Нова дясна партия – след изборите

„Нов десен проект” е най-компрометираната формула, каза преди време Радан Кънев. Когато в началото на тази година ДСБ реши да промени структурата и организацията си, рефренът за „нова дясна партия” отклони вниманието от същността на проблема. А той е в необходимостта от политическа платформа, която ефективно да представлява гражданите, които днес споделят десни политически ценности.

Повече от двадесет години съчетаването между „нов” и „десен” бе поредна фаза от процеса на фрагментация на дясното политическо пространство. В средата на 90-те години това бе резултат от лични и групови желания. Тогава амбициите на лидерите доминираха над предпочитанията на избирателите. Формулата ОДС и успешният десен мандат не доведоха до устойчива модернизация на десницата. Подмяната на политическите дебати с появата на НДСВ отклони процеса на нормализация. След развитието на проекта ГЕРБ темата за новото дясно изгуби част от актуалността си. Формира се цяло ново поколение от партийни кадри, които не продължиха дебатите на традиционната десница.

Промяната, която внесе ГЕРБ в българската политика, доведе до отстраняването на БСП от позицията й на неподвижен център на българската партийна система през 2009 година, а в края на 2015 година ДПС последва съдбата й. Провалът на Синята коалиция обозначи неспособността за удържане на двата основни профила на десни избиратели заедно. Реформаторският блок поне засега не показва способност да преодолее политическите различия и организационните си проблеми. ДСБ настоява на това, че е наследник на традиционната десница и има капацитет за политическа иновация.

Най-същественият въпрос е как една нова организационна формула би успяла да отрази променящите се представи и очаквания на новите десни избиратели?

Лансирането на нов десен субект срещна различни видове съпротива. Преди всичко от страна на партии, за които РБ продължава да изглежда като временен, но уютен пристан. СДС предпочита да се движи максимално близо до ДБГ, докато останалите партии в Блока все още търсят своето място. Актуалната позиция на ДСБ в РБ остава неустойчива, доколкото се опитва да поддържа едновременно опозиционната си роля и запазва участието си в законодателната власт. В известен смисъл именно затова ДСБ носи отговорността или да изгради нова дясна платформа, или да изгуби основанията за съществуването си, сливайки се със СДС и ДБГ.

Структурата на субекта, към който ще се развива ДСБ, включва граждански и бизнес съвет, сдружения от членове на партията, както и завръщането към традиционния организационен модел с областни координатори. Партията ще изиграе ролята на носеща конструкция, върху която да се развие новия субект. Гражданският съвет е фигура, която даде противоречиви резултати при създаването на РБ, но съветът на бизнеса е нов елемент, зареден с много опасения, предоставящ пространство за различни политически спекулации.

Проблемът не е в това дали една или друга групировка ще има определяща роля в подобен бизнес съвет. Както работодателите, така и предприемачите са преди всичко граждани и именно като такива имат място във всяка политическа партия. Това не е организационно решение, което би разширило подкрепата за дясна партия. То не е и отговор на очакванията на някакви „нови десни” избиратели.

Новите поколения от граждани, които не се разпознават в ГЕРБ или РБ, споделящи десни политически ценности, имат нужда от свое представителство. Това не е въпрос на политически инженеринг. В известен смисъл кандидатът за президент на РБ Трайчо Трайков може да олицетвори профила на актуален десен политик, който би могъл да мобилизира „новите десни”. Именно затова развитието на темата за нов десен субект ще намери място след президентските избори на базата на резултатите, които постигне кандидатът на Реформаторския блок.

Избиратели ще са ядрото на нова формация

Очертаващите се около 350 000 избиратели, които днес изглеждат готови да подкрепят кандидатура за президент на реформаторите и могат да бъдат ядрото на „нов десен субект”. Той ще възникне, но чрез профила на избирателите, а не в отговор на структурни и организационни иновации.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи