Всеобщото бедствие открива пред нас възможност да си отвоюваме по-добро бъдеще

Вероятно не си даваме сметка, че глобалната хибридна война е много по-мащабна, отколкото първоначално изглеждаше

В очакване на пролетта и свежестта на събуждащата се природа, изведнъж и неочаквано се събуждаме в „извънредно положение“. Извънредно изпитание за силата на духа ни и за егоцентризма ни. Някъде в миналото остава щастието от докосването на трептящото горещо тяло на себеподобно същество, от радостта да прегърнеш тези, които те обичат и очакват с трепет твоето завръщане, от безкрая, който се открива пред погледа ти, когато си високо в планината, от лекото докосване на планктона, докато се гмуркаш към дълбините на морето, от съзнанието, че те има в плът и кръв и можеш да усещаш пулса на земята и вълните на космоса.

Доскоро забравяхме всичко това, когато впивахме поглед в малкия или големия екран и се самоизолирахме от цялата останала природа и ближните си, но сега всичко това болезнено ни липсва. Пресмятахме печалбите и загубите си и забравяхме, че най-голямата печалба, която е възможно да се постигне в живота е - щастие. Повечето от нас дори не знаят какво е то, никога не са го изпитвали, не си позволяват дори да мислят за него, да копнеят по него и да търсят своя собствен път към него. Сега дали пак няма да потърсим определение за него в енциклопедията или най-после ще попитаме сърцето си, какво е то и как се постига? Вероятно ще погледнем набързо в смартфоните си, неизлизащи от ръцете на бившите човешки същества, превърнати се в ходещи носители на светещи екрани, в призрачни сенки на някогашните човеци.

Родените след 2000 година въобще не си представят живот без смартфони, целият им живот е заложен в него, мечтаят си за електронна телепатия и почти са готови да се откажат от човешката си същност, но не и от играчката, чрез която се самоубиват, като самостоятелни човешки личности. Жалко! Дали е обратим този процес? Ако сега изведнъж им отнемат смартфоните или за абсолютен техен ужас, цялата дигитална система се разпадне необратимо - навярно ще се почувстват като в Каменната ера и не всички ще оцелеят в естествената, а за тях неестествената, природна форма на живот.

Седят си мъж, жена и две деца на една пейка и щракат нещо в смартфоните си. Изведнъж момчето се обръща към жената: „Мамо, защо ми казваш същото, ти и вчера ми го каза.“ Били значи семейство. Дали още е така? По улиците, на все още непоразените от „синдрома на маските“ градове, щъкат нафукани млади хора, самотници с фиксиран в просвяткащи правоъгълници поглед, изолирани и лишени от всичко, което се случва в този, иначе тъй прекрасен слънчев свят. Те въобще не съзнават, че целенасочено, стъпка по стъпка ги роботизират, кастрират ги, увреждайки мозъчното им вещество, чрез което човеците оплождат материята и могат да мислят и действат самостоятелно без външно насочване и команда. В крайна сметка - някой неведом злодеец, с тяхно съдействие ги превръща в биороботи. Целта му изглежда да е поробване на човечеството и завладяване на планетата.

Сега, след нашествието на „вирусната цивилизация“, ако погледнем в екраните - от там върху нас ще се нахвърлят някакви персони в бели скафандри, без лица и самоличност, лутащи се по празните улици на почти призрачните градове, сякаш е избухнала биогенетична бомба. Някакви невидими чиновници издават заплашителни заповеди и чрез паникатаки и постоянно нарастваща страхова психоза, се опитват да ни привикнат да живеем по този начин - под пълен техен контрол. Дали пък мантрата „карантина“ не се е харесала някому и не я въвежда в арсенала на демокрацията като превъзходно средство за борба с всякакви протести, бунтове и революции?

Новините умишлено са придружени от мощна звукова атака, предизвикваща свъхнапрежение и панически импулси. Всъщност няма никакви новини за това, което реално става в държавата и света. Има само някаква подборка от тенденциозно избрани съобщения за кражби, убийства, катастрофи, земетресения, наводнения, пожари и какви ли не още преекспонирани или преиначени факти, чиято основна цел е да ни се докаже колко отвратителен е животът около нас и колко по-добре ще направим, ако го напуснем доброволно. Възниква въпросът - господа журналистите, които ни заливат с тази помия и ни обезсилват и правят слаби и безпомощни - те нямат ли семейства, не съзнават ли, че и себе си самоубиват като съзнателно творческо човешко същество?

Къде изчезна щастието, че от ръцете ти и ума ти излиза нещо, което си сътворил, че то е добро и можеш да му се радваш не само ти? Има ли по-голямо щастие от това да сътвориш или отгледаш нов живот, вдъхновен от Всемира, ново материално творение на ръцете и ума ти или ново мисловно умопроизведение, обогатяващо човешкото миросъздание? Човешкото немимолетно щастие е в това - в тъга и успех, в страдание и радост да чувстваш себе си като самостоятелно мислеща, развиваща се личност, а не като биоробот, подчинен на чужда воля и желания.

Кой умишлено пренапряга пружината на страха и паниката по цялата планета, за да ни направи неспособни да извършваме пълноценно ежедневната си работа, неспособни да се съпротивляваме и браним, та той безпроблемно да присвои плода на труда ни? Който и да е той, няма да успее, защото пружината изведнъж ще се разпусне и ударната u сила ще го ликвидира.

Идва краят на света, такъв, какъвто го познавахме до сега. Преминавайки през последното кръстовище преди преходът от старата към новата епоха, към светлата страна на галактическата елипса, ние сякаш не забелязваме, че Някой е разменил табелите за посоките. Табелата за пътя към бъдещето е поставена на пътя към гробището и на нея е написано - към благоденствие чрез двоен екологичен и цифров преход. А тази за пътя към гробището е монтирана на пътя към бъдещето. Объркват ни, но ние няма да се объркаме. Сега интуицията и самоконцентрацията ще ни помогнат да тръгнем по верния път към истината, хляба и живота - към доброто в себе си, а не към злодейството.

Вероятно не си даваме сметка, че глобалната хибридна война е много по-мащабна, отколкото първоначално изглеждаше. Тя е за нашите души, за нашите тела, за нашата земя, дори и за нашата смъртна енергия. Няма как да я спечелят ТЕ, тази война. Ако сами не се спрат, ако доброволно не се откажат и си тръгнат, сами ще се превърнат в смъртна енергия.

Всъщност, случващото се всеобщо бедствие в началото на 2020 г., открива пред нас възможност да си отвоюваме по-добро бъдеще. С умно самоуправление, ред, дисциплина, солидарност и сплотеност, а също и със спокойна увереност в каузата и действията си можем да постигнем самоуважение към себе си и уважение на другите народи към нас и нашата кауза. Сега е моментът да се превърнем в духовни предводители на сродните ни народи по пътя към общата ни цел. Горе главите! Със социална съпричастност при необходимото физическо отстояние ще победим и този, и каквито и да е други патогени.

Ароматът на настъпващата пролет предвещава Живот и Щастие. Събудете се. Не гледайте към ужасните маски, защитни облекла и противогази, които ни внушават, че живеем в психологическа и биохимическа война. Погледнете към градината и слънцето. Дали ако се усмихнем на ближните си, ако ги погалим и насърчим, всичко няма да се промени към по-добро?!

Дали да не кажем „БАСТА!“ на страховитата гадост, заливаща ни от всевъзможните екрани и да изстреляме с шут отрицателните новини през черната дупка в съзнанието си - та чак в отвъдната вселена на черната материя, и то наведнъж, завинаги и безвъзвратно? Това, колкото и да е странно, сега е най сигурният начин дъждът да завали, слънцето да грейне след него и усмивките отново да разцъфтят по лицата ни.