението, лови основно барбуна и малки количества сафрид. През последните дни се появили и пасажи от трицона пред Бяла, след като преди това народната риба бе изчезнала за кратко от северното крайбрежие. Кораби кръстосват морето и за калкан.
След почти месец затишие и въпреки нестихващите горещини лодкарите също започнаха да заработват. Който излезе преди изгрев или след залез, се връща със сафрид, уловен на около 20 м навътре в морето. На същата дълбочина се хващат и първите “циганки”. “Рибата няма дом, винаги може да се намери, стига да имаш подход, знания и умения. Има сафрид и кефал, а сега излязоха и “циганки”, обясни риболовецът от Тюленово Радослав Русев, който преди дни се похвали с първа партида уловени малки паламуди. “Това обаче не вещае непременно паламудена есен, очаквам да има изобилие от чернокоп тази есен”, прогнозира Русев.
За баш рибарите - за тези, които ловят с кльонк
Най-големият специалист на кльонк живее и работи на брега на Дунав
Ирена Данаилова,
Труд news, Видин
Снимка: Авторът
Да ловиш сом и е майсторлък. Да ловиш риба в язовир и река също. Но да хванеш сом в Дунав си е истинско предизвикателство и най-големият майсторлък, разказва Захари Маринов от видинското село Връв.
Селото се е сгушило на най-високото място на брега на Дунав, в най-западната част на картата на България. Селото е известно със своята древна история, но най се гордеят със своите майстори рибари на сом и бели риби в Дунав, някога и на дунавски моруни, които отдавна за защитен вид и улова им е забранен.
Гордеят се и със своя Зари, или както всички го наричат Професорът.
Искаш ли да уловиш сом на бучка трябва да имаш кльонк.
Зари е човекът, който го знаят всички рибари в България, пък и в съседна Сърбия и Румъния. Защото в последните 30 години е направил хиляди кльонкове.
За да стане добър кльонк, първо се избира подходящ вид дърво, разказва Зари. “Много е важен видът на дървото, защото от разположението на жилите зависи кльонкът да не се чупи, а и издаването на звука. Дърветата, които потъват във водата и са плътни, са много хубави за работа - ако ги изпуснеш от ръката във водата, потъват”, ентусиазирано разказва майсторът. Споделя, че той най-често използва дърво от чемшир и дрян, защото направеният от тях кльонк не потъва.
“За да е хубав кльонкът, се прави от цяло дърво, реже се по шаблон, и после се обработва - машинно. Накрая и на ръка, където е майсторлъкът”, издава част от тайните си Зари. Кльонкът има определени размери - прави се под определен ъгъл, дължината му пък се определя от това колко е висок бордът на лодката, от която ще се лови, къде ще се работи с него - в Дунав или язовир.
Петата на кльонкът пък има огромно значение за звука, показва своето творение Зари и посочва долната част на кльонкът - т. е. това с което се удря по повърхността на водата. По-голяма пета издава по-басов звук, но този звук не отива до голяма дълбочина във водата. Обратното пък - по острия звук достига по-големи дълбини. Кльонкът за риболов в Дунав трябва да издава по-басов звук, защото дълбочината е по-малка, за разлика от язовирите, където сомът се крие на по-голяма дълбочина и там звукът от кльонкът трябва да е по-остър.
“Елипсовидната пета вади по-добър звук, а още по-добър е ако има форма на яйце. Изпъкналата пък минава по-бързо през водата, защото около нея има по-голяма оптекаемост”, заключава Зари. “Най накрая решаващата роля за работата с кльонка има човекът”, мъдро споделя Зари, и допълва, че човекът е този, който регулира звука с ръката си, когато удря с кльонка във водата и той преминава през нея, за да произведе звук.
“Правеното на кльонк си е цяло изкуство, искат се и познания. Кльонкът е различен за различната вода, за различните сезони, защото плътността на водата е една през пролетта при черешовите води, друга в жегите, трета - есен и зима. Различен е и когато се използва различна стръв - лятото попови прасета и скакалците, в късна есен - на рибка. Звукът на един и същи кльонк през различните сезони звучи различно и се променя”, продължава разказа си Зари.
Пресният улов на почит
Трицоната, която варненци наричат цаца, се върна в менютата на крайбрежните ресторанти това лято. Предни години дребната рибка се предлагаше основно в капанчета край плажа, а в по-изисканите заведения в града и курортите липсваше. Сега обаче я има на много места, а цената на порция варира от 9 до 12 лв. Ресторантьори твърдят, че клиентите масово я поръчват не само заради ниската цена, а защото уловът е пресен.
Друго тачено блюдо е пърженият сафрид, който е малко по-скъп - от 12 до 16 лв., но също гарантирано не е замразен. На борсата кило дребен сафрид - граца, струва 8 лв., а едрият - 10 лв. Предлагат се прясна барбуна за 8 лв. и гюмюш за 6 лв. Най-скъпата риба е калканът - 30 лв./кг, а най-евтино се харчи цацата - по 5 лв. Предлагат се гръцки и турски лаврак и ципура за 17-18 лв./кг. Продавачи коментират, че те по-рядко се купуват, защото прясната черноморска риба е по-вкусна и от най-хубавата охладена.
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш