Поведението му при атентата пробуди аналогии с онази представа за Америка - силна, героична, горда, волева, непреклонна

„Ще спечели ли изборите Доналд Тръмп?“ Това е въпросът, който по обясними причини ми се задава непрекъснато напоследък. Въпрос, който сякаш вълнува „всяка възраст, класа, пол, занятье“, както е казал поетът. И това е естествено, предвид значението, което изходът от президентските избори в САЩ ще има за политическите процеси в глобален мащаб. Преди предходните президентски избори, още през лятото на 2020 г., в свои анализи в „Труд“ и другаде, намекнах (признавам - с голяма неохота!), че има реална перспектива Тръмп да изгуби тогавашните избори. Това беше в ярък контраст с бравурната атмосфера и запалянковщина, които съпътстват всяка кампания. За съжаление, процесите в САЩ в крайна сметка тласнаха резултатите именно в посоката, за която бях предупредил.

После, след излизането на Тръмп от Белия дом, очертах неговата бъдеща стратегия за завръщане, във време, в което дори много от неговите най-острастени симпатизанти го бяха отписали. Тя беше осъществена успешно впоследствие. Днес той се завърна като кандидат, но е и водещ претендент за победата. Казвам това не за друго, а за да подчертая, че независимо от политическото ми пристрастие към Доналд Тръмп, се старая това да не замъглява аналитичния поглед върху събитията, независимо от конюнктурата на общественото мнение. Именно от тази позиция въпросът: „ще победи ли Тръмп“, има към момента един коректен отговор: възможно е, но не е сигурно. Много по-възможно е, отколкото през 2020 г., когато срещу него беше продуцирана огромна вълна, импулсирана и от технологичните олигарси в Google, Twitter, Facebook, които наложиха гьобелсова цензура и манипулираха общественото мнение в негова вреда. Днес средата е друга - няма такава вълна, Twitter вече е X -собственост на Илън Мъск, който онзи ден се обяви за хардлайнер на движението на Тръмп - MAGA, а пък Марк Зукърбърг се е снишил, след като официално призна пред Конгреса на САЩ, че Facebook e правил гигантски манипулации на предните избори. И въпреки това, успехът на Тръмп все още е под въпрос, макар през последните дни да се наблюдава възходяща тенденция в негова полза в най-спорните щати, които ще решат изхода от битката.

Какво се случва?

Кампанията на Тръмп имаше устойчива, макар и крехка, преднина до отстраняването на кандидатурата на Джо Байдън. Трагичните събития около неуспелия атентат, при който Тръмп беше прострелян, и въпреки това се изправи на крака и призова привържениците си на борба с високо вдигнат юмрук - какъв иконичен образ! - наляха гигантска доза автентични симпатии в негова полза, на фона на безволевите, объркани и произвеждащи гаф след гаф Джо Байдън и Камала Харис. Но с издигането на Камала Харис за официален претендент за президентския пост, опонентите на Тръмп направиха мащабен опит да сменят наратива, да изземат инициативата и да вдигнат отново анти-Тръмп вълна, както през 2020 г. Социологическите сондажи скочиха в полза на Харис, а неочаквано доброто u представяне на предизборния дебат, определено я върна в играта. Ако в тази ситуация демократите бяха успели да надигнат анти-Тръмп вълна, тогава нямаше да има никакво значение как се смее Камала и дали е адекватна политически - щеше да се случи мобилизация срещу Тръмп, без значение какво представлява неговата опонентка. Но голямата новина е, че не успяха да надигнат такава вълна. Твърдя, че причините за този неуспех са две.

Първо, вече не владеят безапелационно всички инструменти за формиране на общественото мнение, сред които са социалните мрежи, имащи водещо значение.

Второ, поведението на Тръмп при атентата пробуди аналогии с онази представа за Америка - силна, героична, горда, волева, непреклонна - в която са възпитани поколения наред. Това върна разколебани и привлече доскоро дистанцирани от него среди в дясно-консервативното пространство. Консервативна Америка се консолидира в подкрепа на Тръмп. Това бързо се отрази на социологическите данни.

Тук има една особеност, която европейският наблюдател не трябва да забравя. За да се получи по-вярна представа какво е моментното съотношение на силите, не трябва да се следят толкова данните от националните проучвания - те дават картина за пропорциите във вота на избирателите на национално ниво. Прочее, в медиите у нас се препечатват главно информации за такива националните проучвания. Това може да е подвеждащо, защото в САЩ, както е добре известно, изборите за президент и вицепрезидент са непреки и двустепенни. Крайното решение се взема от Избирателната колегия, чиито членове се излъчват от отделните щати. Те имат различно по брой представителство в колегията, в зависимост от числеността на щатското население. Другият ключов момент е, че нейните членове (с незначителни изключения) са обвързани да гласуват в Избирателната колегия за кандидата, който е спечелил в техния щат, дори и това да е само с един глас преднина. Тази система позволява да се получават разминавания между общонационалния вот в урните и вота по щати в колегията - тоест, един кандидат може да получи сумарно повече гласове в общонационален мащаб, но - по-малко гласове в Избирателната колегия. Затова е най-важно да се държи сметка за съотношението на силите в няколко щата, в които изходът от надпреварата не е предрешен.

Наричат ги „щатите-бойни полета“. В тези избори такива щати са седем на брой - Аризона, Невада, Мичиган, Уисконсин, Пенсилвания, Северна Каролина и Джорджия. В края на септември и в началото на октомври повечето меродавни сондажи сочат, че Доналд Тръмп води в четири от тях - Аризона, Мичиган, Северна Каролина и Джорджия. Докато в Пенсилвания силите са изравнени, макар и с много леко преимущество за Тръмп. Математическите комбинации с гласовете на тези щати, които биха дали победата на Тръмп или на Харис, са различни, но при всички положения Пенсилвания, с нейните 19 електорални гласа, е от изключително значение и за двамата претенденти. Затова нека видим други съществени индикатори, които дават представа за съотношението на силите. Най-важният от тях е броят на регистрираните за тези избори гласоподаватели на двете партии. Тук се наблюдава съществено преимущество на Републиканската партия и Доналд Тръмп. Пенсилвания е разделена административно-териториално на 67 окръга. От 2020 г. досега в 64 от тях мнозинство в регистрираните избиратели са получили републиканците. На изборите през 2020 г. Джо Байдън победи Тръмп в Пенсилвания с преднина от 81 000 гласа. След това броят на регистрираните демократи е намалял значително и за тези избори е с цели 295 182 души по-малък. Освен това, някои сондажи сочат още добри новини за Тръмп. В либерал-прогресистката крепост Филаделфия, най-големият град в Пенсилвания, подкрепата за републиканците е нараснала през последните години сред работническите прослойки - сред белите - с 10%, сред афроамериканците - с 12%, а сред латиносите - с цели 75%. Огромният митинг с десетки хиляди симпатизанти в Бътлър, Пенсилвания, онзи ден, на който се извиха опашките в очакване на Тръмп почти денонощие по-рано, също е нагледно свидетелство за неговите добри позиции там.

И все пак, в американския политически дискурс има едно понятие - „октомврийско събитие“. Има се предвид нещо неочаквано, което може да смени хода на събитията. Изводът към днешна дата е: Тръмп е фаворит, но нищо не е предрешено.